4
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 425/2012 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 73
гр.София, 13.02.2013 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на дванадесети февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 425/2012 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решението на Софийски апелативен съд № 10/10.01.2012 год. по гр.дело № 2811/2011 год. в частта му, с която е потвърдено първоинстанционото решение на Софийски градски съд № 2844/17.05.2011 год. по гр.дело № 11822/2009 год. в частта, с която е осъден ответника-касатор на основание чл.226, ал.1 КЗ да заплати както следва: на Д. П. Г. от [населено място] сумата 10 000 лева; на П. Д. Г. от [населено място] сумата 12 500 лева и на Лидия Д. Г. от [населено място] сумата 15 000 лева, като по отношение на последната след частична отмяна на първоинстанционното решение в отхвърлителната му част въззивният съд е присъдил допълнително още 4 000 лева. Присъдените суми представляват обезщетения за претърпени от тримата ищци неимуществени вреди в резултат на ПТП на 08.06.2007 год. на пътя [населено място]-П. по вина на водача на л.а.”Рено” с рег. [рег.номер на МПС] собственост на В. И. Т., чийто застраховател по застраховка „гражданка отговорност” е ответника.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната му част поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че съдът не е обсъдил в цялост събраните доказателства, неправилно е приложил разпоредбата на чл.52 ЗЗД при определяне размера на дължимите обезщетения за неимуществени вреди, като същият е завишен с оглед претърпените от пострадалите болки и страдания.
В допълнително изложение към касационната жалба се сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Навеждат с доводи, че апелативният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, свързан с приложението на чл.52 ЗЗД, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото и е решен в противоречие с постоянната практика на ВКС, изразена в т.11 на ППВС № 4/1968 год.
Ответниците по касационната жалба /ищци в производството по чл.226 КЗ/ чрез процесуалния си представител адвокат Г.Ч. от САК изразяват становище, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване, а по същество направените оплаквания са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и провери данните по делото намира, че жалбата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване. Преценката с извършва с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК при спазване на указанията дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС.
Видно от данните по делото, с въззивното решение в обжалваната му част апелативният съд е оставил в сила първоинстанционното решение в частта му, с която са уважени предявените от пострадалите при ПТП срещу застрахователя на делинквента по застраховка „гражданска отговорност” искове по чл.226, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетения за претърпените неимуществени вреди до размера на сумите: 10 000 лева-за Д. Г., 12 500 лева-за П. Г. и 15 000 лева-за Лидия Г., на която са присъдени допълнително още 4 000 лева с въззивното решение. Въз основа на извършена цялостна преценка на събрания по делото доказателствен материал и релевантните за спора факти и обстоятелства съдът е приложил принципа на чл.52 ЗЗД за справедливо обезщетяване на претърпените от пострадалите болки и страдания, настъпили в резултат на уврежданията от процесното ПТП. Анализирайки доказателствата по делото съдът е посочил конкретните факти и значението им за размера на вредите, като е съобразил броя и вида на травмите, продължителността на периода на лечението и интензивността на изпитаните през този период болки и страдания за всеки един от пострадалите и липсата на трайни сериозни последици за тяхното здраве. При определяне крайния размер на дължимите обезщетения са приспаднати изплатените от застрахователя суми на всеки от ищците.
При тези данни основният материалноправен въпрос, който е от съществено значение за крайния изход на спора е свързан с приложението на чл.52 ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение от непозволено увреждане. По отношение на този въпрос, обаче, не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК предвид наличието на задължителна съдебна практика на ВКС, обобщена в ППВС № 4/23.12.1968 год., с която въззивният съд се е съобразил при постановяване на обжалваното решение. Разликата в присъжданите от съдилищата размери на обезщетенията за неимуществени вреди произтича от различните факти специфични за всеки отделен случай и от събраните по делото доказателства, а не от неточното прилагане на закона – чл.52 ЗЗД, който установява справедливостта като основен критерий при определяне размера на обезщетението при този вид вреди. В случая в изпълнение на указанията дадени в т.11 от цитираното Постановление на Пленума на ВС, прилагайки разпоредбата на чл.52 ЗЗД въззивният съд е обсъдил конкретните обстоятелства и значението им за размера на вредите. Що се отнася до преценката на отделните факти и доказателства по делото относими към определяне конкретния размер на обезщетенията при спазване принципа за справедливост, това е въпрос на обоснованост на съдебното решение. В тази връзка оплакванията на касатора за необоснованост и незаконосъобразност представляват отменителни основания по чл.281, т.3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК, в който смисъл е и ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГК и ТК на ВКС.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд № 10/10.01.2012 год., постановено по гр.дело № 2811/2011 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: