4
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 481/2012 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 479
гр.София, 25.06.2012 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на деветнадесети юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 481/2012 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Националната агенция за приходите [населено място] срещу решението на Софийски апелативен съд № 1710/09.11.2011 год., постановено по т.дело № 3083/2010 год. С това решение апелативният съд е потвърдил първоинстанционното решение на Софийски градски съд, ТО, VІ-3 състав от 03.04.2009 год. по гр.дело № 269/2009 год. в частта му относно определената начална дата – 31.12.2006 год. на неплатежоспособност на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] в откритото на основание чл.626 във връзка с чл.625 ТЗ по молба на дружеството производство по несъстоятелност. В останалата му част като необжалвано първоинстанционното решение е влязло в сила.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Изложени са съображения, че съдът не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, неправилно е интерпретирал фактите по делото и заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, което е довело до погрешно определяне началната дата на неплатежоспособност, която според касатора е много преди определената от съда начална дата 31.12.2006 год., тъй като още към 31.12.2002 год. дружеството не е било в състояние с краткотрайните си активи да покрива краткосрочните си задължения към кредиторите, включително данъчни задължения, задължения за здравно и социално осигуряване и др.
Като основание за допускане на касационно обжалване касаторът сочи чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Поддържа, че апелативният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос свързан с определяне началната дата на неплатежоспособността на длъжника и критериите за преценка при съобразяване с общото икономическо състояние на дружеството и момента на спиране на плащанията по задълженията му към кредиторите. Навежда доводи, че съществува различие в съдебната практика кога затрудненията на длъжника имат временен характер и кога състоянието на неплатежоспособност е трайно и непреодолимо. Позовава се на приложени към жалбата три броя решения на Великотърновския окръжен съд: № 76/04.05.2011 год. по гр.дело № 225/2011 год., № 110/22.06.2011 год. по гр.дело № 319/2011 год. и № 215/02.12.2011 год. по гр.дело № 931/2011 год., както и на три броя решения на ВКС, Търговска колегия, І т.о., постановени при действието на отменения ГПК: № 481/10.04.2003 год. по т.дело № 1521/2003 год., № 1727/07.01.2004 год. по т.дело № 844/2003 год. и № 275/13.04.2006 год. по т.дело № 26/2006 год.
Ответникът по касационната жалба [фирма]/в несъстоятелност/, [населено място] не ангажира становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и след проверка на данните по делото намира, че жалбата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК при спазване указанията, съдържащи се в ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС.
С обжалваното решение апелативният съд е оставил в сила първоинстанционното решение в частта му относно определената начална дата на неплатежоспособност на длъжника в откритото по негова молба производство по несъстоятелност. Анализирайки целия доказателствен материал по делото, включително заключението на назначената във въззивното производство съдебно-счетоводна експертиза, съдът е потвърдил приетата за начална дата на неплатежоспособност 31.12.2006 год. Съобразени са показателите за ликвидност, проследено е финансово-икономическото състояние на дружеството през предходния период, взет е предвид факта, че през периода 01.01.2002 год. – 31.12.2007 год. са извършени плащания в резултат на осъществената стопанска дейност на дружеството, като трайната тенденция за постепенно влошаване на тези показатели се е задълбочила в края на периода. Прието е също, че тъй като НАП не е представил цитирания във въззивната му жалба ДРА № 1100 800170/15.08.2008 год. остава недоказано твърдението му за наличие на изискуемо публичноправно задължение, което да обоснове по-ранна дата на неплатежоспособност на дружеството. В тази връзка, изхождайки от конкретните данни по делото в обжалваното решение е прието, че посочената от молителя дата, а не временни финансови затруднения от предходни периоди обуславят началната дата на неплатежоспособност на длъжника, тъй като едва след тази дата дружеството изпада в трайна невъзможност да погасява задълженията си.
Видно от изложението в касационната жалба, поставеният от касатора материалноправен въпрос се свежда до преценката за неплатежоспособност на длъжника и критериите за определяне началната дата на неплатежоспособност. По отношение на така поставения въпрос, обаче, не са налице твърдяните основания за допускане на касационно обжалване. Постоянната и непротиворечива практика на ВКС по този въпрос е в смисъл, че тази дата следва да се определи при съобразяване с показателите относно общото икономическо състояние на длъжника като трайна тенденция и моментът на спиране обслужването на задълженията, а не от конкретно извършено или неизвършено плащане към отделен кредитор или настъпили временни финансови затруднения през отделни периоди от време. В случая при определянето на началната дата на неплатежоспособност съдът е съобразил възприетите примерни критерии, като изхождайки от заключението на експертизата и конкретните данни по делото е приел датата 31.12.2006 год., а не по-ранна дата. Що се отнася до цитираните от касатора решения на ВКС по различни дела, същите са постановени при действието на отменения ГПК и не представляват задължителна съдебна практика по смисъла на ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Неоснователно е позоваването на касатора на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като приложените към жалбата решения на ОС-В.Т. не обосновават противоречива съдебна практика по поставения въпрос. Различните крайни изводи на съда произтичат от различните факти, специфични за всеки отделен случай, както и от конкретните доказателства по всяко едно от делата, а не от неточното прилагане на закона. Що се отнася до оплакванията за необоснованост и незаконосъобразност на въззивното решение, същите представляват касационни основания за отмяна по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд № 1710/09.11.2011 год., постановено по т.дело № 3083/2010 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: