Определение №63 от 30.1.2014 по ч.пр. дело №150/150 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 63
С., 30.01.2014 г.

Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми януари две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 150/2014 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от [фирма] [населено място], чрез процесуалния му представител адв. З. К. от САК, срещу определение от 28.11.2013 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без разглеждане молбата на дружеството за изменение на решение № 6 663/07.10.2013 г., постановено по гр. д. № 4 161/2013 г. на СГС, ІV – А състав и присъждане на разноски.
Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно. Моли да бъде отменен атакуваният съдебен акт, ведно с произтичащите от това правни последици.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Същата е процесуално допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и провери данните по делото, приема следното:
С атакуваното в настоящото производство определение, Софийски градски съд е оставил без разглеждане подадената от дружеството молба с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на въззивното решение в частта за разноските, тъй като не представен списък по чл. 80 ГПК до приключване на устните състезания.
Обжалваното определение е правилно.
С решение № 6 663/07.10.2013 г., постановено по в. гр. д. № 4 161/2013 г. СГС е потвърдил изцяло решение № І – 124 – 104/09.01.2013 г. по гр. д. 9 139/2012 на РС [населено място], 124 състав. Със същото не са присъдени разноски на ищеца (жалбоподател в настоящото производство), въпреки че с оглед изхода на делото има право на такива, тъй като липсват данни, че е направено такова искане от негова страна във въззивното производство. П. отговор на въззивната жалба не е подписан от процесуалния му представител или законен такъв, тъй като по делото е представен само първия лист от изложението, с оглед на което е прието, че такъв не е подаден. Постъпилата молба с правно основание чл. 248 ГПК от [фирма] [населено място] е оставена без разглеждане с определение от 28.11.2013 г. – предмет на настоящото производство
Обжалваното определение е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 80 ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най – късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. В конкретния случай, СГС се е произнесъл в решението си по отношение на дължимите съдебни разноски, като е приел, че такива не следва да бъдат присъждани на частния жалбаподател, поради което няма изричен диспозитив за това в постановения от него акт.
Видно от данните по делото, не е представен списък за направените разноски, с оглед посочената норма и липсата на втора страница от отговора на въззивната жалба, съдържаща искане за присъждане на съдебни разноски. Съгласно т. 9. от Т № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските, когато страната не е представила списък по чл. 80 ГПК, е недопустима. Обжалваното определение е постановено в съответствие с цитираната задължителна практика на Върховен касационен съд
Наведените доводи от жалбоподателя, че в случая не се касае за изменение на решението по реда на чл. 248 ГПК, а за допълване на постановен акт по същество, са неоснователни. Налице е произнасяне от въззивния съд с постановеното решение относно отказа за присъждане дължимите разноски в полза на застрахователното дружество, с оглед на което не намира приложение т. 8 от посоченото тълкувателно решение, според която липсата на представен списък по чл. 80 ГПК в хипотезата, когато съдът не се е произнесъл по искането за разноски не е основание да се откаже допълване на решението в частта му за разноските .
При тези фактически данни, определение от 28.11.2013 г. на Софийски градски съд, постановено по в. гр. д. № 4 161/2013 г. е правилно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 28.11.2013 г. на Софийски градски съд, постановено по в. гр. д. № 4 161/2013 г.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top