1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 305
гр. С., 02.112012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 921 по описа за 2012г.
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника К. Б. С. от [населено място] чрез процесуален представител адв. С. Г. Т. срещу решение № 1113 от 27.06.2012г. по в. гр. дело № 1215/2012г. на Пловдивски окръжен съд, 14 гр. състав, с което е потвърдено решение № 813 от 29.02.2012г. по гр. дело № 14481/2011г. на Пловдивски районен съд, 12 гр. състав и К. Б. С. е осъден да заплати на [фирма] сумата 2 900 лв. – разноски за въззивното производство. С потвърденото решение първоинстанционният съд е признал за установено, че К. Б. С. дължи на [фирма], [населено място], Пловдивска област сумата 7 695,31 лв. по запис на заповед, издаден на 24.06.2009г. с падеж 08.08.2009г., за която сума е издадена на 10.05.2011г. заповед № 5685 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. дело № 8291/2011г. на ПРС, 16 гр. състав и ответникът е осъден да заплати на ищеца направените разноски в размер 1 754 лв.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевира доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, който се решава противоречиво от съдилищата.
Ответникът [фирма], [населено място], Пловдивска област чрез процесуални представители адв. К. К. и адв. А. Ш. оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор, като инвокира доводи за нейната недопустимост.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално недопустима съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. ДВ, бр. 100/21.12.2010г., в сила от 21.12.2010г./. С посочената императивна разпоредба е въведен нов обективен критерий за ограничаване достъпа до касационно обжалване – не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 10 000 лв. – за търговски дела. В конкретния случай е обжалвано въззивно решение, с което е потвърдено решение на Пловдивски районен съд, с което е уважен предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за сумата 7 695,31 лв. Касае се за търговско дело, тъй като претендираното вземане произтича от правоотношение, възникнало между страните по търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 2 във връзка с чл. 1, ал. 1, т. 8 ТЗ – запис на заповед, предявеният иск е под определения минимален размер за касационно обжалване – 10 000 лв. и касационната жалба е подадена на 03.08.2012г., поради което не се прилага старият процесуален ред, предвиден в § 25 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ, бр. 100/2010г./ за касационни жалби, постъпили до 21.12.2010г.
Въз основа на изложените съображения се налага извод за недопустимост на касационния контрол върху постановеното въззивно решение. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат, но същият следва да заплати на ответника направените от последния разноски за настоящото производство в размер 600 лв. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба на К. Б. С. от [населено място] срещу решение № 1113 от 27.06.2012г. по в. гр. дело № 1215/2012г. на Пловдивски окръжен съд, 14 гр. състав. ОСЪЖДА К. Б. С. от [населено място], [улица], ет. 5, ап. 20 да заплати на [фирма], [населено място], [община], област Пловдивска, [улица] сумата 600 лв. /шестстотин лева/ – разноски за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от съобщаването му с частна жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.