3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 198
София, 14.02.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на седми февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 842/2010 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от едноличен търговец М. Л. В. с фирма „С. – М. В.”[населено място], чрез процесуалния му представител адв. К. И. М. от САК, срещу определение от 18.05.2010 г. на С. градски съд, постановено по ч .гр. д. № 4 054/2010 г. Със същото се оставя без уважение частната жалба на едноличния търговец срещу определение от 15.10.2009 г. по гр. д. № 20 463/2009 г. на Районен съд[населено място], 69 състав, с което е оставено без уважение направеното от процесуалния му представител възражение за родова неподсъдност на делото.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частният жалбоподател сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Същият не е формулирал материалноправния или процесуалноправния въпрос, който е разрешен от въззивния съд и е от съществено значение за крайния изход на делото. Моли да бъде отменено въззивното определение, ведно с произтичащите от това правни последици.
Ответникът по частната касационна жалба – [фирма][населено място] е депозирал становище в законоустановения срок. Счита, че липсва изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, с оглед на което подадената частна жалба се явява недопустима. Изложени са и съображения за неоснователност на същата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е към подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Първоначално производството е било образувано пред С. градски съд по иск на [фирма][населено място] срещу едноличен търговец М. Л. В. с фирма „С. – М. В.”[населено място] за заплащане на сумата от 3 073,14 лв., представляваща обезщетение за ползване на лизингово имущество по едностранно развален договор. При условията на евентуалност ищецът е предявил и иск за заплащане на неплатени лизингови вноски, ако се приеме, че договорът за лизинг не е развален. С определение от 13.01.2009 г. на СГС на осн. чл. 118, ал. 2 вр. с чл.104, т. 4 ГПК (след изменението на ГПК в сила от 01.03.2008 г.) изпраща делото на С. районен съд. Това определение не е обжалвано и е влязло в законна сила (едноличният търговец е получил съобщение за постановяването му на 16.02.2009 г. и няма данни същият да го е обжалвал).
В съдебното заседание на 15.10.2009 г. пред С. районен съд ответникът (жалбоподател в настоящото производство) е направил възражение да не се дава ход на делото, поради родова неподсъдност и е поискал обратното му изпращане на СГС, тъй като в исковата молба се навеждали твърдения за разваляне на лизингов договор, който е с цена 17 922 евро (над 25 000 лв.). С определение от с. з. на 15.10.2009 г. съдът е оставил без уважение направеното възражение за родова неподсъдност.
Определението на СРС е обжалвано с частна жалба по реда на чл. 121 ГПК пред СГС, който с определение от 18.05.2010 г. е оставил без уважение подадената жалба по съображения, че цената на всеки един от предявените обективно съединени искове (главен и евентуален) не надхвърлят 25 000 лв., а и въпросът за подсъдността е бил вече разрешен с влязлото в сила определение на СГС от 13.01.2009 г. Освен това не е налице предявен иск за разваляне на договор, тъй като процесния лизингов договор не се разваля по съдебен ред.
За да бъде допуснато определението на въззивен съд до касационно обжалване е необходимо да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
По силата на препращащата норма на чл. 278, ал. 4 ГПК за производството по частните касационни жалби се прилагат правилата за обжалване на решенията.
Видно от съдържанието на частната касационна жалба и допълнителното изложение към нея, жалбоподателят не е формулирал същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващата воля на съда при постановяване на обжалваното определение, нито е изложил конкретни доводи, обосноваващи наличието на отменителни основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, което е негово задължение съгласно т. 1 от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Касационният съд не е длъжен да ги извежда от изложеното в жалбата.
Не е налице твърдяното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива практика, но погрешна практика по съществен правен въпрос, каквито данни в случая липсват. Развитието на правото е налице, когато произнасянето по съществения правен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, какъвто не е настоящия случай. Като е обосновал съображенията си с фактите по конкретното дело и е посочил бланкетно текста на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК без да аргументира твърденията си, жалбоподателят неправилно поддържа основание за допускане на касационно обжалване по цитирания текст.
Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на С. градски съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 18.05.2010 г. на С. градски съд, постановено по ч .гр. д. № 4 054/2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: