1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 825
гр. София, 02.12.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на втори декември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 3795 по описа за 2013г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК във връзка с чл. 64 и сл. ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на С. Н. Боева от [населено място], [община] срещу определение № 327 от 21.06.2013г. по в. ч. гр. дело № 147/2013г. на Силистренски окръжен съд, с което е потвърдено определение от 20.03.2012г. по гр. дело № 561/2012г. на Силистренски районен съд в частта, с която е отказано възстановяване на срока за изпълнение на разпореждане от 21.01.2012г. за изправяне нередовности на подадената въззивна жалба срещу решение № 583/12.12.2012г. по делото.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и релевира доводи за допускане на касационното му обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправрни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото:
„1/ При искане за възстановяване на срока за внасяне на държавна такса по жалба прилага ли се чл. 64, ал. 2 ГПК или възстановяването е безусловно, както е предвидено в чл. 65, ал. 2, предл. 2 ГПК?
2/ Преди възстановяване на срока, страната, която дължи държавна такса, трябва ли да я внесе и да приложи документа за това към молбата за възстановяване?“
Ответникът И. Д. Ч. от [населено място], област С. не изразява становище по частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и обсъди изложените доводи, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да потвърди определението на Силистренски районен съд в частта, с която е отказано възстановяване на срока за изпълнение на разпореждане от 21.01.2012г. за изправяне нередовности на подадената въззивна жалба срещу решение № 583/12.12.2012г. по делото, въззивният съд като е препратил на основание чл. 272 във връзка с чл. 278, ал. 4 ГПК към мотивите на първоинстанционния съд, на практика е приел, че ответницата по иска С. Н. Боева не е посочила никакви обстоятелства, обосноваващи искането й за възстановяване на срока за изпълнение на разпореждането от 21.01.2012г., нито е представила доказателства за основателността му. Твърдението, че не е успяла да събере сумата 156 лв., е прието за неоснователно, предвид сравнително ниския размер на държавната такса, от една страна, а от друга страна, поради наличието на предвидената в чл. 83, ал. 2 ГПК процесуална възможност за социално слаби лица да бъдат освободени от заплащане на държавна такса, ако отговарят на изброените в разпоредбата условия.
Допускането на касационно обжалване на въззивното определение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за делото, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора – частен жалбоподател твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Формулираните от частния жалбоподател процесуалноправни въпроси не са релевантни за спора, тъй като не са обусловили извода на въззивната инстанция. Решаващият съдебен състав не е потвърдил първоинстанционното определение поради това, че ответницата по иска не е внесла дължимата държавна такса, а основните аргументи се основават на липсата на доказателства за наличието на непредвидени обстоятелства, които са възпрепятствали страната да изпълни разпореждането от 21.01.2013г., т. е. да внесе определената държавна такса в размер 156 лв. и да представи доказателства за това, както и че липсата на средства не предствляват такива обстоятелства, с оглед предвидената в чл. 83, ал. 2 ГПК процесуална възможност за социално слаби лица да бъдат освободени от заплащане на държавна такса, ако отговарят на изброените в разпоредбата условия.
Твърдяното основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е налице и поради обстоятелството, че по посочените от частния жалбоподател процесуалноправни въпроси е формирана трайноустановена съдебна практика, съгласно която, за да бъде възстановен срокът за внасяне на определената държавна такса на основание чл. 65, ал. 2 ГПК, страната следва да докаже наличието на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее и които са възпрепятствали изпълнението на разпореждането на съда в определения срок, като не е необходимо да внася държавната такса с подаване на молбата, а с възстановяването на срока практически съдът определя нов срок за внасяне на дължимата държавна такса.
Предвид изложените съображения настойщият съдебен състав счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на определението на Силистренски окръжен съд.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 327 от 21.06.2013г. по в. ч. гр. дело № 147/2013г. на Силистренски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.