3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 143
С., 01.02.2011 г.
Върховният касационен съд на Р. Б., второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести януари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 32/2010 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от Д. С. П. от[населено място], чрез процесуалния му представител адв. П. Т. от АК[населено място], срещу определение № 2 685 от 08.10.2009 г. по ч. гр. дело № 2 535/2009 г. на П. окръжен съд. Със същото се оставя без уважение подадената от жалбоподателя частна жалба срещу разпореждане от 12.08.2009 г. на Районен съд[населено място], с което е върната подадената от него жалба против разпореждане от 16.07.2009 г. на АРС по ч. гр. д. № 801/2009 г. за отхвърляне на заявлението му за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично вземане в размер на 4 000 лв. по запис на заповед.
Частният жалбоподател счита, че обжалваното определението е неправилно, а допускането на касационно обжалване основава на произнасяне на съда по материалноправен и процесуалноправен въпрос при наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Същият моли да бъде отменено въззивното определение, ведно с произтичащите от това правни последици.
Ответникът по частната касационна жалба – Г. С. К. от[населено място] не ангажира становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е към подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Жалбоподателят е депозирал частна жалба срещу разпореждане на АРС, с което се отхвърля заявлението му за издаване на заповед за незабавно изпълнение. С разпореждане от 28.07.2009 г. същата е оставена без движение, като са дадени указания да се довнесе държавна такса в размер на 25 лв. за разликата над 15 лв. до размера на дължимата такса (40 лв.) Съобщението е получено от процесуалния представител на П. на 03.08.2009 г. В срока за изпълнение не е представен платежен документ, с оглед на което с разпореждане от 12.08.2009 г. първоинстанционният съд е върнал подадената частна жалба на подателя й.
Недоволен от постановеното разпореждане за връщане, П. е депозирал частна жалба срещу него пред ПОС, който е потвърдил обжалвания съдебен акт по съображения, че районният съд се е произнесъл по съществото на искането, поради което независимо, че производството е от частен характер се събира държавна такса по чл. 18, ал. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК – 50% от таксата, дължима за първоинстанционното производство т. е. 40 лв. Въззивният съд е приел, че жалбоподателят не е изпълнил дадените му указания за отстраняване нередовността на подадената жалба, тъй като не е представил платежен документ за довнасяне на 25 лв. държавна такса.
За да бъде допуснато определението на въззивен съд до касационно обжалване е необходимо да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
Според наведените от частния жалбоподател доводи в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касационно обжалване следва да се допусне по въпроса: Какъв е размерът на държавната такса при обжалване с частна жалба на разпореждане за отказ за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист – дали същият следва да се определи по чл. 18, ал. 1 или по чл. 19 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Касационно обжалване на въззивното определение обаче не следва да се допусне, тъй като по разрешения от съда процесуален въпрос е налице задължителна съдебна практика на Върховният касационен съд, обективирана в определения: № 225 от 5.03.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 144/2010 г., I т. о., ТК; № 540 от 18.09.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 277/2009 г., II т. о., ТК; № 322 от 20.04.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 232/2010 г., I т. о., ТК; № 250 от 15.03.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 100/2010 г., I т. о., ТК; № 608 от 12.11.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 534/2009 г., I. г. о. и др. С посочените определения ВКС е уеднаквил противоречивата практика на съдилищата по изложения съществен процесуалноправен въпрос, като е приел, че при обжалване с частна жалба на разпореждане за отказ за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист държавната такса се определя по чл. 18, ал. 1 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, а именно 50 % от таксата по чл. 12 от тарифата, дължима по заявлението по чл. 417 ГПК.
Определената в чл. 19 от тарифата държавна такса от 15 лв. е приложима, когато предмет на частната жалба е разпореждане на районния съд, с което поради процесуални недостатъци заявлението за издаване на заповед за изпълнение не е разгледано по същество, какъвто не е разглеждания случай, в който съдът се е произнесъл по искането като отказът да се издаде исканата заповед за изпълнение е мотивиран с отсъствието на редовно от външна страна изпълнително основание поради представено копие, а не оригинал от договор за заем с нотариална заверка на подписите.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че правилно с обжалваното определение е разрешен изложения процесуалноправен въпрос, тъй като по него въззивният съд се е произнесъл в съответствие с посочената по-горе задължителна практика.
По изложените съображения настоящият състав приема, че не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното определение.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2 685 от 08.10.2009 г. по ч. гр. дело № 2 535/2009 г. на П. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: