3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 64
С., 09.02.2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на първи февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 590/ 2010 год.
Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на З. ”Съгласие” -[населено място] Б. обл. срещу Решение № 5 от 18.ІІ.2010 г. по гр.д. № 934/ 2008 г. на Б. окръжен, с което е потвърдено Решение № 1006 от 25.VІІІ.2008 г. по гр.д. № 2601/ 2007 г. на Б. районен съд, с което е отхвърлен иска по чл. 108 ЗС, предявен от З. ”Съгласие” -[населено място] срещу Т. Т. – ЕТ с фирма ”И. – 97 – Г. К.” -[населено място] за описаните движими вещи – селскостопанска техника, с оплакване за неправилност на решението. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи, че разрешеният процесуалноправен въпрос: може ли право на собственост върху движими вещи да се установява с гласни доказателства, има значение за точното прилагане на закона и да развитие на правото – чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК – с Р. № 654/ 30.ХІІ.1994 г. по гр.д.№ 597/1994 г. на ВКС е прието, че правото на собственост се доказва с всички доказателствени средства. Жалбоподателят сочи, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС и който обуславя крайното решение и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото – чл. 280 ал.1 т.1, т. 2 и т. 3 ГПК – който довод обосновава с неправилните изводи на въззивния съд за неоснователност на иска за собственост, въпреки че ищецът е доказал претендираното право върху вещите[населено място] на ЛС на ЗК ”Съгласие” от 20.ХІІ.1993 г., както и с оплакването, че съдът превратно е интерпретирал доказателствата и неточно е приложил закона. Представя копия от Опр. №82/5.ІІ.2009 г. по гр.д.№ 3603/2008 г. на ВКС, Р.№ 654/30.ХІІ.1994 г. по гр.д.№ 597/ 1994 г. на ВКС, Р.№ 998/7.ХІ.2008 г. по гр.д.№ 6174/2007 г. на ВКС и Р.№95/ 1.Х.1956 г. по гр.д.№ 81/1956 г. на ВС, ОСГК.
Ответникът по касационната жалба Т. П. Т. – ЕТ с фирма ”И. – 97 – Г. К.” -[населено място] не изразява становище по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, нито по съществото на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е оставено в сила първоинстанционно решение, с което е отхвърлен иск по чл. 108 ЗС и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., и приема, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
По разрешения процесуалноправен въпрос: може ли право на собственост върху движими вещи да се установява с гласни доказателства. По този въпрос има установена съдебна практика, посочена и от жалбоподателя, която е в смисъл, че правото на собственост може да се доказва с всички допустими по ГПК доказателствени средства, включително и със свидетелски показания. Изложеният въпрос е важен, но не е релевантен за делото, тъй като за да направи решаващите си изводи по иска за собственост, основан от ищеца на правоприемство въз основа на Протокол на ЛС на ЗК”Съгласие” от 20.ХІІ.1993 г., въззивният съд е приел, че дори и да следва от събраните гласни доказателства, че праводателят на ищеца е бил собственик на вещите, съставляващи селскостопанска техника, ищецът не е доказал права върху тях, претендирани по правоприемство, поради установения порок на Протокола от 20.ХІІ.1993 г.
Жалбоподателят като поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС и който обуславя крайното решение и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, фактически не излага кой е разрешеният материалноправен въпрос и обосновава искането за допускане на касационно обжалване с оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и превратно интерпретиране на доказателствата. Съгласно т.1 от ТР на ОСГТК на ВКС №1/2009 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г., касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото, като общо основание за допускане до касация на обжалваното решение, който въпрос определя рамките, в които ВКС селектира касационните жалби. Без жалбоподателят да посочи този въпрос, обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол и касационният съд не е длъжен и не може да изведе правния въпрос от твърденията на касатора и от сочените в касационната жалба факти и обстоятелства. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото, е основание за недопускане на касационно обжалване, без ВКС да разглежда сочените допълнителни основания, а и поддържаното от жалбоподателя основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК не е налице поради установената съдебна практика по исковете по чл. 108 ЗС. Оплакванията за неправилност на решението съставляват касационни основания по чл. 281 т. 3 ГПК, а не основание за допускане на касационно обжалване.
Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 5 от 18.ІІ.2010 г. по гр.д. № 934/ 2008 г. на Б. окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: