4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 162
гр. София, 03.02.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на втори февруари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 16 по описа за 2011г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма],[населено място] чрез процесуалния му представител юрисконсулт Е. К. срещу определение № 14259 от 15.10.2010г. по ч. гр. дело № 11435/2010г. на С. градски съд, Административно отделение, ІІІ състав. С обжалвания съдебен акт е оставена без уважение частната жалба на [фирма],[населено място] срещу разпореждане от 22.03.2010г. по ч. гр. дело № 43043/2009г. на С. районен съд, ІІ ГО, 70 състав, с което е обезсилена издадената на 01.10.2009г. по ч. гр. дело № 43043/2009г. на СРС, ІІ ГО, 70 състав заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу [фирма],[населено място], Е. [ЕГН] в полза на [фирма],[населено място], Е. 175290853.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради нарушаване на съдопроизводствените правила, тъй като не е уведомен от съда за продължаване на срока за предявяване на установителен иск и не му е осигурен достъп до делото за периода от края на м. януари до 18.03.2010г. поради инвентаризация на съда. Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт е обосновано с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – процесуалноправните въпроси относно приложението на чл. 7, ал. 2 ГПК, необходимостта съдът да уведоми страната за продължаването на срока за подаване на искова молба, приложението на чл. 8, ал. 3 ГПК и задължението на съда да осигури възможност на страната да се запознае с движението на делото, са от значение за точното прилагане на закона. Частният жалбоподател моли определението на въззивния съд да бъде отменено и делото върнато за разглеждане от друг съдебен състав.
Ответникът [фирма],[населено място] не изразява становище по частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и релевираните доводи, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едноседмичен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Въззивният съд е констатирал, че частният жалбоподател – заявител в заповедното производство е предявил заявление за издаване на заповед за изпълнение, заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК е издадена от районния съд на 01.10.2009г., длъжникът е подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, на 16.12.2009г. СРС е разпоредил на основание чл. 415, ал. 1 ГПК да се връчи на заявителя съобщение, впоследствие въз основа на молба на заявителя първоинстанционният съд с резолюция от 28.01.2010г. на основание чл. 63, ал. 1 ГПК е разпоредил удължаване на срока за предявяване на иск относно вземането с две седмици. Решаващият съдебен състав е съобразил, че продълженият срок за предявяване на установителния иск изтича на 12.02.2010г., петък, присъствен ден и поради това, че заявителят не е представил доказателства, че е предявил иск на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, е направил извод за наличие на обстоятелствата на чл. 415, ал. 2 ГПК и е обезсилил заповедта. Въззивната инстанция е изложила съображения за недоказаност на твърдението, че частният жалбоподател не е имал достъп до делото през периода до 18.03.2010г., както и че не може да открие кое е разпореждането на СРС от 28.01.2010г.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на делото и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1– т. 3 ГПК. Посочените от частния жалбоподател процесуалноправни въпроси относно приложението на чл. 7, ал. 2 ГПК, следва ли съдът да съобщи на страната продължаването на срока по чл. 63, ал. 2 ГПК, приложението на чл. 8, ал. 3 ГПК и задължението на съда да осигури възможност на страната да се запознае с движението на делото са релевантни по делото, тъй като от тях зависи неговият изход.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 1/2009г. на ВКС, ОСГТК точното прилагане на закона е във връзка с развитието на правото, а развитие на правото ще бъде налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, на непълни и неясни правни норми с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата или когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго, какъвто не е настоящият случай. С оглед тези предпоставки страната не е изложила доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е възпроизвеждане текста на основанието, нито лаконичното заявяване, че произнасянето на ВКС по посочените въпроси ще допринесе за формирането на практика и за развитие на правото. Липсата на доводи, свързани с противоречиво прилагане на посочените правни норми, водят до невъзможност за установяване на наличие на предпоставките за допускане до касационно обжалване на обжалвания акт, като липсва и обосноваване на неяснотата или непълнотата на разглежданите норми, която касаторът счита, че се нуждаят от тълкуване. От друга страна, нормите на чл. 7, ал. 2, чл. 63, ал. 2 и чл. 8, ал. 3 ГПК са точни и ясни, поради което не се налага допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Налице е трайноустановена съдебна практика на ВКС, която е в смисъл, че при уважаване на молбата за продължаване на срока моментът, от който започва да тече продължения срок, съвпада с датата на изтичане на първоначалния съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 2 ГПК. При наличие на ясна правна норма по посочения въпрос не е необходимо изпращане на съобщение за определението за продължаване на срока. Ако продълженият срок не е достатъчен или са налице други обективни обстоятелства, които не позволяват на ищеца да изпълни указанията на съда, ищецът има право да поиска ново продължаване на срока, като удостовери причините, поради които не може в предоставения срок да отстрани недостатъците на исковата молба. При довод за незаконосъобразност на определението поради неспазване на задължението на съда, регламентирано в чл. 8, ал. 3 ГПК, страната, която твърди съответните обстоятелства, в случая, че не й е осигурен достъп до делото за периода от края на м. януари до 18.03.2010г. поради инвентаризация на съда, е следвало да докаже тези обстоятелства.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените в частната касационна жалба основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 14259 от 15.10.2010г. по ч. гр. дело № 11435/2010г. на С. градски съд, Административно отделение, ІІІ състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.