4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ . 266
гр. София, 12.04.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на десети април през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 836 по описа за 2011г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца Ч. „М.”, [населено място], Плевенска област чрез процесуален представител адв. Г. М. срещу решение № 212/27.04.2011г. по в. гр. дело № 1060/2010г. на Апелативен съд П., трети търговски състав, с което след отмяна на решение № 82/23.06.2010г. по т. дело № 30/2008г. на Старозагорски окръжен съд в осъдителната му част е отхвърлен предявеният от Ч. „М.”, [населено място], Плевенска област против [фирма], [населено място] иск по чл. 82 във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД в частта за сумата 83 203,87 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи от незасаждането с пшеница на площ от 5 000 дка, които пропуснати ползи са настъпили в резултат на неизпълнение на договорно задължение на [фирма], [населено място] за доставка в срок до 30.09.2007г. на препарати за растителна защита „Витавакс” съгласно чл. 2.1 от договор за продажба от 27.04.2007г., предявен като частичен за сумата 181 440 лв. – част от вземане за пропуснати ползи в общ размер 518 400 лв., отхвърлена е претенцията по чл. 86 ЗЗД за заплащане на законна лихва върху сумата 83 203,87 лв., считано от 25.01.2008г. до окончателното плащане, и ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 4 930 лв. – направени разноски за двете съдебни производства.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В касационната жалба и приложено към нея „изложение на основания за допускане на касационно обжалване” релевира доводи за противоречие на извода на въззивния съд, че не е налице причинно-следствена връзка между неизпълнението на договора от страна на ответника и пропуснатите ползи от ищеца, на материалния закон, излага съображения, че съдът е длъжен да се произнесе по необходимите предпоставки за възникване на договорна отговорност, изразяваща се в обезщетение за вреди, поддържа становище, че изводът на въззивната инстанция се опровергава от заключението на разширената експертиза и прави оплакване, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства в нарушение на разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ГПК /отм./.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Р. М. оспорва касационната жалба и поддържа становище, че въззивното решение на следва да се допусне до касационно обжалване поради това, че в изложението касаторът не е посочил нито едно от касационните основания, визирани в чл. 280, ал. 1 ГПК, а доводите му се свеждат до твърдени в касационната жалба нарушения на материалния закон, които са основания за касиране съгласно чл. 281, т. 3 ГПК. Прави възражение за липса на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да направи извод за неоснователност на иска по чл. 82 ЗЗД, въззивният съд е приел, че пропуснатите ползи за ищеца, изразяващи се в незасяването на площ от 5 000 дка с пшеница и добивите от тази площ при средна пазарна цена на реализация на пшеница от реколта 2008г., не са пряка и непосредствена последица от неизпълнение на договорното задължение на [фирма] да достави на кооперацията препаратите за растителна защита в срок до 30.09.2007г. Решаващият съдебен състав е изложил съображения, че причината да не бъде засята тази площ се дължи на неосигуряване от страна на ищеца на това количество семена за посев, което е било необходимо, за да бъде засята площта от 15 500 дка – в началото на сеитбата кооперацията е имала собствени семена за посев, които не са позволявали да бъде засята дори площ от 10 000 дка; семената е следвало да бъдат в склада на кооперацията към началото на м. октомври 2007г., за да започне обеззаразяването, но доставката на семената е осъществена едва към 20.10.2007г., което закъснение е причина за цялостното закъснение при провеждането на сеитбената кампания.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение, е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правните изводи на съда, обективирани в решението му. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009г., ОСГТК, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е разрешен с обжалваното решение. Без касаторът да посочи този въпрос, обжалваният съдебен акт не може да бъде допуснат до касационен контрол. К. съд не е длъжен да изведе релевантния правен въпрос от твърденията на касатора и сочените от него в касационната жалба факти и обстоятелства или от релевираните касационни основания за неправилност на решението по чл. 281, т. 3 ГПК. В настоящия случай касаторът не е формулирал релевантните материалноправни и процесуалноправни въпроси, от които зависи изходът на спора и които са решени в противоречие с практиката на ВКС, или се решават противоречиво от съдилищата, или са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, нито е посочил конкретни основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Направените в изложението към касационната жалба оплаквания, доводи и твърдения представляват касационни основания за неправилност на обжалвания съдебен акт по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото, е основание за недопускане на касационно обжалване, без ВКС да разглежда други допълнителни основания /чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК/, каквито в настоящия случай не са инвокирани.
По изложените съображения въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не са налице данни, че такива са направени за настоящото производство. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 212/27.04.2011г. по в. гр. дело № 1060/2010г. на Апелативен съд П., трети търговски състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.