5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 90
С., 20.02.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на единадесети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 4315/ 2013 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] (с ново име „Компания за консултации и инвестиции И.”) – [населено място] срещу Решение № 1737 от 09.08.2013 г. по т.д. №618/2013 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Решение №83 от 13.12.2012 г. по т.д. № 27/ 2012 г. на Врачански окръжен съд, с което е отхвърлена молбата по чл. 625 ТЗ срещу [фирма] – [населено място], с оплакване за неправилност и необоснованост.
В изложение към касационна жалба жалбоподателят поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК по решените процесуалноправни въпроси:1.Дали съдът следва да приема заключението на счетоводната експертиза като абсолютно доказателство, без да го обсъди в съвкупност с останалите доказателства и 2. Как се разпределя между страните доказателствената тежест при установяване състояние на неплатежоспособност на длъжника. По първия въпрос поддържа, че въззивния съд е основал изводите си само върху заключението на ССЕ, което е разгледал изолирано и без да го прецени в съвкупност с другите доказателства в нарушение с установената практика на ВКС: Р.№108/16.05.2011 г. по гр.д.№1814/ 2009 г. на ІV г.о.; Р.№762/20.07.2011 г. по гр.д.№1371/2009 г. на І г.о.; Р.№2/26.01.2011 г. по гр.д.№478/2010 на ІІІ г.о.; Р.№218/05.07.2011г. по гр.д.№ 775/2010 г. на ІІІ г.о. Жалбоподателят обсъжда събраните доказателства и поддържа, че длъжникът е в състояние на неплатежоспособност, тъй като не погасява свои задължения към кредитори. Изразява несъгласие с експертизата, като счита, че констатациите на вещото лице противоречат на доказателствата за образувани от други кредитори срещу длъжника множество изпълнителни дела, които задължения той не обслужва и доказателства, че длъжникът не води редовно счетоводната си отчетност, и липсват доказателства длъжникът да извършва разплащания в брой. Жалбоподателят счита, че въззивното решение е постановено в противоречие с установената съдебна практика относно задължението на съда да обсъди заключението на вещото лице наред с всички доказателства, относно характера на счетоводните книги и задължението на съда да ги прецени според редовността им, като обсъди доказателствата по делото, а в случая длъжникът не е представил доказателства за редовно водене. По въпроса за разпределение на доказателствената тежест при установяване състояние на неплатежоспособност по чл. 608 ТЗ излага, че неправилно въззивният съд е направил изводите си въз основа на представените баланси и ГФО на длъжника и констатациите на експертизата, за които е приел, че не са своевременно оспорени, въпреки представените доказателства за нередовно водено от длъжника счетоводство. Поддържа, че длъжникът е спрял плащанията – чл. 608 ал. 2 ТЗ – към ищеца по търговска сделка, публични задължения и задължения към други частни кредитори, поради което решението противоречи на задължителната съдебна практика за разпределението на доказателствената тежест: Р.№64/23. 03.2010 г. по т.д.№ 959/2009 г. на ІІ т.о. и Р.№159/21.12. 2009 г. по т.д.№154/2009 г. на ІІ т.о. Жалбоподателят сочи, че са представени доказателства за спиране на посочените плащания, че не са представени доказателства, че длъжникът има активи, с които да покрие задълженията си, затова въззивният съд е отхвърлил молбата по чл. 625 ТЗ в противоречие със съдебната практика.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, тъй като не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, оспорва и по същество касационната жалба, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което е отхвърлена молба по чл. 625 ТЗ, намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да потвърди решението, с което е отхвърлена молбата по чл. 625 ТЗ, въззивният съд е приел, че молителят има качеството кредитор, на който ответникът, съгласно изпълнителен лист, издаден по гр.д.№721/2007г. на СГС дължи неустойка 15 000 евро по търговска сделка – договор за наем на офис между търговци. Въз основа на счетоводната експертиза за структурата на задълженията на длъжника и финансовите резултати от дейността му през 2005 – 2012 г., структурата на дълготрайните и краткотрайните активи, показателите за ликвидност и финансова автономност, и извършените плащания, съдът е посочил, че към датата на изготвяне на заключението длъжникът има активи за 1 231 000 лв., краткотрайни материални активи за 821 000 лв., задължения 415 000 лв., съгласно приложените счетоводни баланси, които не са своевременно оспорени. Възприел е констатацията на вещото лице за липса на спиране на плащанията по касов път през 2011 г. и 2012 г. при отчетени задължения на длъжника към ищеца с оглед показателите на обща, бърза и незабавна ликвидност, съответно 1.905, 1.942 и 1.942 и неоспорени констатациите за своевременно разплащане на разходите за обичайна дейност, съдът е заключил, че анализът на финансовите резултати сочи, че длъжникът не изпитва затруднения от финансов характер и не е спрял плащанията.
Въпросите за установяване на неплатежоспособността на длъжника, за допустимите доказателства, включително за заключението на счетоводната експертиза и задължението на съда да го обсъди наред с останалите доказателства, въззивният съд не е решил в противоречие със съдебната практика. При наличието на парично вземане на ищеца по търговска сделка, по което длъжникът не извършва плащане, съдът е обосновал, че е налице легитимация на ищеца, и спорът по делото е за установяване на материалноправните предпоставки на несъстоятелността по чл. 608 ал. 1 ТЗ: спиране на плащанията, като обективно състояние на длъжника да погасява изискуеми и ликвидни задължения по търговска сделка, което има траен характер, и прилагане на установената в чл. 608 ал. 2 ТЗ презумпция, че неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията. Трайноустановена е съдебната практика, че възможността на длъжника да изпълни парично задължение по търговска сделка следва да се прецени с оглед цялостното му финансово състояние към момента на постановяване на решението, като неплатежоспособността се установява съобразно задълженията на длъжника спрямо всички кредитори, показателите за финансово – счетоводен анализ на предприятието, които са количествени характеристики на способността му да изплаща текущите си задължения с краткотрайните активи и когато изчислените коефициенти на обща ликвидност (способността да изплаща краткосрочните си задължения с краткотрайните си активи) и бърза ликвидност (способността да изплаща краткосрочните си задължения с краткосрочните вземания, краткосрочните инвестиции и парични средства) са под единица, това е индиция за състоянието на неплатежоспособност, а при преценката дали имуществото му е достатъчно за покриване на задължения без опасност за интересите на кредиторите, се съпоставя стойността на краткотрайните активи със стойността на краткосрочните задължения по баланса – релевантно за определяне икономическото състояние на длъжника е това имущество, което е бързоликвидно, а не имуществото изобщо.
Поради оспорване от ищеца на първоначалното заключение на счетоводната експертиза с приложени от вещото лице счетоводни баланси, първоинстанционният съд е допуснал допълнителна експертиза със задачи, поставени от ищеца. Като е възприел констатациите на вещото лице, изследвало задълженията на длъжника и финансовите резултати от дейността му през 2005 г. – 2012 г., структурата на дълготрайните и краткотрайните активи, показателите за ликвидност и финансова автономност, и извършените плащания, съдът е направил извода, че анализът на финансовите резултати сочи, че към датата на изготвяне на заключението длъжникът не изпитва затруднения от финансов характер и не е спрял плащанията. В съдебно заседание на 16.10.2012 г. вещото лице е пояснило, че се е съобразило с представените от ищеца счетоводни баланси и отчет за паричните потоци на длъжника, както и че при прегледа на счетоводната документация на длъжника, не е констатирал нарушения при водене на счетоводството. Въз основа на тези доказателства, в съответствие с установената съдебна практика въззивният съд е приел, че длъжникът е оборил установената от закона презумпцията по чл. 608 ал. 2 ТЗ, установяваща, че неплатежоспособността се предполага – доказал е, че не е спрял плащанията, като обективна невъзможност да изпълнява задълженията си, поради което не е в състояние на неплатежоспособност, платежоспособен е и е в състояние да изпълни задълженията си. Тези въпроси, които са релевантни за делото, въззивният съд е решил в съответствие с установената съдебна практика относно предпоставките за несъстоятелност и доказването им, за значението на счетоводната експертиза и за редовното водене на счетоводните и търговските книги от длъжника, затова е неоснователно искането за допускане по тези въпроси на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
В съответствие с установената съдебна практика въззивният съд е решил въпроса за разпределението на доказателствената тежест между страните при установяване състояние на неплатежоспособност по чл. 608 ал. 1 ТЗ, за установената законова презумпция по чл. 608 ал.2 ТЗ и за оборването й от длъжника, която практика е в смисъл, че молителят – кредитор по чл. 625 ТЗ следва да установи свое изискуемо парично задължение по търговска сделка, което длъжникът не погасява, а длъжникът – да докаже, че е изпълнил задължението или че разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията си без опасност за интересите на кредиторите. Длъжникът със събраните по делото доказателства е оборил установената от закона презумпция, че неплатежоспособността се предполага, когато е спрял плащанията – чл. 608 ал. 2 ТЗ – следователно той е платежоспособен и е в състояние да изпълни задължението си към ищеца. Дори да е основателен доводът на жалбоподателя, че изводите си въззивният съд е направил въз основа на представени баланси и ГФО на длъжника, и на заключение на експертизата, оспорени от ищеца, като съдът е приел, че не са своевременно оспорени, въз основа на което жалбоподателят поддържа, че са неправилни направените правни изводи и че неправилно е отхвърлена молбата по чл. 625 ТЗ, доводът съставлява основание за касационно обжалване по чл. 281 т. 3 ГПК, а не основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК
Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 1737 от 09.08.2013 г. по т.д. №618/ 2013 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма] (с ново име „Компания за консултации и инвестиции И.”) – [населено място] да плати на [фирма] – [населено място] 200 лв. – разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: