4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 139
С., 06.06.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и осми май две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 900/ 2012 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място], обл. Велико Т. срещу Решение №229 от 04.07.2012 г. по гр.д. № 476/ 2012 г. на Великотърновски окръжен съд, с което е потвърдено Решение № 25 от 24.02.2012 г. по гр.д. № 145/ 2011 г. на Свищовски районен съд, с което е отхвърлен искът по чл. 422 ГПК на [фирма] – [населено място] срещу Шезай Д. М. – от [населено място] за признаване за установено, че ищецът има вземане срещу ответника 11 550 лв. – възнаграждение по Договор за доставка и монтаж на плувен басейн от 14.05.2010 г., със законната лихва от 17.12.2010 г. и 231 лв. разноски за заповедното производство и е уважен насрещният иск за 2750 лв. – договорна неустойка, с оплакване за неправилност и необоснованост. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа основания по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК, тъй като не намира съдебна практика по въпросите:1.по договор с комплексен характер, съдържащ клаузи за продажба и за изработка дали частичното неизпълнение на единия от договорите, дава право на страната да развали и изпълнената част от другия договор, дали договорите са делими или неделими и дали частичното неизпълнение на единия договор дава право на другата страна да се освободи изцяло от задължението за плащане на цената, респ. на възнаграждението, 2. несъществените недостатъци, каквито са в случая, дават ли основание възложителят да откаже плащане на пълната цена, ако е приел изпълненото без възражение за недостатъци, 3. как следва да се тълкуват договорите – необосновано е прието от съда, че формулираната неустоечна клауза би била валидна не само при пълно неизпълнение, но и при частично и забавено изпълнение. По всеки от тези въпроси жалбоподателят изразява несъгласие с приетото от въззивния съд и във връзка с твърдяната необоснованост на решението поставя процесуално-правни въпроси, по които сочи съдебна практика и развива подробни оплаквания за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения. Иска да се допусне касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Шезай Д. М. – от [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва същата като недопустима, тъй като не са налице основания по чл. 280 ал. 1 ГПК, оспорва и по същество жалбата, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционно решение, с което е уважен иск по чл. 422 ГПК за установяване вземане на ищеца 11 550 лв. – възнаграждение за доставен и монтиран плувен басейн, със законната лихва и разноски, и е уважен насрещен осъдителен иск за 2750 лв. – договорна неустойка. Касационната жалба срещу решението по първоначалния иск е допустима, подадена в срок и редовна. На основание чл. 280 ал. 2 ГПК е недопустима касационната жалба срещу решението, с което е разгледан насрещен осъдителен иск с цена до 10 000 лв., в която част следва да се остави без разглеждане.
За да уважи иска по чл. 422 ГПК, въззивният съд е изложил, че ищецът, като изпълнител и продавач на плувен басейн, съгласно сключения с ответника Договор за доставка и монтаж на плувен басейн от 14.05.2010 г., не е изпълнил важни уговорки: не е спазил договорените размери на басейна с разлика 0.93 м. в дължината, допуснал е разлика 1.86 м. между договорена и изпълнена конструкция на басейна, допуснал е неизпълнение на размерите на елементите на бордовия камък – оформяне на друга от договорената форма и размер фуга, затова не е налице основание купувачът напълно да плати договорената цена. Като е препратил към мотивите на първоинстанционното решение, въззивният съд е приел също, че позиция №15 от офертата – система за джакузи за 1950 лв. – не е доставена и монтирана, като не е установено по делото уговорка на страните за промяна на договора в тази част. Като е посочил, като ищецът не е доказал да е доставил в уговорения срок всички елементи на договорените басейни, съдът е счел, че не е изискуемо договореното възнаграждение.
С оглед данните по делото и изведените от жалбоподателя въпроси по иска с правно основание чл. 422 ГПК, съдът, съобразно правомощията си по т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. №1/2009 г. на ВКС ОСГТК да уточни и конкретизира изложените релевантни правни въпроси, приема, че разрешени по делото и относими към спора са материалноправните въпроси: налице ли е изпълнение на поетите с договора задължения от страна на изпълнителя и доставчик на басейните, и възникнало ли е за възложителя задължение за плащане на възнаграждението след приемане на изработеното. Не е релевантен поставеният от жалбоподателя въпрос дали договорите са делими или неделими и дали неизпълнението на единия от тях, дава основание на възложителя да се освободи от част от задължението за плащане на цената, респ. на възнаграждението по другия договор, тъй като уговореният от страните предмет на договора е покупко-продажба и монтаж на овален басейн с оборудване, подробно описано в 20 пункта на оферта – част от договора. С въпроса: несъществените недостатъци, каквито са в случая, дават ли основание възложителят да откаже плащане на пълната цена, ако е приел изработеното без възражение за недостатъци, жалбоподателят цели да обоснове твърдяната незаконо- съобразност и необоснованост на въззивното решение – основание за касационно обжалване по чл. 281 т. 3 ГПК, а съгласно т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, за да обоснове допускане на касационен контрол, правният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните доказателства.
По посочените релевантни за делото материалноправни въпроси е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 3 ГПК. За доказване изпълнението на задължението на изпълнителя по договор за изработка, в случая съчетан с договор за продажба, и по въпроса за възникване на задължението на възложителя за плащане на възнаграждение за приетата работа, което възниква от приемането, като изпълнителят следва да докаже изпълнението, е налице съдебна практика, създадена на основание чл. 290 ГПК и задължителна за долустоящите на ВКС съдебни инстанции: Р.№250/11.01.2011 г. по т.д.№ 535/2010 г. на ВКС,ІІ т.о., Р.№121/20.12.2010 г. по т.д.№ 1039/ 2009 г. на ВКС, І т.о., Р.№34/22.02.2010 г. по т.д.№588/ 2009 г. на ВКС, ІІ т.о., постановени на основание чл. 290 ГПК, в съответствие с която са решени въпросите в обжалваното решение.
По изложените съображения искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК е неоснователно. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба на [фирма] – [населено място], обл. Велико Т. срещу Решение№ 229 от 04.07.2012 г. по гр.д. № 476/ 2012 г. на Великотърновски окръжен съд в частта, с която е разгледан насрещен иск за договорна неустойка за 2750 лв., в която част определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщенията до страните.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване в останалата част на Решение № 229 от 04.07.2012 г. по гр.д. № 476/ 2012 г. на Велико- търновски окръжен съд, в която част определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: