4
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 4138/2013 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 121
гр.София, 20.02.2014 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на осемнадесети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
ч.търговско дело под № 4138/2013 година
По делото е постъпила молба от частния жалбоподател М. В. С. от [населено място], подадена от процесуалния му представител адвокат М.Й. от САК с искане за допълване на постановеното по делото определение № 832/03.12.2013 год. в частта, с която не е допуснато касационно обжалване на определението на Варненския апелативен съд № 452/09.07.2013 год. по в.ч.т.дело № 461/2013 год. в частта му за прекратяване на производството по предявения от М. С. срещу [фирма], [населено място] евентуален иск по чл.74 ТЗ за отмяна на решенията на Общото събрание на акционерите, обективирани в съставения протокол от извънредно ОС на [фирма] № 0305а/03.05.2011 год.
В молбата за допълване на определението по ч.т.дело № 4138/2013 год. молителят твърди, че съставът на ВКС не се е произнесъл по част от наведените в частната му касационна жалба оплаквания и обстоятелства, обуславящи касационно обжалване, по които иска да се постанови допълнително определение. Поддържа, че съдът неточно се е произнесъл по допустимостта на евентуално заведения иск по чл.74 ТЗ като е приел, че същият е предявен след изтичане на предвидения в закона преклузивен срок без да отговори на предварително зададените в тази връзка въпроси: Дали предявеният от ищеца иск позволява на съда да се произнесе по допустимостта му само на база изложените от страните твърдения или за да се прецени допустимостта му следва да се съберат доказателства по надлежния ред? Може ли съдът да прецени допустимостта на предявения иск въз основа на оспорен документ преди да е приключила процедурата по оспорването и да са събрани доказателства по оспорването му? Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички наведени от страните доводи и възражения? Може ли да се преценява допустимостта на евентуално заведения иск преди съдът да се е произнесъл по главния иск? В тази връзка се прави искане за допълване на постановеното определение като се отговори на всички формулирани въпроси, обосноваващи достъпа до касация. По отношение началният момент на преклузивния срок за предявяване на иска по чл.74 ТЗ поддържа, че още в исковата молба изрично е заявил, че ОС на акционерите не е свиквано и проведено на 18.04.2011 год., а при условията на падащ кворум на 03.05.2011 год., като е оспорил истинността на съставения протокол № 0305а/03.05.2011 год.
Ответникът по молбата за допълване на определението [фирма], [населено място] чрез назначения му от съда особен представител адвокат Сн.Л. изразява становище, че същата е неоснователна; че при преценката си за допустимостта на касационно обжалване ВКС се е произнесъл по съществения правен въпрос, обуславящ изхода на спора и не е длъжен да отговаря поотделно на всички питания на жалбоподателя.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като обсъди доводите на молителя и провери данните по делото намира за неоснователно искането за допълване на постановеното определение. С това определение не се допуска касационно обжалване на въззивното определение на Варненския апелативен съд в частта му, с която е потвърдено прекратителното определение на първоинстанционния съд по отношение евентуалния иск по чл.74 ТЗ, който е изначално недопустим, тъй като е предявен след изтичане на пределния тримесечен преклузивен срок, считано от твърдяната от самия ищец дата на провеждане на ОС – 03.05.2011 год. Посочената дата не е оспорена от ответника, поради което и не се е нуждаела от доказване, а исковата молба е подадена на 12.06.2012 год. В тази връзка правилно в съответствие с разпоредбата на чл.130 ГПК е прекратено производството по евентуалния иск по чл.74 ТЗ, тъй като разглеждането му въобще не е поставено в зависимост от изхода на спора по главния иск.
Съгласно указанията дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС съдът не дължи произнасяне по всички въпроси, поставени в касационната жалба, а само по релевантните за изхода на спора правни въпроси, обусловили изводите на съда в обжалвания съдебен акт. В тази връзка ВКС може от обстоятелствената част на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК да конкретизира, да уточни и квалифицира правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело. Съобразявайки се с тези указания, от изложените в касационната жалба, ВКС е извел релевантния за делото процесуален въпрос, по отношение на който е приел по изложени в мотивите на определението съображения, че не са налице твърдяните основания за допускане на касационно обжалване.
В случая не е налице хипотезата на непълен съдебен акт по смисъла на чл.250 ГПК, тъй като в диспозитива на постановеното определение „не допуска касационно обжалване” на въззивното определение на Варненския апелативен съд, ВКС се е произнесъл по цялото искане на частния жалбоподател, което е за допускане на касационно обжалване. Мотивите не се допълват, а съдът не е длъжен да отговаря на въпроси, които е счел за ирелевантни за изхода на спора, тъй като са свързани с установяване на твърдяната от самия ищец дата на проведеното ОС, която не е оспорена от ответника и е възприета от съда.
По изложените съображения подадената молба по чл.250 ГПК се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, поради което съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. В. С. със съдебен адрес в [населено място] за допълване на определение № 832/03.12.2013 год., постановено по ч.т.дело № 4138/2013 год. по описа на ВКС, Търговска колегия, второ отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ