5
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 3180/2013 год.
Р Е Ш Е Н И Е
№ 9
гр.София, 11.04.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
със секретар София Симеонова
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 3180/2013 година
Производството е образувано по искова молба на [фирма] със седалище [населено място] за частична отмяна по реда на чл.47, ал.1, т.5 ЗМТА на арбитражното решение от 17.06.2013 год., постановено по В. № 673/2011 год. на АС при Б. в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на [фирма], [населено място] сумата 18 360 евро без ДДС/равняваща се на 35 909,04 лева без ДДС/ ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.11.2011 год. до окончателното й изплащане. Присъдената сума представлява допълнително възнаграждение за изработване на идеен проект по Договор № 20042264/01.10.2008 год./№ П-23/2008 год./ за технически и детайлен инженеринг за модернизация на фабрика за флотация на шлака в [населено място]. Съображенията са, че спорът относно дължимостта на такова допълнително възнаграждение не произтича от Договора и не попада в обхвата на арбитражното споразумение. Поддържа се становище, че А. съд е разрешил спор, който не е предмет на арбитражното споразумение между страните по договора. Навеждат се доводи, че доколкото арбитражният съд е приел, че изготвянето на идейния проект е извън обхвата на процесния договор, не може спорът за заплащане на възнаграждение по този проект да произтича от този договор, респективно А. съд не е компетентен да се произнася по него. В тази връзка, допълнителното споразумение за възлагането на идейния проект, от който произтича спорът между страните за изплащане на възнаграждение по него, не попада в обхвата на предвидената в Договора арбитражна клауза. Позовавайки се на разпоредбата на чл.47, т.5 ЗМТА ищецът иска отмяна на арбитражното решение в посочената му част и връщане на делото на Арбитражния съд за ново разглеждане от друг състав.
Ответникът [фирма] в писмения си отговор оспорва предявения иск, като изразява становище, че не е налице твърдяната хипотеза на чл.47, т.5 ЗМТА. Навежда доводи, че макар първоначално да не е включено в обхвата на договора от 01.10.2008 год., изработването на идеен проект представлява първа фаза от процеса на проектиране, която е пряко свързана с изпълнението на следващите фази и включването й се е наложило с оглед попълване на празноти в договора чрез допълнителен анекс, както и за адаптирането му към нововъзникнали обстоятелства в хода на изпълнението на задълженията по основния договор. В тази връзка предвид пряката обвързаност на фазите за проектиране, споразумението за идейния проект има акцесорен характер спрямо договора от 01.10.2008 год., което предполага решаването на всички спорове възникнали с оглед изпълнението да се извършат по един и същи ред съгласно постигнатата арбитражна клауза. Независимо от това, съгласно чл.7, ал.3 ЗМТА, арбитражно споразумение се смята за сключено и тогава, когато ответникът писмено или със заявление, отбелязано в протокола на арбитражното заседание, приеме спорът да бъде разгледан от арбитража, или когато участвува в арбитражното производство, без да оспорва компетентността на арбитража, какъвто е и настоящия случай.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от данните по делото, с постановеното арбитражно решение от 17.06.2013 год. по вътрешно арб.дело № 673/2011 год. А. съд при Б. е осъдил [фирма] да заплати на [фирма] сумата 18 360 евро без ДДС, представляваща допълнително възнаграждение за изработване на идеен проект във връзка с модернизацията на фабрика за флотация на шлака в [населено място]. Арбитражното производство е образувано по искова молба на [фирма], с която са предявени няколко обективно кумулативно съединени искове по чл.266 ЗЗД по повод възникнали между страните спорни правоотношения във връзка със заплащането на дължимото възнаграждение за извършени от ищцовото дружество основни и допълнителни работи на процесния обект. По делото не се спори, че между страните е сключен договор № 20042264/01.10.2008 год. за технически и детайлен инженеринг за модернизация на фабрика за флотация на шлака, намираща се в [населено място], съдържащ арбитражна клауза /чл.15.1/, според която всички спорове, произтичащи от договора и анексите към него, отнасящи се до неговото тълкуване, недействителност, неизпълнение или прекратяване, както и споровете относно попълването на празноти в договора и неговите анекси или тяхното адаптиране, ще се решават от Арбитражния съд на Б. съобразно неговите правила. Установено е от данните по делото, че изработването на процесния идеен проект от ищеца /който първоначално не е включен в предмета на договора/ се е наложило в хода на изпълнението като необходима първа фаза от процеса на проектиране поради констатирани множество пропуски и проектантски грешки в предоставения от възложителя-ответник базов проект, изработен от финландска фирма. Видно от приложеното като доказателство арбитражно дело в отговора си на исковата молба от 20.01.2012 год. ответникът [фирма] не е направил възражение за некомпетентност на арбитражния съд по отношение на предявения иск по чл.266 ЗЗД за заплащане на дължимото възнаграждение за изработения от ищеца идеен проект, нито се е противопоставил на разглеждането му в първото по делото заседание, проведено на 29.02.2012 год., в което процесуалният му представител адвокат С. Т. изрично е изразил становище да се даде ход на делото. При тези фактически данни АС при Б. е приел, че е компетентен да разгледа спора, с който е бил сезиран, двете страни са участвували в производството по образуваното арбитражно дело, приключило с влязлото в сила арбитражно решение, с което искът за заплащане на възнаграждение за допълнително изработения идеен проект е уважен частично за сумата 18 360 евро, като е отхвърлен за разликата до предявения му размер от 88 128 евро. Компетентността си арбитражният съд е обосновал с обхвата на арбитражната клауза, излагайки съображения, че предвид пряката обвързаност на фазите на проектиране, споразумението за възлагане изработването на идейния проект на [фирма] има акцесорен характер спрямо предмета на основния договор от 01.10.2008 год., поради което всички спорове с оглед изпълнението му следва да се разглеждат по предвидения в арбитражната клауза ред.
Предявявайки иска по чл.47 ЗМТА за отмяна на постановеното арбитражно решение в посочената част ищецът се позовава на основанието предвидено в т.5 на цитираната разпоредба. В производството по този иск съдът не е оправомощен да проверява правилността на арбитражното решение по съществото на спора, респ. да изследва материалноправните отношения, които арбитражната клауза заложена в чл.15.1. от процесния договор обслужва. Контролът, който държавният съд упражнява по силата на чл.47 ЗМТА не е инстанционен и се осъществява само по повод и в рамките на конкретно заявеното в исковата молба основание.
Съгласно чл.47, т.5 ЗМТА арбитражното решение може да бъде отменено от ВКС, ако разрешава спор, непредвиден в арбитражното споразумение или съдържа произнасяне по въпроси извън предмета на спора. Посоченото основание ищецът обосновава с твърдението, че спорът относно дължимостта на претендираното възнаграждение не е предмет на арбитражното споразумение между страните, тъй като изготвянето на идейния проект е извън обхвата на предмета на основния договор. Това становище се опровергава от съдържанието на заложената в чл.15.1 арбитражна клауза, която предвижда, че всички спорове, произтичащи от договора и анексите към него, отнасящи се до неговото изпълнение, както и спорове относно попълване на празноти в този договор, се решават от АС на Б.. В тази връзка, предвид пряката обвързаност на фазите на проектиране, постигнатото между страните споразумение за изготвянето на идейния проект от [фирма] има акцесорен характер и обслужва основния предмет на договора, тъй като обуславя следващите етапи на изпълнението му, като налага извода, че постановеното арбитражно решение не е извън обхвата на арбитражното споразумение.
Независимо от изложеното, по отношение на исковете по чл.266 ЗЗД ответникът сам е предприел действия насочени към разглеждането на спора без да оспорва компетентността на арбитражния съд. Съгласно чл.20, ал.1 ЗМТА, възражението си ответникът трябва да направи най-късно с отговора на исковата молба, освен ако има уважителни причини това да бъде направено по-късно, каквито в случая не са налице. Ако страната не възрази своевременно, правото й за оспорване компетентността на арбитражния съд се преклудира и то не само в рамките на висящото арбитражно производство, но и в производството за отмяна на арбитражното решение по чл.47 ЗМТА. Това е така, защото според чл.7, ал.3 ЗМТА като е приел спорът да бъде разгледан от арбитражния съд и е участвувал в арбитражното производство чрез предприетите процесуални действия по съществото на делото без да оспорва компетентността му, ответникът е дал своето съгласие за сключване на арбитражно споразумение пред самия арбитражен съд.
Не е налице и втората хипотеза на т.5 от чл.47 ЗМТА. Съпоставен петитума на предявените искове по чл.266 ЗЗД с диспозитива на постановеното арбитражно решение не дава основание да се приеме произнасяне от страна на арбитражния съд по въпроси извън предмета на спора. Налице е съответствие между предявените и разгледани искове – предмет на арбитражното решение, липсва произнасяне извън заявения петитум.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не е налице соченото от ищеца в исковата му молба основание по чл.47, т.5 ЗМТА за отмяна на постановеното арбитражно решение в частта му относно присъденото възнаграждение за изготвения идеен проект към процесния договор, поради което предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен.
При този изход на спора в полза на ответника по делото следва да се присъдят поисканите и направени от него съдебни разноски в настоящото производство в размер на сумата 1 800 лева, представляваща изплатеното адвокатско възнаграждение съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие от 25.11.2013 год.
Мотивиран от изложеното съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от [фирма], [населено място] иск за отмяна на основание чл.47, т.5 ЗМТА на арбитражното решение на Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата, постановено на 17.06.2013 год. по в.арб.дело № 673/2011 год. в частта му, с която е осъден да заплати на [фирма] сумата 18 360 евро-възнаграждение по договор за изработка ведно със законната лихва.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], Промишлена зона да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище [населено място], [улица] сумата 1 800/хиляда и осемстотин/лева съдебни разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ