4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 74
гр. С., 21.01.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на осемнадесети януари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Ковачева
ЧЛЕНОВЕ: Лидия Иванова
Емилия Василева
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 678 по описа за 2010г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [заличено име на фирма], гр. С. чрез процесуалния му представител адв. Р. Т. К. срещу определение № 688 от 19.05.2010г. по ч. т. дело № 417/2010г. на Апелативен съд П., 3 търговски състав, с което е потвърдено разпореждане № 1066 от 05.02.2010г. по гр. дело № 2483/2008г. на П.ски окръжен съд, с което е върната частна жалба вх. № 27122/26.11.2009г., подадена от „Т. Г.” ЕООД, гр. С. срещу определение № 2943/02.11.2009г. по гр. дело № 2483/2008г. на П.ски окръжен съд, XXII гр. състав.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради нарушаване на материалния закон, съществено нарушаване на съдопроизводствените правила и необоснованост. Неправилен е изводът на съда, че не е внесена дължимата държавна такса в размер 15 лв. за разглеждане на частната жалба срещу определение № 2943/02.11.2009г. по гр. дело № 2483/2008г. на П.ски окръжен съд. Частният жалбоподател поддържа становище, че разпореждане от 13.01.2010г. за внасяне на държавна такса за обжалване на посоченото определение не е връчено в кантората на процесуалния му представител, поради което заплащането на държавната такса е в срок. Неправилното посочване като адресат на плащането П.ски административен съд не опорочава внасянето на държавната такса, тъй като номерът на сметката, по която е внесена сумата, е на Апелативен съд П.. Частният жалбоподател релевира довод за неправилност на извода, че не е внесена държавна такса в размер 15 лв. за разглеждане на частната жалба срещу разпореждане № 1066/05.02.2010г. по гр. дело № 2483/2008г. на П.ски окръжен съд, поради противоречие с приложената вносна бележка от 17.03.2010г. Допускането на касационно обжалване на съдебния акт е обосновано с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – съдът се е произнесъл по съществени материалноправен и процесуалноправен въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Направено е искане определението да бъде отменено.
Ответникът [заличено име на фирма], гр. П. не изразява становище по частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и инвокираните доводи, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едноседмичен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в изложението се съдържа твърдение за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
За да потвърди разпореждането на П.ски окръжен съд, с което е върната частната жалба на ищеца [заличено име на фирма], гр. С. срещу определението, с което ищецът е осъден да внесе по сметка на Окръжен съд П. сумата 4 880 лв. – доплащане на държавна такса с оглед определената окончателно с решението цена на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД в размер 322 000 лв., Апелативен съд П. е приел, че в указания от първоинстанционния съд срок частният жалбоподател не е внесъл определената държавна такса. Този извод е направен след като въззивният съд е констатирал, че с разпореждане от 13.01.2010г. частната жалба на „Т. Г.” ЕООД, гр. С. срещу определение № 2943/02.11.2009г. по гр. дело № 2483/2008г. на П.ски окръжен съд е оставена без движение, даден е едноседмичен срок за внасяне на държавна такса в размер 15 лв. по сметка на П.ски апелативен съд, разпореждането е връчено на частния жалбоподател чрез асистента на пълномощника му на 22.01.2010г. и срокът е изтекъл на 29.01.2010г.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, правният въпрос от значение за изхода по делото, разрешен в обжалвания съдебен акт, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Частният жалбоподател е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалвания съдебен акт. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от частната касационна жалба или изложението към нея, а може само да го уточни и конкретизира. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Частният жалбоподател не е формулирал релевантните материалноправни или процесуалноправни въпроси, обусловили решаващата воля на съда при постановяване на обжалваното определение, които според твърдението му са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, нито е аргументирал значението им.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 688 от 19.05.2010г. по ч. т. дело № 417/2010г. на Апелативен съд П., 3 търговски състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.