3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 910
С., 06.12.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на четвърти декември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 273/ 2012 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол – [населено място] срещу Решение №225 от 27.10.2011 г. по гр.д. № 356/ 2011 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено Решение №27 от 10.03.2011 г. по т.д.№ 119/ 2007 г. на Добрички окръжен съд, с коeто [фирма] – [населено място] е осъдено да плати на АПСПК -гр. С. неустойки по чл.10.2 от Приватизационен договор от 07.09.2000 г.: 7682.67 лв. за забава изпълнението на ІV вноска от цената, за периода 28.02.2007 г. – 23.10.2007 г. и 9086.51 лв. – за забава изпълнението на V вноска от цената, за периода 28.02.2007 г. – 23.10.2007 г., и исковете са отхвърлени за разликата до предявените размери 16 436.14 лв. – неустойка за ІV вноска и 16 700.59 лв. – неустойка за V вноска, с оплакване за неправилност и необоснованост в частта, в която исковете са отхвърлени. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи, че по процесуалноправния въпрос: при съществуваща клауза в приватизационния договор за начина на изчисляване размера на мораторна неустойка, при неизпълнение на задължението за плащане на цената, трябва ли тази клауза да се прилага или да се приложи начинът, посочен в ТР от 15.06.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Жалбоподателят поддържа, че ВКС в ТР е приел, че е налице противоречива практика по въпроса за базата, върху която да се начисли неустойката, ако в договора не е определен начинът, по който следва да се определи неустойката, а когато страните са уговорили, че неустойката се изчислява върху неизплатената част от цената, трябва да се приложи договореното от страните. Иска да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което са разгледани осъдителни искове, цената на които не е до 10 000 лв. намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Посоченият от жалбоподателя разрешен от въззивния съд правен въпрос, който е материалноправен, е релевантен за делото, тъй като от определяне на базата, върху която се изчислява договорната неустойка, зависи изходът на делото.
Въззивното решение е постановено в съответствие със задължителната съдебна практика по изложения материалноправен въпрос – ТР №1/2009 г. от 15.06.2010 г. по тълк.д. №1/2009 г. на ОСТК на ВКС – т.4, която е в смисъл, че дължимата неустойка за конкретната изискуема и неплатена на датата на падежа част от цената, започва да се начислява от момента на изпадане на длъжника в забава за плащане на тази изискуема част от цената, затова размерът на неустойката следва да се определя на база на всяка отделна част от цената, която е станала изискуема и не е била платена на падежа, а в случаите на предсрочна изискуемост на задължението – размерът на неустойката се определя върху стойността на цялото неизплатено задължение. Съображенията затова са, че фактическият състав за пораждане на вземането за неустойка включва изискуемост на главното задължение и неговото неизпълнение, и когато покупната цена се плаща на части, при уговорен определен срок за плащане на всяка разсрочена част от цената, с настъпване на срока(падежа) за нейното плащане, тази част става изискуема и при нейното неплащане длъжникът изпада в забава и е в неизпълнение.
Тъй като въззивният съд е решил изложеният материално – правен въпрос в съответствие с посочената съдебна практика, както и в съответствие с постановеното по спора на страните от ВКС Р.№140/13.07.2010 г. по т.д.№ 63/2010 г. на ІІ т.о., постановено на основание чл. 290 ГПК и задължително за долустоящите на ВКС съдебни инстанции, с което е прието, че при погасителен план с разсрочени вноски на плащане на цената, тълкувана волята на страните по делото по чл. 10.2 от приватизационния договор, „неплатена част” от цената е съответната изискуема вноска, а не неиздължения остатък от цената, освен в случаите на предсрочна изискуемост. Затова искането на жалбоподателя за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК е неоснователно.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №225 от 27.10.2011 г. по гр.д. № 356/ 2011 г. на Варненски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: