3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 598
С., 20.09.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на осемнадесети септември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 2949/ 2013 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Определение № 3810 от февруари 2013 г. по ч.гр.д. № 15 851/2012 г. на СГС, с което е потвърдено Разпореждане от 07.11.2012 г. на ЧСИ Н. П. по изп.дело № 20118470400950 за връщане на взискателя на жалба вх.№ 05101/19.09.2012 г. срещу Постановление за прекратяване на изпълнителното дело, с оплакване за неправилност. Жалбоподателят излага подробни съображения, че не му е редовно връчено съобщението с дадените от ЧСИ указания във връзка с подадената жалба и иска да се отменят обжалваното определение и разпореждането за връщане на жалбата и да се задължи ЧСИ да администрира жалбата срещу постановлението за прекратяване. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване сочи решения правен въпрос за редовността на връчване на съобщението за отстраняване нередовността на жалбата, от ЧСИ, на лице в канцеларията на ЧСИ, за което жалбоподателят поддържа, че не е сътрудник на адвокат М. и иска да се допусне касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Сочи съдебна практика по приложението на чл. 51 ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма] – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, както и по същество жалбата, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като провери данните по делото, на основание чл.274 ал. 3 т. 1 ГПК, приема следното:
С обжалваното определение е потвърдено разпореждането на ЧСИ по посоченото изп.дело за връщане на подадената от взискателя жалба срещу постановлението за прекратяване на делото. Изложени са съображения, че дадените от ЧСИ указания за внасяне на държавна такса по жалбата, редовно са съобщени на взискателя, който не ги е изпълнил в дадения срок, поради което жалбата срещу постановлението за прекратяване на изпълнителното производство подлежи на връщане. Съдът е съобразил, че взискателят [фирма] – [населено място], е посочило съдебен адрес: адв. М., [улица], ет. 4, кантора 413. Приложил е чл. 51 ал. 1 ГПК, съгласно която разпоредба връчването на книжа на адвокат да става лично в неговата кантора или на друго място, където той се намира по служба, и на чл. 49 ГПК, съгласно която разпоредба може да се извърши връчване на книжа и на всяко място, на което адресатът може да бъде намерен, връчването в който случай ще е редовно, ако е извършено на лицето, за което съобщението е предназначено. Съдът е заключил, че е редовно извършеното връчване на сътрудник на адв. М., посочена като съдебен адрес на взискателя, в кантората на ЧСИ, където сътрудникът е бил по служба.
Искането за допускане на касационно обжалване на въззивното определение е неоснователно. Релевантен за делото е процесуалноправният въпрос, изложен от жалбоподателя, за редовността на връчване на съобщение на юридическо лице, чрез негов процесуален представител – адвокат, респ. чрез сътрудник на адвоката, ангажирал се с получаване на съобщението, което връчване е извършено в кантората на ЧСИ. По този въпрос е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, тъй като решенията, постановени от състав на ВКС на основание чл. 290 ГПК, на които жалбоподателят основава искането за допускане на касационно обжалване, се включват в актовете, посочени в чл. 280 ал. 1 т.2 ГПК, а не в тези по т.1, съгласно т.1 от ТР №2/2010 г. от 28.09.2011 г. по тълк.д.№ 2/2010 г. на ВКС, ОСГТК. Жалбоподателят не доказва изложеният въпрос да се решава противоречиво от съдилищата, тъй като Р.№298/10.07. 2012 г. по гр.д.№505/2011 г. ІV г.о, Р.№45/05.04.2011 г. по т.д.№1149/ 2010 г. на ІІ т.о. и Р.№9/25.02.2013 г. по т.д.№ 33/2013 г. на І т.о., всички на ВКС, на които основава искането за допускане на касация, се отнасят за извършено призоваване, различно от връчването на книжа от ЧСИ в кантората му, на сътрудник на адвоката на взискателя. Не се подкрепя от данните по делото твърдението на жалбоподателя, че адв. М. няма сътрудник З. Дим. М., на която ЧСИ е връчил за адв. М. съобщението – и след постановяване на обжалваното определение З. Д. – „техн.орг.” продължава да получава книжа за адв. М.: съобщението на ЧСИ изх.№06270/22.10.2012 г. за оставяне частната жалба без движение, връчено на З. Д. в кантората на ЧСИ, съобщението, получено на 08.04.2013 г. за постановяване на обжалваното определение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 3810 от февруари 2013 г. по ч.гр.д. № 15 851/2012 г. на СГС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: