2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 176
С., 12.03.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 624/2012 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от [фирма] [населено място], чрез процесуалния му представител адв. М. Г. от Б., срещу определение от 30.05.2012 г. на Бургаски апелативен съд, постановено по ч. т. д. № 141/2012 г. в частта, с която е отхвърлена претенцията на жалбоподателя за заплащане на съдебни разноски за разликата над присъдените 3 425,20 лв. до претендираните 6 667,60 лв., представляваща адвокатски хонорар.
По съображения, изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на въззивното определение в обжалваната част. В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са наведени доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. В подкрепа на твърденията си жалбоподателят е представил определения на Върховен касационен съд.
Ответникът по частната жалба – [фирма] [населено място] е изразил становище за недопустимост на подадената частна жалба. Изложени са доводи и за неоснователноста на същата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е към подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
За да бъде допуснато определението на въззивен съд до касационно обжалване е необходимо да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
С решение № 46/16.02.2012 г., постановено по т. д. № 397/2011 г. Бургаският окръжен съд е уважил предявения иск на „Б. пласт” като е осъдил на основание чл. 88 вр. с чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД ответника [фирма] да предаде окачената структурна фасада, монтирана на обект –хотел в [населено място] и да заплати 6 667,60 лв. съдебни разноски, от които 4 863,60 лв. – адвокатски хонорар и 1 804 лв. – държавна такса. Ответникът е депозирал молба за изменение на решението в частта за разноските, която е отхвърлена от БОС с определение № 363/05.04.2012 г. Този съдебен акт е обжалван с частна жалба от [фирма] пред АС [населено място] в частта относно присъдения адвокатски хонорар, които според жалбоподателя следва да бъде 1 621 лв. вместо присъдените 4 863,60 лв. Направено е искане за намаляване на адвокатското възнаграждение, поради прекомерност предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото и обстоятелството, че дружеството не е станало причина за завеждането му. С обжалваното в настоящото производство определение, Бургаският апелативен съд е уважил молбата на ответника като е редуцирал адвокатския хонорар до минималния размер по Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – 1 621,20 лв. Със същото се отменя частично определението на ОС [населено място] и се отхвърля претенцията на жалбоподателя за присъждане на съдебни разноски за разликата над присъдени общо 3 425,20 лв. до претендирания размер 6 667,60 лв.
От данните по делото и въз основа на изложеното от жалбоподателя се установява, че релевантният за спора процесуалноправен въпрос, обусловил решаващата воля на съда при постановяване на обжалвания съдебен акт е следния : При намаляване на претендираното адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл.78, ал.5 ГПК, обвързан ли е съдът от предвиденото в П..2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. ограничение, според което присъденото възнаграждение не може да е по ниско от трикратния размер на минималните възнаграждения, посочени в Наредбата, или може да намали възнаграждението до предвидения в Наредбата минимален размер.
Във Върховния касационен съд, ОСГТК по реда на чл. 292 ГПК е образувано тълкувателно дело № 6/2012 г., предмет на което (т. 3) е и поставения от жалбоподателя правен въпрос, поради противоречивото му разрешаване от отделни състави на ВКС. В тази връзка, настоящият съдебен състав счита, че частното производство следва да бъде спряно до постановяване на тълкувателно решение по посоченото тълкувателно дело.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
СПИРА ч. т. д. № 624/2012 г. о по описа на ВКС, ТК – второ отделение до приключване на тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: