6
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 278/2011 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 351
гр.София, 10.05.2012 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на шести декември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 278/2011 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. С. И. от гр.Г.О., подадена чрез процесуалния му представител адвокат Н.И. от АК-В.Т. срещу въззивното решение на Великотърновския окръжен съд № 347/18.11.2010 год., поправено с решение от 17.12.2010 год., постановени по в.гр.дело № 903/2010 год. С това решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение на Горнооряховския районен съд № 327/06.07.2010 год. по гр.дело № 878/2010 год., с което е уважен предявеният от К. К. К. от [населено място] иск по чл.534, ал.1 ТЗ и е осъден ответника-касатор да заплати сумата 12 675 лева, представляваща левовата равностойност на 6 500 евро, с която се е обогатил неоснователно като не е изпълнил задължението си към ищеца по издадения в негова полза запис на заповед от 17.06.2006 год. с падеж 01.09.2006 год. ведно със законната лихва върху посочената главница от предявяването на иска до окончателното й изплащане, както и съответните съдебни разноски.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. За незаконосъобразни се считат изводите на въззивния съд за наличие на предпоставките на чл.534 ТЗ, като е прието, че обедняването на ищеца произтича от самата невъзможност приносителят да реализира правата си по менителничния ефект като увеличи имуществото си със сумата по издадения запис на заповед, поради което не е необходимо доказването на други правопораждащи обогатяването факти и обстоятелства и в тази връзка не са обсъдени събраните по делото доказателства – договор и свидетелски показания относно твърдяно от ответника каузално правоотношение.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Поддържа, че съдът се е произнесъл по съществени правни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Формулираният материалноправен въпрос е относно предпоставките, пораждащи правото на иск по чл.534 ТЗ в полза на приносителя на запис на заповед, включително за съдържанието на менителничното неоснователно обогатяване, размера на вредата и причинната връзка между обогатяването на издателя и обедняването на приносителя. Поставеният процесуален въпрос се свежда до обхвата на доказване, в рамките на който следва да се преценява основателността на иска по чл.534 ТЗ и необходимо ли е събиране на доказателства относно наличието на каузално правоотношение, по повод на което е издаден менителничния ефект. Твърди, че по тези въпроси е налице противоречива съдебна практика, позовавайки се на приложеното към жалбата р.№ 307/25.10.2010 год., постановено по в.гр.дело № 849/2010 год. на ОС-Велико Търново, за което липсват данни, че е влязло в законна сила.
Ответникът по касационната жалба К. К. К. от [населено място] чрез процесуалния си представител адвокат Н.Б. от САК поддържа становище, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване, а по същество направените оплаквания са неоснователни. Претендира да му бъдат присъдени направените от него съдебни разноски в касационното производство в размер на сумата 2 532,60 лева, представляваща изплатеното адвокатско възнаграждение по представения с отговора договор за правна помощ от 08.03.2011 год.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на търговска колегия, като взе предвид изложените доводи в след проверка на данните по делото намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК при спазване на указанията, дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС.
Видно от данните по делото, за да потвърди първоинстанционното осъдително решение въззивният съд е приел, че са налице предвидените от закона предпоставки за ангажиране отговорността на ответника по предявения иск по чл.534, ал.1 ТЗ. Изложени са съображения, че е налице валиден запис на заповед, издаден в полза на ищеца, съдържащ необходимите реквизити по чл.535 ТЗ и материализиращ безусловно задължение за плащане на сумата 6 500 евро, която не е изплатена от издателя след датата на падежа – 01.09.2006 год. С изтичане на тригодишния давностен срок по чл.531, ал.1 ТЗ ищецът не е могъл поради прескрибиране на менителничния ефект да получи дължимата сума, поради което единственият път за защита на правата му породени от ценната книга е искът по чл.534, ал.1 ТЗ за менителнично неоснователно обогатяване. Като неоснователни са счетени доводите на ответника за недоказаност на обогатяването, обедняването/вредата/ и причинната връзка между тях, като в мотивите на решението съдът е изложил съображения, че в хипотезата на чл.534 ТЗ обедняването произтича от невъзможността приносителят да реализира преките си менителнични права по записа на заповед вследствие прескрибирането му, а обогатяването – от спестяването на сумата, която издателят се е задължил да плати /и с която се съизмерява претърпяната от приносителя вреда/, като причинната връзка между двата юридически факта е очевидна. По повод твърденията на ответника, че процесният запис на заповед е издаден във връзка с възникнали между страните каузални правоотношения, въззивният съд е приел, че с оглед данните по делото, такава пряка връзка с представения договор за консултантски услуги не е налице, поради което преценката за дължимостта на сумата по предявения иск по чл.534, ал.1 ТЗ се основава само на твърденията и възраженията свързани с менителничния ефект.
При тези фактически данни поставените от касатора материалноправни и процесуални въпроси относно възникването и съдържанието на вземането, произтичащо от менителнично неоснователно обогатяване и предпоставките за уважаване на иска по чл.534, ал.1 ТЗ са релевантни за изхода на спора. По отношение на тези въпроси, обаче, не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Постоянна и непротиворечива е съдебната практика на ВКС, че специалният иск за неоснователно обогатяване по чл.534 ТЗ принадлежи на приносителите на запис на заповед или менителница, чиито менителнични искове са погасени по давност. Погасяването може да е резултат от прескрибиране на менителничния ефект поради изтичане на специалната погасителна давност за предявяване на прекия иск срещу издателя или да се дължи на преюдициране на ефекта поради пропуск да се извършат необходимите действия за запазване на правата по него. В производството по този иск /за разлика от исковете за неоснователно обогатяване по чл.55-59 ЗЗД/ не подлежи на изследване степента на обедняване и обогатяване и съотношението между тях; имало ли е размяна на имуществени блага от единия патримониум в другия, тъй като такава размяна няма и този извод се налага от спецификата на менителничните правоотношения. Искът ще бъде основателен само ако приносителят на менителничния ефект търпи вреда поради невъзможността да реализира менителничните си имуществени права. Вредата се изразява в това, че имуществото на приносителя не може да се увеличи с паричната сума по ефекта, издаден в негова полза, а обогатяването за издателя се състои в това, че той не намалява пасивите в имуществото си, спестявайки паричните средства, които се е задължил да плати, но не е платил за погасяване на задължението си поради погасяване по давност или пропуск да бъдат извършени необходимите действия за запазване на преките менителнични права и искове на ползуващото се лице. В този смисъл са постановените по реда на чл.290 ГПК р.№ 42/07.04.2009 год. по т.дело № 453/2008 год. на ВКС, ТК, ІІ т.о.; р.№ 135/20.12.2010 год. по т.дело № 13/2010 год. на ВКС, ТК, І т.о. и др. В р.№ 110/08.11.2010 год. по т.дело № 949/2009 год. на ВКС, ТК, І т.о. е прието, че няма пречка в рамките на иска по чл.534 ТЗ да бъдат разглеждани и доводи, произтичащи от каузално правоотношение, но те биха били релевантни, ако са свързани с погасяването, евентуално новирането на задължението по ефекта и пр., каквито данни по делото липсват. Преценката за основателност на иска, по повод на който е постановено обжалваното решение на Великотърновския окръжен съд, е направена в съответствие с цитираната практика на ВКС постановена при действието на новия ГПК. Що се отнася до приложеното към жалбата решение на ОС-В.Т. № 307/25.10.2010 год. по в.гр.дело № 849/2010 год., същото не обосновава наличието на противоречива съдебна практика по поставените правни въпроси, тъй като липсват данни, че това решение е влязло в сила, а и предмет на делото е установителен иск по чл.422 ГПК, а не иск по чл.534, ал.1 ТЗ.
Неоснователно е позоваването на касатора на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като съгласно ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика по поставения правен въпрос, каквито данни в случая липсват. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществения правен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, какъвто не е настоящия случай.
По изложените съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение, като в полза на ответника по касационната жалба се присъдят направените и поискани от него съдебни разноски за касационното производство в размер на сумата 2 532,60 лева адвокатски хонорар, поради което съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Великотърновския окръжен съд № 347/18.11.2010 год., поправено с решение от 17.12.2010 год., постановени по в.гр.дело № 903/2010 год.
ОСЪЖДА К. С. И., ЕГН [ЕГН] от гр.Г.О., [улица] да заплати на К. К. К., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] сумата 2 532,60/две хиляди петстотин тридесет и два лева, 0,60/лева съдебни разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: