3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 417
С., 31.03.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и седми май две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 372/ 2011 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на Ч. Г. Б. – от [населено място] срещу Определение № 2266 от 12.ІІ.2010 г. по ч.гр.д. № 8925/ 2009 г. на СГС, с което е потвърдено Разпореждане от 2.ІХ.2009 г. по гр.д.№ 39629/2009 г. на СРС, 26 с., с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу Надежда Е. А. – от [населено място] в частта за 1488.95 лв. – лихва въз основа на Запис на заповед от 16.V.2008 г. за периода от 25.VІІ.2008 г. до датата на заявлението. Жалбоподателят излага оплакване, че определението е незаконосъобразно, тъй като длъжникът дължи лихва, съгласно чл. 86 ал. 1 ЗЗД, падежът на задължението е посочен в Записа на заповед, длъжникът е в забава и е уведомен за деня на изпълнението, задължението е изискуемо от деня на забавата и тъй като не се изискват специални знания, съдът може да определи обезщетението. Жалбоподателят счита, че съдът се е позовал на съдебна практика, предхождаща чл. 417 т. 9 ГПК, поради което е неприложима и иска жалбата да се уважи. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по въпросите: следва ли да се присъди лихва в производството по чл. 417 т. 9 ГПК и прилага ли се към заповедното производство ТР №1/28.ХІІ.2005 г. на ОСТК на ВКС, жалбоподателят поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Счита, че съдът, като не присъжда лихва за вземане по запис на заповед, лишава кредитора от право на обезщетение за забавата на длъжника, което е по – нецелесъобразно в сравнение с удовлетворяването по други институти на правото – по чл. 417 т. 3 ГПК, продажба и т.н., което също противоречи на интереса на кредитора, още повече, че задължението по запис на заповед, е с точно уговорен срок за изпълнение – падеж и с предявяването на записа на заповед, длъжникът е поканен да го изпълни. Прилага копия от ТР на ОСГК на ВС: Р.№ 137/17.ХПІ.1955 г. и ТР №3/ 19.ІІІ.1996 г. по гр.д. № 3/1995 г.
Ответницата по частната жалба Надежда Е. А. – от [населено място] не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено разпореждане, в частта, с която е отказано издаване на заповед за изпълнение за обезщетение за забавено плащане 1488.95 лв., намира, че касационната жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 2 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
Въззивният съд е потвърдил разпореждането, с което е отказано да се издаде заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 т. 9 ГПК за сумата 1488.95 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата 10 000 лв. по Запис на заповед с падеж 25.VІІ.2008 г., по съображения, че съгласно чл. 417 т. 9 и чл. 418 ГПК, записът на заповед е документ, въз основа на който може да се допусне предварително изпълнение и издаде изпълнителен лист, като проверката, която съдът извършва, за редовност от външна страна и дали документът удостоверява подлежащо на изпълнение притезание, е за данните, съдържащи се в документа, освен в случая на чл. 418 ал. 3 ГПК. Посочил е, че затова предварително изпълнение по чл. 417 т. 9 ГПК може да се допусне за притезанията, удостоверени от документа и заявлението не може да се основава на данни извън документа, в т.ч. за акумулираните лихви след падежа до датата на подаване на заявлението – т. 4 на ТР №1/28.ХІІ.2005 г. по тълк.д. №1/2004 г. на ОСТК на ВКС. По съображения, че записът на заповед не обективира вземане за лихви за забава на изпълнението на главницата за периода 25.VІІ.2008 г. – 8.VІІІ.2009 г., съдът е приел, че за претендираното обезщетение за забава не следва да се издава заповед за изпълнение въз основа на записа на заповед.
Изложените от жалбоподателя правни въпроси, могат да се сведат до релевантния за делото въпрос: следва ли да се издаде заповед за незабавно изпълнение на основание чл. 417 т. 9 ГПК въз основа на запис на заповед, за обезщетение за забавено плащане на главницата, от датата на падежа до датата на заявлението. Този въпрос е важен за делото, тъй като от него зависи разпореждането за незабавно изпълнение. По този въпрос има установена съдебна практика, създадена на основание чл. 274 ал. 3 ГПК и включваща се в актовете по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, поради което е неоснователно искането на жалбоподателя за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
Тази практика е в смисъл, че за постановяване на незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист, съгласно чл. 418 ал. 1 и 2 ГПК, следва: 1. да е представен документ от посочените в чл. 417 ГПК, чиято редовност съдът проверява от външна страна и 2. да е налице подлежащо на изпълнение вземане, удостоверено с документа. Тъй като съдът извършва проверката на документа от външна страна, претендираното вземане трябва да е подкрепено от съдържанието на документа, въз основа на който заявителят иска заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Представеният запис на заповед, по който се иска заповед за незабавно изпълнение, не удостоверява вземане за обезщетение за забавено плащане на главницата до датата на заявлението и заявителят няма подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника по реда на чл. 418 ГПК. Затова искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение за вземане за обезщетение за забавено плащане въз основа на записа на заповед, не може да се уважи. В този смисъл, както и за приложимостта към заповедното производство по ГПК (Д.в. бр.59/2007 г.) на ТР №1/2004 г. по тълк.д. № 1/ 2004 г. на ОСТК на ВКС, което не е изгубило значение, са постановените от ВКС Опр. № 203 от 11.ІІІ.2010 г. по ч.т.д.№ 15/2010 г. и Опр. № 232/ 23.ІІІ.2010 г. по ч.т.д.№ 1476/ 2010 г. на ВКС.
Тъй като изложените въпроси са решени от въззивния съд в съответствие с посочената съдебна практика, искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 2266 от 12.ІІ.2010 г. по ч.гр.д. № 8925/ 2009 г. на СГС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: