3
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 774/2012 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№824
гр.София, 08.11.2012 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на шести ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 774/2012 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите [населено място] срещу решението на Варненския апелативен съд № 219/18.10.2011 год., постановено по в.т.дело № 43/2011 год. С това решение апелативният съд е потвърдил първоинстанционното решение на Окръжен съд-Варна № 576/01.12.2010 год. по т.дело № 1640/2010 год. в частта му относно определената начална дата на неплатежоспособност – 31.12.2009 год. на [фирма], [населено място] в откритото на основание чл.625 вр. с чл.630, ал.1 ТЗ по молба на дружеството производство по несъстоятелност. В останалата му част като необжалвано първоинстанционното решение е влязло в сила.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Изложени са съображения, че съдът не е обсъдил в цялост събраните доказателства, неправилно е интерпретирал фактите по делото и заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, което е довело до погрешно определяне началната дата на неплатежоспособност, която според касатора е много преди определената от съда дата 31.12.2009 год., тъй като още към 31.12.2008 год. дружеството не е имало финансова автономност и не е било в състояние с краткотрайните си активи да покрива срочните си задължения към кредиторите, включително данъчни задължения.
Като основание за допускане на касационно обжалване касаторът сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Твърди, че апелативният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос свързан с определяне началната дата на неплатежоспособност и критериите за преценка при съобразяване с общото икономическо състояние на дружеството и момента на спиране на плащанията по задълженията му към кредиторите. Навежда доводи, че този въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, позовавайки се на цитираните в жалбата четири броя съдебни решения на ВКС, Търговска колегия – по т.дело № 844/2003 год. на І т.о.; по т.дело № 26/2006 год. на І т.о.; по т.дело № 466/2004 год. на І т.о. и по т.дело № 384/2008 год. на ІІ т.о. – всички постановени при действието на отменения ГПК.
Ответниците по касационната жалба [фирма], [населено място] и „П. банк/България/”АД, [населено място] не ангажират становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и след проверка на данните по делото намира, че жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, но въпреки процесуалната й редовност не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК при спазване на указанията дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС.
С обжалваното решение апелативният съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта му относно определената начална дата на неплатежоспособност на длъжника в откритото по негова молба производство по несъстоятелност. Анализирайки събрания по делото доказателствен материал, включително заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, съдът е потвърдил приетата за начална дата на неплатежоспособност – 31.12.2009 год. В решението изрично е посочено, че през периода 2007 год. – 2008 год. бързоликвидните активи са десет пъти по-големи от краткосрочните задължения и длъжникът е имал възможност да ги погаси. Направен е извода, че търговецът не е длъжен да поддържа във всеки момент активи, надхвърлящи пасивите му. Необходимо е освен спадане на активите той обективно да не е в състояние да изпълни изискуеми парични задължения. Наведен е довода, че в случая едва с изтичане падежа на преуредените дългосрочни задължения по договора за кредит с [фирма], [населено място] на 25.06.2010 год. и обявяване кредита за предсрочно изискуем може да се счете, че е налице трайна невъзможност длъжникът да посреща текущите си задължения и е изпаднал в състояние на неплатежоспособност.
Видно от изложението в касационната жалба, поставеният от касатора материалноправен въпрос се свежда до преценката за неплатежоспособност на длъжника и критериите за определяне началната дата на неплатежоспособност. По отношение на така поставения въпрос, обаче, не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване. Постоянната и непротиворечива практика на ВКС по този въпрос е в смисъл, че тази дата следва да се определи при съобразяване с показателите относно общото икономическо състояние на длъжника като трайна тенденция и моментът на спиране обслужването на задълженията, а не от конкретно извършено или неизвършено плащане към отделен кредитор или настъпили временни финансови затруднения през отделни периоди от време. В случая при определянето на началната дата на неплатежоспособност съдът е съобразил възприетите примерни критерии, като изхождайки от заключението на експертизата и конкретните данни по делото е приел датата 31.12.2009 год., а не по-ранна дата. Що се отнася до цитираните от касатора решения на ВКС по различни дела, същите са постановени при действието на отменения ГПК и не представляват задължителна съдебна практика по смисъла на ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Направените оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на въззивното решение касаят правилността на постановения съдебен акт и представляват касационни основания за отмяна по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Варненския апелативен съд № 219/18.10.2011 год., постановено по в.т.дело № 43/2011 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: