5
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 912/2012 год.
Р Е Ш Е Н И Е
№ 62
гр.София, 02.04.2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в съдебно заседание на двадесет и шести март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
със секретар София Симеонова
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 912/2012 година
Производството е образувано по искова молба на И. Б. И. от [населено място] за отмяна по реда на чл.47, т.5 ЗМТА на арбитражното решение от 22.05.2012 год., постановено по вътрешно арбитражно дело № 174/2011 год. на Арбитражния съд при Б. [населено място]. С това решение е отхвърлен иска на И. И., предявен срещу Д. Й. К., Д. Х. К. и А. Х. К.-тримата от [населено място]/наследници на Х. А. К./, с който се иска да се приеме за установено, че ответниците му дължат сумата 100 000 лева, представляваща неизплатен остатък от продажната цена на временни удостоверения, материализиращи 700 броя поименни акции от капитала на [фирма] със седалище и адрес на управление – к.к.”Слънчев бряг”-запад, [община]. Със същото арбитражно решение е осъден ищеца-ответник по предявените срещу него насрещни искове да заплати на всеки от тримата ищци-ответници по първоначално предявения иск на основание чл.55, ал.1 ЗЗД по 16 666,66 лева-недължимо платена цена на временни удостоверения по развален договор за покупко-продажба на временни удостоверения, сключен на 15.05.2010 год. между И. И./в качеството му на продавач/ и наследодателя Х. К./купувач/, както и по 674,11 лева-мораторна лихва върху всяка от посочените главници и по 2 364,11 лева арбитражни разноски.
Позовавайки се на разпоредбата на чл.47, т.5 ЗМТА ищецът твърди, че с решението си АС при Б. се е произнесъл по въпроси, по които не е бил сезиран и които не се обхващат от арбитражното споразумение. Излага съображения, че арбитражното решение съдържа произнасяне относно валидността на прехвърлените временни удостоверения и по този начин се излиза извън предмета на делото и обхвата на арбитражната клауза, тъй като предявеният иск касае неизпълнението на договора за покупко-продажба на временни удостоверения, а не произнасяне за тяхната валидност. Наведени са доводи, че уговорката между страните за арбитраж е неприложима по отношение на джирото, което е самостоятелна и отделна търговска сделка и не е предмет на спора. Твърди още, че арбитражното споразумение не се прилага и по отношение на спорове за неоснователно обогатяване като последица от разваляне на процесния договор.
Ответниците в писмения си отговор оспорват предявения иск, като изразяват становище, че не е налице твърдяната хипотеза на чл.47, т.5 ЗМТА. Поддържат, че арбитражното споразумение, съдържащо се в процесния договор обхваща всички спорове породени от този договор, включително отнасящи се до неговото тълкуване, недействителност, изпълнение или прекратяване, както и споровете за попълване на празноти в договора или приспособяването му към нововъзникнали обстоятелства. В тази връзка твърдят, че не е налице произнасяне извън предмета на делото от страна на арбитражния състав и по отношение на насрещните искове по чл.55, ал.1 ЗЗД, които имат за предмет последиците от разваления договор.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните приема следното:
Видно от данните по делото, с постановеното арбитражно решение от 22.05.2012 год. по арб.дело № 174/2011 год. А. съд при Б. е отхвърлил предявеният от И. И. срещу наследниците на Х. К. иск по чл.422 ГПК, с който се иска да бъде признато за установено, че ответниците му дължат сумата 100 000 лева по издадената в негова полза заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК/№ 1090/05.11.2010 год. по ч.гр.дело № 1144/2010 год. на РС-Несебър/, което вземане представлява частично неизплатена цена по сключения с наследодателя на ответниците договор за покупко-продажба на временни удостоверения, материализиращи 700 броя поименни акции от капитала на [фирма]. Със същото арбитражно решение е осъден ищеца-ответник по предявените срещу него насрещни искове да заплати на всеки от тримата ищци-ответници по първоначално предявения иск на основание чл.55, ал.1 ЗЗД по 16 666,66 лева представляващи недължимо платената част от цената на закупените временни удостоверения по същия договор след развалянето му поради неизпълнение от страна на продавача и отпадане на основанието за получаването й. За да постанови това решение арбитражният състав е приел, че по-голямата част от процесните временни удостоверения /за които страните са уговорили обща продажна цена от 150 000 лева/ не съдържат необходимите задължителни реквизити предвидени в чл.183, ал.1 ТЗ и не могат да изпълнят предназначението си да удостоверяват качеството на акционер на продавача и притежаването на съответния брой акции от капитала на търговското дружество. Изложени са съображения, че тъй като не представляват годни ценни книги, те не могат да бъдат прехвърлени по предвидения в чл.187, ал.2 ТЗ ред, поради което тяхното джиросване не е произвело заявеното в договора за продажба правно действие да направи купувача притежател на 700 бр.акции съгласно чл.187, ал.3 ТЗ. В тази връзка е направен решаващия извод, че посоченото неизпълнение от страна на продавача дава право на купувача да развали договора /което ответниците по първоначално предявения иск са сторили с отправената покана от 27.09.2010 год./ и да претендира връщане на платената цена от 50 000 лева, поради отпадане на основанието за получаването й от продавача.
Предявявайки иска по чл.47 ЗМТА за отмяна на постановеното арбитражно решение ищецът се позовава на основанието посочено в т.5 на цитираната разпоредба. В производството по този иск съдът не е оправомощен да проверява правилността на арбитражното решение по съществото на спора, респ. да изследва материалноправните отношения, които арбитражната клауза, заложена в чл.17 от сключения процесен договор за покупко-продажба на временни удостоверения от 15.05.2010 год., обслужва. Контролът, който държавният съд упражнява по силата на чл.47 ЗМТА, не е инстанционен и се осъществява само по повод и в рамките на конкретно заявеното в исковата молба основание съобразено с изчерпателно изброените в цитираната правна норма предпоставки за отмяна, които не могат да бъдат тълкувани и прилагани разширително.
Съгласно чл.47, т.5 ЗМТА, арбитражното решение може да бъде отменено от ВКС, ако разрешава спор, непредвиден в арбитражното споразумение или съдържа произнасяне по въпроси извън предмета на спора. Посоченото основание ищецът обосновава с твърдението, че арбитражната клауза не се разпростира върху валидността на издадените временни удостоверения и е неприложима по отношение на джиросването им, представляващо самостоятелна търговска сделка, нито се прилага по отношение на спорове за неоснователно обогатяване, какъвто характер имат насрещните искове по чл.55, ал.1 ЗЗД.
Видно от данните по делото, съдържащото се в клаузата на чл.17 от процесния договор за покупко-продажба на временни удостоверения, арбитражно споразумение се отнася за всички спорове, породени от договора или отнасящи се до неговото тълкуване, недействителност, изпълнение или прекратяване, както и споровете за попълване на празноти в договора или приспособяването му към нововъзникнали обстоятелства. Страните са постигнали съгласие тези спорове да бъдат решавани от Арбитражния съд при Б.. При това положение постановеното арбитражно решение не е извън обхвата на арбитражното споразумение, тъй като въпросът за дължимостта на претендираната цена на продадените временни удостоверения се предхожда и е в пряка зависимост от начина на изпълнение на сключения договор и валидното им прехвърляне, което става с джиро и трябва да бъде вписано в книгата на акционерите, за да има действие спрямо дружеството – чл.187, ал.2 вр. с чл.185, ал.2 ТЗ. Неизпълнението на поетите задължения представлява основание за изправната страна да развали договора, поради което възникналите спорове относно правните последици са обусловени от него. В случая, за да се произнесе по предмета на предявения иск по чл.422 ГПК както и по основателността на насрещните искове с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД, арбитражният съд трябва да даде отговор на всички спорни въпроси, касаещи изпълнението на договора. Обсъждането на фактите и обстоятелствата релевантни към правните последици от развалянето на договора също не нарушава рамките на арбитражното споразумение.
Не е налице и втората хипотеза на т.5 на чл.47 ЗМТА. Съпоставен петитума на исковете-първоначален и насрещни с диспозитива на постановеното арбитражно решение не дава основание да се приеме произнасяне от страна на арбитражния съд по въпроси извън предмета на спора. Налице е съответствие между предявените и разгледани искове – предмет на арбитражното решение, липсва произнасяне извън заявения петитум.
С оглед на всичко изложено дотук настоящият съдебен състав счита, че не е налице соченото от ищеца в исковата му молба основание по чл.47, т.5 ЗМТА за отмяна на постановеното арбитражно решение, поради което предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен. При този изход на спора в полза на ответниците по делото следва да е присъдят поисканите и направени съдебни разноски в настоящото производство в размер на сумата 3 500 лева – адвокатско възнаграждение съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие от 12.12.2012 год.
Мотивиран от изложеното съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от И. Б. И. от [населено място] иск за отмяна на основание чл.47, т.5 ЗМТА на арбитражното решение на Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата, постановено на 22.05.2012 год. по в.арб.дело № 174/2011 год.
ОСЪЖДА И. Б. И. от [населено място], [улица], ЕГН [ЕГН] да заплати на Д. Й. К.-ЕГН [ЕГН], А. Х. К.-ЕГН [ЕГН] и Д. Х. К.-ЕГН [ЕГН]-тримата от [населено място], [улица] общо сумата 3 500/три хиляди и петстотин/лева съдебни разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: