3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1152
гр. София, 27.12.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесети декември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 936 по описа за 2012г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. И. С. Д. срещу определение № 1738 от 01.06.2012г. по ч. гр. дело № 1093/2012г. на Пловдивски окръжен съд, 5 гр. състав в частта, с която е отменено разпореждането за допускане на незабавно изпълнение от 06.02.2012г., постановено по ч. гр. дело № 5/2012г. на Първомайски районен съд, ГО, на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, вместо това искането на [фирма] за допускане на незабавно изпълнение за сумата 55 415,80 лв., от която 27 707,90 лв. – главница по извънсъдебна спогодба с нотариална заверка на подписите от 20.04.2011г. и 27 707,90 лв. – неустойка и за сумата 1 428,08 лв. – лихва е отхвърлено и издаденият изпълнителен лист е обезсилен.
Частният жалбоподател прави оплакване за недопустимост на въззивното определение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила – въззивният съд не е компетентен, излязъл е извън обхвата на предоставените му правомощия, искането постановено по частна жалба, депозирана след преклузивния срок. Допускането на касационно обжалване на съдебния акт е обосновано с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът „Ч. П.” ОД, [населено място] чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ц. Д. С. оспорва частната касационна жалба и поддържа становище за нейната недопустимост по съображения, изложени в писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди инвокираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок, но е процесуално недопустима.
С определението в обжалваната му част въззивната инстанция е отменила разпореждането за незабавно изпълнение на издадената заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, обезсилила е издадения изпълнителен лист и е оставила без уважение молбата за допускане на незабавно изпълнение по чл. 418 ГПК. Определението в посочената част не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на касационно обжалване.
Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК на касационно обжалване с частна жалба подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото /т. 1/, както и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие /т. 2/. Извън посочените хипотези, определенията на въззивните съдилища могат да бъдат атакувани с частна жалба пред Върховния касационен съд само в случаите, когато отговарят на изискванията на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК и са постановени за първи път от въззивен съд, какъвто не е обжалваният съдебен акт.
Въззивното определение в обжалваната му част не е от категорията на съдебните актове по чл. 274, ал. 1 ГПК, тъй като с него не се прегражда по-нататъшното развитие на делото, а само изпълнението на присъденото вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК. С него се уреждат последици по повод изпълнението на паричното вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение, а не се разрешава по същество материалноправния спор относно съществуването на вземането, поради което не може да се приеме, че същото попада в хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Действащата понастоящем практика на ВКС е в смисъл, че определенията по чл. 419 ГПК са извън кръга на определенията по чл. 274, ал. 3 ГПК и не подлежат на касационно обжалване. В този смисъл са определение № 245/12.03.2010г. по ч. т. дело № 148/2010г. на ВКС, ТК, І т. о., определение № 512/24.06.2010г. по ч. т. дело № 284/2010г. на ВКС, ТК, І т. о., определение № 404/08.06.2010г. по ч. т. дело № 444/2010г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 300/26.04.2010г. по ч. т. дело № 254/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., определение № 422/18.06.2010г. по ч. т. дело № 406/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., определение № 204/11.03.2010г. по ч. т. дело № 19/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и други. Настоящият състав споделя преобладаващото в Търговска колегия на Върховен касационен съд становище по въпроса за недопустимостта на касационното обжалване на определенията по чл. 419 ГПК.
Въззивното определение не подлежи на обжалване и поради това, че с него не е отменено определението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, заявлението не е отхвърлено и заповедта за изпълнение не е обезсилена, което би било и недопустимо, предвид необжалваемостта на тези актове, а е налице произнасяне само относно разпореждането за незабавно изпълнение.
По изложените съображения се налага изводът, че частната касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 1738 от 01.06.2012г. по ч. гр. дело № 1093/2012г. на Пловдивски окръжен съд, 5 гр. състав в частта, с която е отменено разпореждането за допускане на незабавно изпълнение от 06.02.2012г., постановено по ч. гр. дело № 5/2012г. на Първомайски районен съд, ГО, на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, вместо това искането на [фирма] за допускане на незабавно изпълнение е отхвърлено и е обезсилен издаденият изпълнителен лист.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, Търговска колегия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.