5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 306
гр. София, 09.05.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на деветнадесети март през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1049 по описа за 2013г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. С. З. срещу решение № 1637 от 23.10.2012г. по т. дело по несъстоятелност № 2128/2011г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав, с което след частична отмяна на решение от 04.05.2011г. по гр. дело № 119/2011г. на Окръжен съд Монтана е определена началната дата на неплатежоспособността на [фирма], [населено място] – 31.12.2005г.
Касаторът поддържа становище за недопустимост на въззивното решение поради подаване на въззивната жалба след изискуемия съгласно чл. 633, ал. 1 ТЗ срок, от лице, за което липсват доказателства, че притежава процесуална легитимация. Релевира доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е обосновано с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и останалите съдилища: 1/ „какви са критериите за определяне на началната дата на неплатежоспособността на търговеца“; 2/ „може ли началната дата на неплатежоспособността да бъде определена към момент, в който търговецът не е бил в състояние на трайна обективна невъзможност да изпълнява изискуемите си парични задължения с оглед на факта, че по делото са събрани данни, от които е видно, че след този момент се наблюдава тенденция за нарастване на краткотрайните активи на търговеца и наличие на показатели на ликвидност на неговото предприятие, които значително надвишават единица“. Позовава се на противоречие с определение № 177/06.04.2010г. по т. дело № 169/2010г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 753/02.12.2010г. по т. дело № 776/2010г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 350/27.05.2011г. по т. дело № 340/2010г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 115/25.06.2010г. по т. дело № 169/2010г. на ВКС, ІІ т. о.
Ответникът [фирма], [населено място] в несъстоятелност и Национална агенция за приходите, [населено място] не изразяват становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и инвокираните доводи за допускане на касационно обжалване, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Обстоятелствата по решението от 04.05.2011г. по гр. дело № 119/2011г. на Окръжен съд Монтана са вписани в Търговския регистър към Агенцията по вписванията на 17.05.2011г., а въззивната жалба е подадена от НАП на 25.05.2011г. по пощата. Решаващият съдебен състав е приел, че представеният ревизионен акт е влязъл в сила, тъй като екземпляр от него е връчен на К. Г. в качеството му на управител на дружеството и липсват данни, че е обжалван, въз основа на което е направил извод, че дружеството е имало изискуеми и неизпълнени публичноправни задължения, възникнали през 2005г., по които не е имало плащане.
Въззивната инстанция, след обсъждане на приетото във въззивното производство заключение на съдебно-счетоводна експертиза и въз основа на данните по делото, е констатирала, че през периода от 2005г. до 2009г. коефициентите на финансова автономност са доста под 1, а коефицентите на задлъжнялост нарастват драстично, финансовите резултати по баланса в края на за всяка година са минимални /2005г., 2006г., 2007г. и 2009г. – нулев, а 2008г. – отрицателен/, като още от 31.12.2005г. дружеството разполага с минимален собствен ресурс в сравнение с размера на задълженията му. По делото е установено, че финансовите затруднения на ответника имат необратим характер, структурата на активите му показвала по-голям размер и по-бързо нарастване на задълженията му от текущите активи по години и липса на свободни парични средства. През процесния период, независимо от стойностите на обща и бърза ликвидност, в дружеството са липсвали достатъчно ресурси за осъществяване на стопанската дейност, която да дава възможност да покрива краткосрочните си задължения, които през изследвания период драстично нарастват. За да направи извод, че началната дата на неплатежоспособността е 31.12.2005г., въззивният съд е изложил съображения, че към този момент е възникнала обективна невъзможност на дружеството да изпълни изискуеми парични задължения по търговски сделки, както и да погаси свое публичноправно задължение, като тази невъзможност представлява трайно състояние.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Въпросът за допустимостта на въззивното решение не е решен в противоречие с практиката на ВКС, тъй като въззивният съд е съобразил разпоредбата на чл. 633, ал. 1 ТЗ, датата на вписване на обстоятелствата по решението от 04.05.2011г. по гр. дело № 119/2011г. на Окръжен съд Монтана в Търговския регистър към Агенцията по вписванията /17.05.2011г./, факта, че 24.05.2011г. е почивен ден, датата на подаване на въззивната жалба /25.05.2011г./, изпращането й по пощата, предвид разпоредбата на чл. 62, ал. 2 ГПК, както и факта, че е подадена от лице с представителна власт, предвид приложената към въззивната жалба заповед. Неоснователно е позоваването на противоречие с определение № 238/11.03.2010г. по гр. д. № 87/2010г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о. и определение № 274/13.04.2010г. по ч. т. д. № 232/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., поради това, че преценката за допустимост на всяко въззивно решение е обусловена от конкретната по всяко отделно дело фактическа обстановка. В настоящия случай въззивната инстанция е извършила преценка за допустимостта на въззивната жалба съобразно предоставеното право на касационно обжалване на решението по чл. 632 ТЗ и на трети, обвързани от действието на съдебния акт лица, при наличието на допълнителните предпоставки съгласно чл. 613а, ал. 2 ТЗ.
Видно от изложението и касационната жалба, релевантният материалноправен въпрос се свежда до критериите за определяне началната дата на неплатежоспособността. По отношение на този въпрос не е налице твърдяното от касатора основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Последователно в практиката си ВКС приема, че началната дата на неплатежоспособността следва да се определи като се съобрази общото икономическо състояние на длъжника въз основа на цялостен анализ на събраните по делото доказателства, установяващи икономическото състояние на длъжника и възможността му да изпълнява паричните си задължения към кредиторите. От значение за икономическото състояние на търговеца са показателите за ликвидност, които представляват количествена характеристика на способността на дружеството да изплаща текущите си задължения и когато същите са под единица е налице индиция за състоянието на дружеството. Освен показателите за ликвидност обаче, има и други показатели, обуславящи финансовото състояние на търговеца – коефициентите на финансова автономност и на задлъжнялост. След анализ на показателите следва да се определи каква е тенденцията в дейността на дружеството – за влошаване или за подобряване, съобразно балансите на дружеството за съответните години. Началната дата на неплатежоспособността следва да се определи като се съобрази общото икономическо състояние на длъжника, съобразно изведените критерии, и момента на спиране на обслужване на задълженията му, а не от конкретно извършено или неизвършено плащане към определен кредитор. За определяне на началната дата е от значение не само най-старото непогасено задължение на длъжника, а общото му икономическо състояние и моментът, когато длъжникът е спрял плащанията към кредиторите си, а не към отделен кредитор. Спирането на плащанията трябва да бъде последица от трайната, обективна невъзможност на търговеца да изпълнява задълженията си. Като е отчел не само коефициентите за обща и бърза ликвидност, но и коефициентите за финансова автономност и задлъжнялост и е съобразил липсата на достатъчно ресурси за осъществяване на стопанската дейност, драстичното нарастване на краткосрочните задължения, структурата на активите и необратимия характер на финансовите затруднения и е определил за начална дата на неплатежоспособността 31.12.2005г., въззивният съд не се е отклонил от постоянната съдебна практика.
Неоснователен е доводът за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Съгласно т. 3 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК хипотезата на посочения законов текст е налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК. Различното решаване на въпроса за началната дата на неплатежоспособността е конкретен за всеки отделен случай, произтича от различните факти, специфични за всеки казус, както и от конкретните доказателства по всяко едно от делата.
Поради липса на сочените от касатора предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК въззивното решение на Софийски апелативен съд не следва да се допуска до касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1637 от 23.10.2012г. по т. дело по несъстоятелност № 2128/2011г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.