О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 482
София, 04.07.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на първи юли две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 2 734/2013 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от Основно училище „И. В.” [населено място] срещу определение № 262 от 12.04.2013 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, постановено ч. т. д. № 1 541/2013 г. Със същото се оставя без разглеждане частната касационна жалба на жалбоподателя против определение № 26 от 17.01.2013 г. по ч. гр. д. № 589/2012 г. на ОС [населено място] като процесуално недопустима.
Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно, по изложените в жалбата съображения. Моли да бъде отменен атакуваният съдебен акт, ведно с произтичащите от това правни последици.
Ответникът по частната жалба – [фирма] [населено място] не ангажира становище в законоустановения срок.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Същата е процесуално допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и провери данните по делото, приема следното:
С обжалваното определение ВКС, ТК, второ отделение е оставил без разглеждане частната касационна жалба на ОУ ”И. В.” [населено място] по съображения, че същата е процесуално недопустима, с оглед разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК, тъй като е подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Производството по гр. д. № 685/2011 г. по описа на РС [населено място] е образувано по обективно съединени искове, предявени от [фирма] [населено място] срещу ОУ „И. В.” [населено място] с правно основание чл. 79 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД. Ищецът претендира заплащане на сумата от 5 000 лв. – частично от 442 075 лв., представляваща неиздължени суми по договор от 11.02.2009 г. за доставка, изграждане и монтаж на С., охрана чрез видеонаблюдение на територията на ответника и профилактика на техниката за периода от 11.02.2009 г. до 31.03.2011 г., както и неустойка в размер на 1 250 лв. – частично от 55 000 лв. за периода от 11.02.2009 г. до датата на предявяване на исковата молба в съда, ведно със законната лихва от 12.04.2011 г. до окончателното изплащане на главницата. По делото е постъпила молба от ответника (жалбоподател в настоящото производство) с вх. № 10 895/30.10.2012 г., с която иска да бъде освободен от внасяне на държавни такси и съдебни разноски по делото, тъй като е с делегиран бюджет, изцяло на държавна издръжка и не разполага с финансова възможност същите да бъдат заплатени. С определение от 12.11.2012 г. В. е оставил без уважение искането на ОУ „И. В.” за освобождаване на от внасяне на държавни такси и разноски. Този съдебен акт е потвърден изцяло от ОС [населено място] с определение № 26/17.01.2013 г., постановено по ч. гр. д. № 589/2012 г. Срещу него е депозирана частна касационна жалба пред ВКС, която с обжалваното в настоящото производство определение, е оставена без разглеждане.
Обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено определение на Районен съд [населено място], но цената на всеки един от предявените като частични обективно съединени искове е под 10 000 лв. и съгласно чл. 274, ал. 4 във вр. с чл. 280, ал. 2 от ГПК (в редакцията, обнародвана в ДВ бр. 100/21.12.2010 г. и в сила от същата дата) не подлежи на касационен контрол.
Висящността на делото пред ВКС възниква от момента на подаване на касационната жалба пред администриращия я съд, към който момент следва да се извършва преценката на нейната допустимост с оглед на установения с новата процесуална норма праг за достъп до касационен контрол. В конкретния случай, с частната касационна жалба се иска отмяна на въззивно определение по търговско дело, с цена на всеки един от предявените обективно съединени частични искове под 10 000 лв. и решението по това дело не подлежи на касационен контрол. Съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Това е съобразено от ОС [населено място] и изрично отразено в диспозитива на постановения от него съдебен акт.
При тези фактически данни, определение № 262 от 12.04.2013 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, постановено ч. т. д. № 1 541/2013 г. е правилно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 262 от 12.04.2013 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, постановено ч. т. д. № 1 541/2013 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: