3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 704
С., 14.10.2010 година
Върховният касационен съд на Р. Б., Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на тринадесети октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 662/ 2010 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] -[населено място] срещу Определение № 232 от 15.V.2010 г. по ч.т.д. № 71/ 2010 г. на С. окръжен съд, с което е потвърдено Разпореждане № 777 от 8.Х.2009 г. по гр.д. № 568/ 2009 г. на Д. районен съд, с което е отказано да се издаде заповед за незабавно изпълнение по чл. 410 ГПК срещу А. П. А. – от[населено място] за 1180.54 лв. по Договор за потребителски кредит № [ЕГН]/12.Х.2008 г. Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно, тъй като не е налице нередовност на заявлението, той правилно е сумирал двете заявени претенции – за предоставената сума и за дължимото възнаграждение, тъй като отделното им посочване би довело до объркване, сочи, че неправилно съдът е приел, че двете претенции произтичат от различни правопораждащи факти. Жалбоподателят счита, че за правилното попълване на заявлението значение има утвърденият регламент[населено място] №6/20.ІІ.2008 г., прави оплакване, че въззивният съд не е изложил съображения и не е обсъдил доводите му, и иска определението да се отмени и да се постанови друго, с което делото да се върне на първоинстанционния съд за издаване на заповед за изпълнение. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК: съдът се е произнесъл по съществени процесуалноправни въпроси: за индивидуализацията на вземането и за начина на посочване на претенцията в т. 9 б. ”а” от заявлението, които се решават противоречиво от съдилищата, представя издадени по други дела: копие от заявление, от съобщение за издаден изпълнителен лист и от изпълнителен лист. Поддържа и основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК – произнасянето по въпросите: следва ли договореното възнаграждение по договора за паричен заем да се посочи извън т. 9 б.”а” на заявлението и посочените суми в т.9 б.”а” и “б” от заявлението противоречат ли на Наредба №6/20.ІІ.2008 г., ще отстрани непълнотата в правната уредба и ще спомогне за уеднаквяване на съдебната практика.
Ответникът по частната жалба А. П. А. – от [населено място] не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено разпореждането, с което е отказано да се издаде заповед за незабавно изпълнение, намира, че касационната жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 2 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
За да потвърди разпореждането, с което е отказано да се издаде заповед по чл. 410 ГПК, съдът е приел, че заявителят е посочил, че е предоставил финансиране на длъжника 999 лв. и последният се е задължил да върне сумата 1180.54 лв., заедно с начисленото оскъпяване, на 12 месечни вноски по 98.38 лв., с което вземането не е прецизирано съгласно чл. 127 ал. 1 и ал. 3 и чл. 128 т. 1 и т. 2 ГПК. Поради неизпълнение на изискването за пълна индивидуализация на вземането, което прави заявлението нередовно от външна страна, тъй като не са посочени обстоятелствата, на които заявителят основава всяко от исканията си, за да може длъжникът да направи преценка за евентуално оспорване на заповедта, съдът е потвърдил отказа да се издаде заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Изложените правни въпроси за индивидуализацията на вземането и за начина на посочване на претенцията в заявлението, са релевантни за делото, тъй като обуславят изхода му.
Тези въпроси не се решават противоречиво от съдилищата. Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК абсолютна процесуална предпоставка за уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, е неговата редовност от външна страна. Предвид препращането в чл. 410, ал. 2 ГПК към чл. 127 ал. 1 ГПК, редовността на заявлението включва конкретно изложение на обстоятелствата, на които се основава искането (чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК). Това означава, че заявителят трябва да посочи фактическите обстоятелства, които са от значение за възникването, съществуването и изискуемостта на вземането в степен, която да даде възможност на длъжника да прецени дали да възрази или не срещу заповедта за изпълнение.
При заявено искане за издаване на заповед за изпълнение въз основа на договор за потребителски кредит, за да е индивидуализирано вземането, следва заявителят да посочи поотделно заявените претенции – тази за дължимите от длъжника суми, получени за купуване на избрана стока, и договореното възнаграждение (начислените договорни лихви по см. на чл. 1 от ОУ към Договора). Като е заявил в т. 9, че размерът на вземането е 1180.54 лв. и в т. 12 – че е предоставил кредит за закупуване на стока 999 лв. и ответникът се е задължил да върне с начисленото оскъпяване общо сумата 1180.54 лв., заявителят не е индивидуализи – рал претенцията си, затова въззивният съд е приел, че подаденото заявление не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, тъй като изложението на обстоятелствата, от които произтича вземането е непълно – в т. 12 от заявлението не са уточнени обстоятелствата на които е основано. Посочените въпроси въззивният съд е решил в съответствие с практиката на ВКС, обективирана в Опр.№ 134/18. ІІІ. 2009г. по ч.т.д.№120/2009г. на ВКС, Опр. №139/5.ІІІ.2009г. по ч.т.д. № 41/2009г. на ВКС и др. Не е налице основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, като жалбоподателят не представя противоречива съдебна практика, каквато не съставляват представените копия от заявление, от съобщение и от изпълнителен лист, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение на това основание.
Не е налице и основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, тъй като по изложените въпроси има съдебна практика, точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен правен въпрос е наложено от непълнота на закона, или е свързано с тълкуването му, какъвто не е настоящият случай.
Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 232 от 15.V.2010 г. по ч.т.д. № 71/ 2010 г. на С. окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:.