2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 639
София, 12.07.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на трети юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 920/2011 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от Н. център „Е. м. п. и и.” [населено място], срещу определение № 149 от 03.08.2011 г. по ч. гр. дело № 370/2011 г. на Сливенски окръжен съд, ГО. Със същото се оставя без уважение депозираната от жалбоподателя частна жалба срещу определение от 01.04.2011 г. на Р. съд [населено място], с което се прекратява производството по гр. д. № 6 973/2010 г. и се осъжда Н. център „Е. м. п. и и.” [населено място] да заплати на С. с н. цел „А. на спортните клубове и социалния туризъм в [община]” [населено място] сумата от 1 200 лв. разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
По съображения, подробно изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на въззивното определение в частта му за разноските. В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са наведени доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба – С. с нестопанска цел „А. на с. к. и с. т. в [община]” [населено място] не ангажира становище в законоустанования срок.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, но е процесуално недопустима по следните съображения:
Производството по гр. д. № 6 973/2010 г. пред Сливенски районен съд е образувано по обективни съединени искове, предявени от Н. център „Е. м. п. и и.” [населено място] срещу С. с нестопанска цел „А. на с. к. и социалния туризъм в [община]”гр. С.. Ищецът претендира заплащането на сумата от 6 058,18 лв. – главница, представляваща сума за възстановяване по представения от ответника краен отчет по договор № Мл -134/05.11.2004 г. , ведно с лихва в размер на 4 437,06 лв. По делото е постъпила молба от ищеца, с която на основание чл.232 ГПК същият оттегля предявените искове.С протоколно определение от 01.04.2011 г. СлРС е прекратил производството по делото и е осъдил Н. център „Е. м. п. и и.” [населено място] да заплати на ответника разноски в размер на 1 200 лв.
Обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено определение на Районен съд [населено място], като цената на всеки един от предявените обективно съединени иска е под 10 000 лв. и съгласно чл. 274, ал. 4 във вр. с чл. 280, ал. 2 от ГПК (в редакцията, обнародвана в ДВ бр. 100/21.12.2010 г. и в сила от същата дата) постановеният съдебен акт не подлежи на касационен контрол, включително и по отношение на присъдените съдебни разноски.
Висящността на делото пред ВКС възниква от момента на подаване на касационната жалба пред администриращия я съд, към който момент следва да се извършва преценката на нейната допустимост с оглед на установения с новата процесуална норма праг за достъп до касационен контрол. В конкретния случай, частната касационната жалба, с която се иска отмяна на въззивно определение по търговско дело, с цена на иска под 10 000 лв., е постъпила в деловодството на С. на 26.09.2011 г. (от приложените разписки е видно, че същата е изпратена чрез куриер, но датите на същите са нечетливи) , т. е. след влизане в сила на ЗИДГПК, обн. ДВ бр. 100/21.12.2010 г., обстоятелство, обуславящо извод за нейната недопустимост.
По изложените съображения частната касационна жалба е недопустима и следва да остане без разглеждане, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на Н. ц. „Е. м. п. и и.” [населено място], срещу определение № 149 от 03.08.2011 г. по ч. гр. дело № 370/2011 г. на Сливенски окръжен съд, ГО.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, в едноседмичен срок от връчване на преписи от определението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: