4
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 87/2012 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 801
гр.София, 02.11. 2012 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на шестнадесети октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 87/2012 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адвокат И. И. от АК-Я. срещу решението на Бургаския апелативен съд № 69/20.07.2011 год., постановено по гр.дело № 126/2011 год. С това решение апелативният съд е потвърдил първоинстанционното решение на Ямболския окръжен съд № 24/02.03.2011 год. по гр.дело № 430/2010 год., с което е уважен предявеният от [фирма], [населено място] иск по чл.135 ЗЗД и е обявен за относително недействителен по отношение на ищеца сключеният между [фирма]/понастоящем Е./, [населено място] и [фирма], [населено място] с нот.акт № 9/20.01.2010 год., том І, рег.№ 210, дело № 6/2010 год. договор за продажба на недвижим имот с идентификатор № 87374.519.51, находящ се в [населено място] ведно с подробно описаните в нот.акт сгради построени в поземления имот.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че неправилно съдът е преценил фактите по делото и приложил разпоредбата на чл.135 ЗЗД, което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Излага съображения, че обжалваното решение съдържа произнасяне по следните материалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: 1. Следва ли да се приеме, че всяко разпореждане с имущество на търговеца-длъжник уврежда неговите кредитори или това следва да е предмет на конкретна преценка с оглед обстоятелствата, вида на сделката и насрещната престация и т.н. 2. Аналогично ли е приложението на чл.135 ЗЗД относно търговска сделка, сключена между търговци-юридически лица и по отношение на сделки, сключени между физически лица.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, а по същество направените оплаквания са неоснователни.
Ответникът [фирма], [населено място] не ангажира становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и провери данните по делото намира, че същата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК при спазване на задължителните указания дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС.
С обжалваното решение апелативният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което е обявена за относително недействителна по отношение на ищеца извършената между двамата ответници сделка – покупко-продажба на процесните недвижими имоти, предмет на издадения нот.акт № 9/21.01.2010 год., том І, рег.№ 210, дело № 6/2010 год. на нотариус Д. Л., рег.№ 322 по регистъра на НК. Анализирайки в цялост събрания по делото доказателствен материал съдът е направил извода, че са налице предпоставките на чл.135 ЗЗД: ответникът [фирма]/бивше О./ се явява длъжник на ищеца във връзка със сключени между тях договори за заем от 2008 год., за неизплатените вземания по които [фирма] е предявил иск на 05.01.2010 год. пред Окръжен съд-Ямбол и образувано гр.дело № 4/2010 год., по което ответникът е бил осъден да заплати сумата 350 000 лева. Вземането е било изискуемо към момента на сключване на атакуваната сделка, която се явява увреждаща за интересите на кредитора, тъй като намалява имуществото на длъжника. С оглед данните по делото и презумпцията предвидена в ал.2 на чл.135 ЗЗД съдът е приел наличие на знание за увреждането от страните по сделката предвид доказания по делото факт, че купувач по сделката е дружество, чийто управител е съдружник в дружеството-длъжник, а освен това и син на управителя на дружеството-продавач, чийто кредитор е ищеца по делото. Наведен е и допълнителен довод, че управителите на страните по разпоредителната сделка, увреждаща кредитора са свързани лица по смисъла на пар.1, т.3 от ДР на ДОПК.
При тези данни по поставения от касатора материалноправен въпрос „дали всяко разпореждане с имущество на търговеца-длъжник уврежда неговите кредитори или това е въпрос на конкретна преценка” не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК предвид наличието на трайноустановена непротиворечива съдебна практика на ВКС, обективирана в р.№ 45/01.06.2011 год. по гр.дело № 450/2010 год. на ГК-ІІІ г.о.; р.№ 639/06.10.2010 год. по гр.дело № 754/2009 год. на ГК-ІV г.о.; р.№ 219/17.02.2010 год. по т.дело № 752/2009 год. на ТК-ІІ т.о. и др., постановени по реда на чл.290 ГПК. В цитираните решения е прието, че увреждащо действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили кредитора да осъществи правата си спрямо длъжника. Увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворяването на кредитора – в т.ч. извършено опрощаване на дълг, обезпечаване на чужд дълг, изпълнение на чужд дълг без правен интерес. Увреждане е налице не само при отчуждаване на имот, което обективно води до намаляване имуществото на длъжника, но и когато макар и да не обеднява длъжника се затруднява удовлетворяването на кредитора чрез неговата трансформация и възможността за принудително изпълнение върху конкретни имоти на длъжника. Постановеното в този смисъл въззивно решение е в съответствие с действуващата нормативна уредба и посочената практика на ВКС по поставения правен въпрос.
Не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване и по отношение на втория материалноправен въпрос дали приложението на чл.135 ЗЗД по отношение на търговските сделки е аналогично и по отношение на сделките, сключени между физически лица. Така поставения правен въпрос не е релевантен, тъй като не се явява обуславящ за изхода на делото и по този въпрос липсва изрично произнасяне от страна на апелативния съд. Освен това разпоредбата на чл.135 ЗЗД е ясна и не се нуждае от тълкуване. Служейки си с понятията кредитор и длъжник законът не прави разлика дали се касае за физическо или за юридическо лице. Постоянна и непротиворечива е съдебната практика, че П. иск се предявява срещу длъжника и лицето, което е придобило права от него /р.10-67-ОСГК/, които са пасивно легитимирани по този иск без значение на тяхното качество, както и дали се касае за търговска сделка по смисъла на ТЗ или за друго действие извършено от физическо или юридическо лице.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Бургаския апелативен съд № 69/20.07.2011 год., постановено по гр.дело № 126/2011 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: