6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 777
С., 27.11.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на деветнадесети ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 3396/ 2013 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение №187 от 10.04.2013 г. по т.д. № 1355/ 2012 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е отменено Решение № 74 от 18.02.2011 г. по т.д.№93/2010 г. на Пловдивски окръжен съд относно началната дата на неплатежоспособността на [фирма] – [населено място], обл. П. и е постановено друго, с което е определена начална дата 31.12.2006 г., с оплакване за недопустимост и неправилност. Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по нова въззивна жалба на НАП: с Молба вх.№211771/ 16.08.2012 г. НАП вместо да отстрани нередовността на жалбата, като формулира искането си на база изложеното в изначалната въззивна жалба, прави нови твърдения, сочи нови доказателства и дори не представя ревизионния акт, на който се позовава. Жалбоподателят счита, че решението е недопустимо, като постановено по нова въззивна жалба и в което са обсъдени новите твърдения на НАП и новите доказателства. Поддържа още, че решението е недопустимо и защото съгласно чл. 613а ал. 2 ТЗ трети лица, неучаствали в първоинстанционното производство, могат да обжалват решението при условие, че имат вземане, установено с влязъл в сила съдебен акт или акт, установяващ публичноправно задължение, а НАП вместо да се присъедини като кредитор в първоинстанционното производство и да направи доказателствените си искания, изчаква да се съберат доказателствата, след което ползва правото по чл. 613а ал. 2 ТЗ – злоупотребява с процесуално право, с което препятства разкриването на обективната истина, накърнява принципа на процесуална икономия. Тъй като НАП противоправно се опитва да използва процесуални способи за постигане на определени цели, като се касае за трайна практика, и не може да се приложи чл. 613а ал. 2 ТЗ, жалбоподателят счита, че НАП няма право да обжалва решението и че то е недопустимо, като постановено по недопустима въззивна жалба.
В Приложение на основание чл. 284 ал.3 т. 1 ГПК сочи решен процесуалноправен въпрос: когато ВКС върне делото за ново разглеждане с указания да се отстрани нередовност на въззивната жалба, включва ли това възможност жалбоподателят да сочи обстоятелства и правни твърдения, непосочени във въззивната жалба, да представя доказателства и въз основа на това да формулира искането си, неформулирано във въззивната жалба. Като описва подробно развитието на делото и обосновава довод за недопустимост на решението, жалбоподателят поддържа по изложения въпрос основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, което аргументира със съображение, че ако въззивният съд не бе разгледал новата въззивна жалба, щеше да постанови решение в обратен смисъл – въпросът е от значение за точното прилагане на закона.
Като извежда въпроса: следва ли разпоредбата на чл. 613а ал. 2 ТЗ да се тълкува като преференциална правна норма за НАП, санираща бездействието й в първа инстанция, жалбоподателят поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК – с Р.№58/23.07.2009 г. по т.д.№262/2009 г. на ВтАС е разгледана жалбата на АДВ, като подадена от легитимирана страна – кредитор по чл. 613а ал. 2 ТЗ, правният интерес от обжалване на която е обоснован с влязъл в сила ревизионен акт, с който са установени публични задължения, а в Р.№135/17.11.2008 г. по т.д.№ 237/2008 г. на БАС и в Р.№ 56/21.07.2009 г. по т.д.№ 254/2009 г. на ВтАС е прието, че тази разпоредба не следва да се тълкува като преференциална за НАП, санираща бездействието й в първоинстанционното производство, в което е могла да се присъедини и да иска събиране на доказателства – разпоредбата се тълкува противоречиво от съдилищата. Жалбоподателят поддържа, че в случая имплицитно въззивният съд се е произнесъл, че посочената разпоредба е преференциална за НАП – [населено място], който въпрос е от значение за точното прилагане на закона, и за развитие на правото, като разглеждането му би допринесло за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика. Като излага, че за да подаде въззивна жалба, НАП е следвало да участва в първоинстанционното производство, вместо което бездейства, жалбоподателят поддържа, че е налице злоупотеба с процесуално право, което е трайна практика на НАП, което поведение не трябва да се толерира, тъй като се нарушават основни принципи за равенство на страните в процеса и за състезателното начало и се нарушава принципа на инстанционността. По съображения, че е необходимо осъвременяване на съдебната практика предвид настъпилите промени в обществените условия, като законодателят едва ли е искал да създаде безусловна възможност за трети страни да обжалват първоинстанционните решения и да злоупотребяват с права и като поддържа, че е тенденциозно бездействието на НАП в първата инстанция, иска да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, като разпоредбата на чл. 613а ал. 1 ТЗ се прилага не във всички случаи, а само когато съдебното решение, респ. акта, посочени в чл. 613а ал. 2 ТЗ, са влезли в сила след изтичане на срока за присъединяване на кредитор или след постановяване на първоинстанционното решение.
Ответниците по касационната жалба [фирма] – [населено място], обл. П., Национална агенция за приходите – [населено място] и [фирма] – [населено място] не изразяват становища по искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е изменено първоинстанционно решение за началната дата на неплатежоспособността на длъжника, намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
По довода за недопустимост на решението:
За недопустимост на въззивното решение, като постановено по нова въззивна жалба на НАП – [населено място].
След като ВКС е констатирал, че обжалваното въззивно решение е постановено по нередовна въззивна жалба на НАП, с Решение №44/04.07.2012 г. по т.д.№ 983/2011 г. го е отменил и е върнал делото за ново разглеждане с указания НАП – [населено място] да отстрани нередовността на въззивната жалба от 10.03.2011 г., тъй като разглеждането от въззивния съд на нередовна въззивна жалба е довело до нарушаване на основни принципи на гражданския процес – чл. 9 ГПК и е рефлектирало на изясняване от фактическа страна на спора за началния момент на състоянието на неплатежоспособност. Обстоятелството, че като е отстранила нередовността на жалбата от 10.03.2011 г., НАП – [населено място] е основала оплакването за неправилност на въззивното решение в частта относно началната дата и на други доводи и съображения, и че въззивното решение е постановено след приемане на представения в това производство от НАП ревизионнен акт №16001444/09.05.2006 г. и след поставяне от съда на допълнителни задачи на експертизата за изясняване на спорния въпрос за началния момент на настъпване състоянието на неплатежоспособност, не е довело до недопустимост на решението, като постановено по нова въззивна жалба.
ВКС с постановени на основание чл. 290 ГПК и задължителни за долустоящите съдебни инстанции: Р.№153/23.12.2010 г. по т.д. №255/2010 г. на І т.о. и Р.№44/04.07.2012 г. по т.д.№ 983/2011 г. на І т.о. приема, че в производството по несъстоятелност се прилага разпоредбата на чл. 621а ал. 1 т. 2 ТЗ, която е специална разпоредба по отношение на нормата по чл. 266 ал. 1 ГПК, с която се преклудира правото на страната да се позовава на нови обстоятелства, да сочи и представя доказателства, които е могла да посочи и представи в първоинстанционното производство, освен ако е налице обстоятелството по ал.3. ВКС е изложил, че в производството по несъстоятелност е засилено служебното начало с разпоредбата на чл. 621а ал. 1 т. 2 ТЗ с предоставяне на съда възможност да установява факти и събира доказателства по свой почин във всяка от фазите на производството, с което се цели както да се осигури бързина, така и изясняване на отношенията между страните. ВКС е аргументирал, че предвид динамиката в търговските отношения, която може да даде отражение върху материалното и финансово състояние на дружеството – длъжник в отделните фази на процеса по откриване на производство по несъстоятелност, не следва да се прилага преклузията на чл. 266 ал. 1 ГПК във въззивното производство.
Предвид изложеното обжалваното решение не е недопустимо, като постановено по нова въззивна жалба, нито защото с него са обсъдени доводи на НАП и недопустимо съдът е приел ревизионнен акт, като НАП е следвало да прояви процесуална активност в първоинстанционното производство.
Неоснователен е доводът за недопустимост на решението, като постановено в нарушение на чл. 613а ал. 2 ТЗ. Жалбоподателят е упражнил правото на обжалване с въззивна жалба вх.№ 5532/10.03. 2011 г., като кредитор с изискуемо публично вземане, установено с влязло в сила Наказателно постановление № 16562-0133118/21.06. 2006 г. на ТД – П. на НАП. Право на НАП – [населено място] е да прецени по конкретното дело как да упражни правата на държавата, която представлява в производството по несъстоятелност в качеството си на кредитор – дали да се присъедини като кредитор в първоинстанционното производство или да обжалва решението по реда на чл. 613а ал. 2 ТЗ. Несъстоятелен с оглед представеното наказателно постановление е доводът на жалбоподателя, че не може да се приложи чл. 613а ал. 2 ТЗ и оттам – оплакването за недопустимост на решението, като постановено по недопустима въззивна жалба – подадена от НАП, който няма право да обжалва решението поради неприложимост на тази разпоредба. Посочените от жалбоподателя Р.№135/17.11.2008 г. по т.д.№237/2008 г. на БАС и Р.№56/21.07.2009 г. се отнасят за твърдяна от НАП друга начална дата на неплатежоспособност, недоказана от Агенцията и невъзприета от съда, а Р.№56/21.07.2009 г. по т.д.№ 254/ 2009 г. на ВТАС – за неконкретизирана от НАП начална дата, извън периода, очертан с обжалваното решение, и затова неизследвана от съда.
По искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 и т. 3 ГПК:
По изведения от жалбоподателя процесуалноправен въпрос: когато ВКС върне делото за ново разглеждане с указания да се отстрани нередовност на въззивната жалба – да се посочи в какво се състои искането, включва ли това възможност жалбоподателят да сочи обстоятелства и правни твърдения, непосочени във въззивната жалба, да представя доказателства и въз основа на това да формулира искането си, неформулирано във въззивната жалба.
Този въпрос не е релевантен за делото с оглед посочената установена практика на ВКС по чл. 290 ГПК с Р.№153/23.12.2010 г. по т.д. №255/2010 г. на І т.о. и Р.№44/04.07.2012 г. по т.д.№ 983/2011 г. на І т.о. за приложимостта в производството по несъстоятелност на нормата на чл. 621а ал. 1 т. 2 ТЗ, която е специална по отношение на тази по чл. 266 ал. 1 ГПК, за неприложимост на последната, за засиленото служебното начало, като на съда е предоставена възможност да установява факти и събира доказателства по свой почин във всяка от фазите на производството. Решението е постановено по редовна въззивна жалба и с оглед тази съдебна практика това, че жалбоподателят се е позовал на обстоятелства и правни твърдения и е представил доказателства с въззивната жалба, не се е отразило на правомощията и задълженията на съда по несъстоятелност да установи неплатежоспособността на длъжника и началния й момент, като обективно състояние към датата на постановяване на решението.
Въпросът: следва ли разпоредбата на чл. 613а ал. 2 ТЗ да се тълкува като преференциална правна норма за НАП, санираща бездействието й в първа инстанция, не е релевантен за делото, тъй като решението не съдържа произнасяне по този въпрос. Независимо от това следва да се посочи, че дори и да е била налице противоречива съдебна практика по този въпрос, което жалбоподателят не доказва с посочените решения, с оглед постановените от ВКС по чл. 290 ГПК решения, цитирани по-горе, такова противоречие е преодоляно6.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 187 от 10.04.2013 г. по т.д. № 1355/ 2012 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: