5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 401
С., 12.06.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на четвърти юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 939/ 2012 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на В. Б. К. – от [населено място] срещу Решение № 948 от 12.06.2012 г. по гр.д. № 678/ 2012 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Решение № 5199 от 02.09.2011 г. по гр.д.№ 3584/2007 г. на СГС, с което е отхвърлен иска му по чл. 254 ГПК (отм.) срещу [фирма] – [населено място] за признаване за установено, че не дължи 28 493.86 лв., като авалист по Запис на заповед за 40 000 лв. от 26.02.2004 г., по който е издаден на основание чл. 237 б. „е” ГПК (отм.) изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 353/2006 г. на СГС, с оплакване за неправилност и необоснованост. Жалбоподателят в Изложение по чл. 280 ал.1 ГПК сочи, че съдът се е произнесъл по важен материалноправен въпрос: допустимо ли е предявяване на запис на заповед срещу авалиста след изтичане на едногодишния срок по чл. 487 ал. 1 ТЗ. Сочи, че съдът е следвало да съобрази чл. 487 ал.1 пр.2 ТЗ, което не е сторил и така е постановил решение, което е неправилно и незаконосъобразно и което противоречи на Р.№590/12.10.2005 г. по т.д.№121/2005г. на ВКС, І т.о. – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Жалбоподателят излага, че по въпроса: има ли редовно предявяване на запис на заповед чрез нотариална покана, връчена на роднина на авалиста и приложими ли са правилата на ГПК за връчване на книжа, решението противоречи на Опр. от 13.02.2009 г. по ч.гр.д.№ 4610/2008 г. на СГС – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т. 1 ГПК. Поддържа основание по чл. 280 ал.1 т. 3 ГПК по въпроса: липсата на дата и място на издаване на авала съставляват ли пропуски във формата, които правят сделката нищожна и доколко изискването за форма на записа на заповед, е приложимо към авала – счита, че е налице празнина в правото по този въпрос, отговорът на който ще допринесе до елиминиране на празнината в правото по въпросите: нищожен ли е авал при липса на дата и място на издаване, допустимо ли е санкционирането на формата на главното задължение да бъде преодоляно от пропуск в това, което го обезпечава, изискването за форма на записа на заповед относими ли са към авала, необходимо ли е посочването на дата на авала с оглед приложението на чл. 487 ал. 1 ТЗ за упражняване правото на авалиста да възрази за погасяването на правата срещу издателя.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, оспорва и по същество касационната жалба, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено решение, с което е отхвърлен отрицателен установителен иск за вземане, цената на който не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Въззивният съд е потвърдил решението, с което е отхвърлен иска по чл. 254 ГПК(отм.) за установяване, че ищецът, като авалист, не дължи сумата 27 586.26 лв. по Запис на заповед от 26.02.2004 г., издаден от [фирма] за 40 000 лв. в полза на [фирма] (чиито правоприемник е [фирма] – [населено място]) за обезпечаване на Договор за банков кредит от 26.02.2004 г. за 40 000 лв., по който запис на заповед в полза на Банката е издаден на основание чл. 237 б. „е” ГПК (отм.) изпълнителен лист за 27.586.26 лв. солидарно срещу издателя и авалиста. Съдът е разгледал всички заявени от ищеца в исковата молба възражения срещу вземането: за нищожност на записа на заповед поради липса на реквизити – непосочване размера на изтеклите лихви и името на законния представител на дружеството – издател, за нищожност на менителничното поръчителство поради липса на реквизити – дата и място на поемането на това поръчителство, възражение за недопустимо предявяване на записа на заповед за плащане на трето лице с нотариална покана, вместо лично на авалиста, което да се отрази върху записа на заповед, както и възражение по каузалното правоотношение, създадено въз основа на Договора за банков кредит – ненастъпила предсрочна изискуемост на кредита.
Съдът е изложил, че авалът е задължение със самостоятелен и неакцесорен характер, независимо от задължението, което обезпечава и авалистът не може да противопостави на приносителя на ефекта възражения, които хоноратът би могъл да направи – нито абсолютните за недействителност на ефекта (с изключение на възражение относно формата), нито личните (относителни ) възражения, произтичащи от каузалното правоотношение, което следва от чл. 485 ал. 2 ТЗ. Съдът е посочил, че са допустими всякакви възраженията на авалиста (и лични) във връзка с каузалното правоотношение, само ако е страна по това правоотношение и тъй като ищецът не е страна по Договора за банков кредит, следва да се разгледат само възраженията му за нищожност на менителничния ефект и на поетото поръчителство. За неоснователни са приети възраженията за нищожност на записа на заповед поради липса на форма – непосочване законния представител на поемателя и размера на лихвите, по съображения, че записът на заповед съдържа всички предписани от закона реквизити, като законът не поставя изискване да се посочи законният представител на поемателя, а издаденият изпълнителен лист не съдържа изтекли лихви. За неоснователно съдът е приел възражението на ищеца за липса на надлежно поето менителнично поръчителство – посочил е, че е дадено на лицевата страна на менителницата, съгласно чл. 484 ТЗ и е подписано от поръчителя, чиито подпис не е оспорен, а в закона няма изискване да се посочи дата и място на поемане на поръчителството. Относно предявяването на записа на заповед съдът е приел, че непредявяването не рефлектира върху възможността за принудително реализиране на вземането – чл. 514 ал. 1 ТЗ, съгласно която разпоредба приносителят губи правата си срещу джирантите, издателя и другите задължени лица, с изключение на платеца, ако пропусне сроковете за предявяване на менителница на предявяване, съгласно ТР №1/2005 г. на ВКС, ОСТК.
Допускането на касационно обжалване, съгласно чл. 280 ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по който е налице някое от основанията по чл. 280 ал. 1 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване Върховният касационен съд извършва въз основа на изложените от жалбоподателя въпроси и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Затова с оглед решените от въззивния съд въпроси, от поставените от жалбоподателя правни въпроси, не са релеванти за делото въпросите: 1. допустимо ли е предявяване на запис на заповед срещу авалиста след изтичане на едногодишния срок по чл. 487 ал.1 ТЗ и 2. има ли редовно предявяване на запис на заповед чрез нотариална покана, връчена на роднина на авалиста и приложими ли са правилата на ГПК за връчване на книжа. По тези въпроси няма произнасяне от въззивния съд, затова въпросите не са част от мотивите на решението, не могат да се определят като значими за делото и релевантни за допускане на касационното обжалване. Въпросите са важни, но както и да им се отговори, това няма да се отрази на изхода на спора на страните. Твърдяната от жалбоподателя неправилност на решението по тези въпроси поради неправилно приложение на материалния закон и оплакването за необоснованост, не могат да обосноват основание за допускане на касационно обжалване, а съставляват оплаквания по чл. 281 т. 3 ГПК.
Релевантен за делото е въпросът за посочване в авала на датата и мястото на издаване и липсата на дата и място на издаване на авала съставляват ли пропуски във формата, които правят едностранната сделка нищожна. По този въпрос искането на жалбоподателя по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК е неоснователно, тъй като има създадена съдебна практика – постановено от ВКС на основание чл. 290 ГПК и задължително за долустоящите съдебни инстанции Решение №5/09.02.2010 г. по т.д.№ 268/2009 г., в което е прието, че авалът се поражда от едностранното волеизявление на авалиста, което задължително трябва да е обективирано върху менителничния ефект (запис на заповед) или върху прикрепен към него лист (алонж) и тъй като един и същ документ материализира волеизявленията, които пораждат обезпеченото (главното) задължение по менителничния ефект и задължението на авалиста, което го обезпечава, изискването за формата на авала е с оглед неговата действителност и инкорпорирането му в документа, с който се поражда менителничното задължение. Така датата и място на поемане на авала, са тези, съдържащи се в записа на заповед, с който е учреден.
С оглед изложеното искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно. Жалбоподателят следва да плати на ответника по жалбата разноски за касационната инстанция – 300 лв. – юрисконсултско възнаграждение по чл. 78 ал. 8 ГПК. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 948 от 12.06.2012 г. по гр.д. № 678/ 2012 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА В. Б. К. – от [населено място] да плати на [фирма] – [населено място] 300 лв. – разноски за касационната инстанция – юрисконсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: