3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 290
гр. София, 18.03.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на шестнадесети март през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 198 по описа за 2011г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на заявителя [фирма], [населено място] срещу определение № 128/13.01.2011г. по ч. в. гр. дело № 51/2011г. на Пловдивски окръжен съд, гражданско отделение, с което е оставена без уважение частната жалба, подадена от [фирма], [населено място] против разпореждане от 29.09.2010г. по ч. гр. дело № 5517/2010г. на Пловдивски районен съд, 2 гр. състав, с което е разпоредено да се издаде изпълнителен лист въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение № 3199/29.04.2010г., издадена по същото дело, в частта му относно разноските, с искане на дружеството да бъдат присъдени в пълен размер направените разноски в размер на 125 лв.
Частният жалбоподател прави оплакване за незаконосъобразност на въззивното определение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Допускането на касационно обжалване на съдебния акт е обосновано с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: при обжалване на разпореждане за издаване на изпълнителен лист въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК, следва ли да намери приложение разпоредбата на чл. 413 ГПК, ако заповедта за изпълнение не е била връчена на заявителя и едва с връчване на разпореждането по чл. 406 му е станала известна волята на съда относно определянето в частта му за разноските в заповедното производство. Частният жалбоподател моли атакуваният съдебен акт да бъде отменен и делото да бъде върнато на решаващия съд за издаване на заповед за изпълнение за дължимите на заявителя съдебни разноски.
Ответницата Н. С. Я. от [населено място] не изразява становище по частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване и основателността на частната касационна жалба, констатира следното:
Обжалваното определение е въззивно и с него е оставена без уважение частната жалба на заявителя срещу разпореждането на първоинстанционния съд за издаване на изпълнителен лист въз основа на издадена заповед за изпълнение в частта за разноските. Със заявлението е поискано заплащане на разноски в размер 100 лв. – адвокатско възнаграждение и направените съдебни разноски, а със заповедта за изпълнение са присъдени общо 75 лв. разноски, от които 25 лв. – държавна такса и 50 лв. – адвокатско възнаграждение, за която сума е издаден и изпълнителен лист. Разноските са присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение по ч. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора – заявител сумата 1 150 лв. – неплатена сума за консумирана питейна и отведена вода за определен обект за определен период и сумата 255,94 лв. – обезщетение за забавено плащане за определен период. При тези данни се налага изводът, че частната касационна жалба е процесуално недопустима съгласно чл. 274, ал. 4 във връзка с чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. ДВ, бр. 100/21.12.2010г., в сила от 21.12.2010г./. Разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК визира, че не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. В настоящия случай се касае за търговско дело, заявените претенции са под 10 000 лв. и частната касационна жалба е подадена на 21.01.2011г., поради което не се прилага старият процесуален ред, предвиден в § 25 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ, бр. 100/2010г./ за частни жалби, постъпили до 21.12.2010г. Въззивното определение не подлежи на обжалване с частна жалба на основание чл. 274, ал. 4 във връзка с чл. 280, ал. 2 ГПК.
По изложените съображения частната касационна жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Поради това не следва да се обсъждат доводите на частния жалбоподател по искането за допускане на касационно обжалване и по основателността на частната касационна жалба.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 128/13.01.2011г. по ч. в. гр. дело № 51/2011г. на Пловдивски окръжен съд, гражданско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от връчването на препис от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.