3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 101
София, 24.01.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на осемнадесети януари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 31/ 2011 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Определение №210 от 21.І.2009 г. по ч.гр.д. № 673/ 2008 г. на СГС, адм.отд., с което е потвърдено Разпореждане от 24.ІV.2008 г. по гр.д. № 11 371/ 2008 г. на СРС, 52 с., с което е отхвърлено заявлението на [фирма] – [населено място] за издаване на заповед за изпълнение на основание чл. 410 и сл. ГПК срещу Е. Б. Ц. – от [населено място] за сумата 499.71 лв. – стойност на потребена електрическа енергия за периода 15.V.2007 г. – 11.Х.2007 г., със законната лихва от 15.ІV.2008 г., за сумата 33.83 лв. – лихва за периода 1.VІІІ.2007 г. – 12.ІІІ.2008 г. и за разноски по делото. Жалбоподателят излага, че неправилно съдът е приел, че вземането, посочено в заявлението, не е индивидуализирано, а нито в някоя правна норма, нито в образеца – заявление за издаване на заповедта, се съдържа изискване за посочване на конкретния недвижим имот, за който е подадена електроенергия на абоната. Жалбоподателят поддържа, че е посочил вземането по основание – договор, сключен при ОУ с абоната, вида на доставената електрическа енергия, размера на сумата и тъй като вземането се основава на информация за непогасени задължения по издадени фактури за абоната, които задължения се водят под уникален ИТН на абоната, това е достатъчен индивидуализиращ белег на претендираното вземане. Излага и доводи, че във фазата на искането за издаване на заповед за изпълнение, законът не изисква вземането да се доказва, следователно е нужно само твърдението на заявителя, че има вземане, поради което е неправомерно да се изискват още доказателства и индивидуализиращи белези на вземането, включително конкретизация на имота. Жалбоподателят поддържа, че дори и да има такова задължение, което не е изпълнил, съгласно чл. 101 ал. 1 ГПК съдът е следвало да му укаже да отстрани нередовността на заявлението, като го остави без движение. В Приложение към жалбата излага процесуалноправния въпрос, решен по делото – следва ли в заявлението да се посочи недвижимия имот, за който е доставена електроенергията и съдът трябва ли при непосочване на това обстоятелство, да даде на заявителя указания и възможност да отстрани нередовността, по който въпрос поддържа, че е налице противоречива съдебна практика.
Ответникът по частната жалба Е. Б. Ц. – от [населено място] не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно разпореждане, с което е отказано издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 и сл. ГПК, намира, че касационната жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 2 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
Въззивният съд е потвърдил разпореждането, с което не е уважено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по съображения, че съгласно чл. 410 ал. 2 ГПК, заявлението трябва да отговаря на изискванията за редовност на исковата молба откъм съдържание, установени в чл. 127 ал. 1 и ал. 3 ГПК, като вземането, за което се иска издаване на заповед за изпълнение, следва да е индивидуализирано. Съдът е изложил, че в случая вземането не е конкретизирано, като не е посочено за кой недвижим имот се отнася потребената от длъжника електроенергия, по която нередовност районният съд не е следвало да дава указания на заявителя за отстраняването й, тъй като в производството по чл. 419 ГПК, не е предвидена такава възможност, а несъответствието на заявлението с изискванията на закона, съгласно чл. 411 ал. 2 т. 1 ГПК, има за последица неиздаване на заповед за изпълнение.
Касационно обжалване на така постановеното определение не следва да се допусне, тъй като разрешените от съда процесуални въпроси – следва ли да бъде индивидуализирано паричното вземане, за което се иска издаване на заповед за изпълнение и при нередовност на заявлението, съдът има ли задължение да даде възможност и указания на заявителя да я отстрани – са релевантни за делото, но тези въпроси са решени в съответствие с установената съдебна практика. Тя е в смисъл, че заявлението следва да отговаря на изискванията на чл. 127 ал. 1 т. 4 ГПК, съгласно изискването на чл. 410 ал. 2 ГПК, което включва и посочване на недвижимия имот на абоната, за който е подадена и потребена ел.енергия, за да може длъжникът да прецени дали да упражни правото си на възражение, както и че в заповедното производство съдът няма задължение да дава указания и възможност на заявителя да отстранява нередовности на заявлението – Опр. №420/ 25.VІ.2009 г. по ч.т.д. №409/2009 г., Опр. №362/30.ХІІ.2008 г. по ч.т.д.№ 322/ 2008 г., Опр. №37/ 19.І.2009 г. по ч.т.д.№ 286/ 2008 г., Опр. № 284/ 20.V.2009 г. по ч.т.д. №277/ 2009 г., Опр. № 364/ 8.VІ.2009 г. по ч.т.д.№ 385/ 2009 г., Опр. № 402/ 23.VІ.2009 г. по ч.т.д.№ 376/ 2009 г., всички на ВКС.
По изложените съображения не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 210 от 21.І.2009 г. по ч.гр.д. № 673/ 2008 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: