1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 367
гр. София, 15.05.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на девети май през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 1968 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт Д. К. У. срещу определение № 320 от 29.01.2013г. по ч. гр. дело № 279/2013г. на Пловдивски окръжен съд, X. граждански състав, с което е потвърдено разпореждане № 66569 от 10.12.2012г. по ч. гр. дело № 20737/2012г. на Пловдивски районен съд, X. граждански състав, с което е оставено без уважение заявлението на [фирма] за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист против К. К. К. от [населено място] въз основа на договор № 200712280007 за издаване и обслужване на международна кредитна карта от 11.01.2008г. за следните вземания: 19 924,61 лв. – главница, 37 470,47 лв. – договорна лихва от 23.01.2009г. до 06.12.2012г. съгласно раздел ІV, чл. 15, ал. 1 и 2 от договора; 10 081,13 лв. – такси съгласно раздел ІІІ, чл. 8, ал. 4 от договора от 23.01.2009г. до 06.12.2012г. и сумата 100 лв. – нотариални такси за връчване на наследниците на нотариални покани за доброволно изпълнение съгласно чл. 3, ал. 2 Общи условия на банката, ведно със законната лихва върху главницата от 07.12.2012г. до окончателното изплащане, както и за разноските по производството.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевира доводи за допускане на касационно обжалване на атакувания съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които се решават противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
„1. Следва ли при приложен документ по чл. 417 ГПК, който е редовен от външна страна и като се има предвид самото наименование на заявлението – „Заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на основание на документ по чл. 417 ГПК“ да се счита, че е направено годно волеизявление на заявителя, че основава вземането си на извлечение от счетоводни книги.
2. Противоречи ли строго формалният характер на заповедното производство, във връзка с който заявлението – образец трябва да се попълни според Указанията за попълване, които са ненормативен акт и да се посочи изрично в т. 12, че заявителят се „основава“ на приложения документ по чл. 417, на чл. 418 ГПК, който казва, че „когато със заявлението е представен документ по чл. 417“, кредиторът може да поиска от съда постановяване на незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист.
3. Допустимо ли е във връзка с общите процесуални правила за изследване от съда на приложени към делото доказателства, които са редовни от външна страна и удостоверяват подлежащо на изпълнение вземане, с оглед строго формалния характер на заповедното производство, поради непосочване в заявлението да се приеме, че липсва основаване на тях.“
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди инвокираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да направи извод, че не са налице предпоставки за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, въззивният съд е приел, че представеното заявление е нередовно от външна страна и не отговаря на изискванията на чл. 410, ал. 2 и чл. 417, т. 2 ГПК, тъй като в заявлението липсва изявление на заявителя относно фактите и обстоятелствата във връзка с претендираното вземане. Необходимостта от изложение на обстоятелствата, на които се основава вземането, е аргументирана освен с посочените разпоредби, също и с възможността заповедното производство впоследствие да се развие в исково, при което следва да се установи идентичност между претендираното в установителния иск и в заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Изложени са и съображения, че договорът за предоставяне на кредитна карта не удостоверява наличието на претендираното вземане, а конкретният размер на ползвания кредит и невърнатите суми по него се установяват от извлечението от сметка на картодържателя, но кредиторът не е заявил, че претенцията му се основава на такова извлечение. Поради това, че заявителят не е основал вземането си на документ, удостоверяващ подлежащо на изпълнение вземане, и в заявлението липсва изложение на фактическите обстоятелства относно вземането, е направен извод за липса на основания за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК и изпълнителен лист.
Доводът на частния жалбоподател за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК е неоснователен. В различни съдебни актове, постановени по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК /определение № 14/06.01.2011г. по ч. т. д. № 848/2010г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 249/03.04.2012г. по ч. т. д. № 763/2011г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 437/02.06.2011г. по ч. т. д. № 158/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., определение № 488/30.06.2010г. по ч. т. д. № 96/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и други/, ВКС е изразявал становище, че съгласно чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК абсолютна процесуална предпоставка за уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е неговата редовност от външна страна. Предвид изричното препращане в чл. 410, ал. 2 ГПК към чл. 127, ал. 1 ГПК, редовността на заявлението включва конкретно изложение на обстоятелствата, на които се основава искът /чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК/. Това означава, че заявителят трябва да посочи източника на претендираното вземане и да изложи фактическите обстоятелства, които са от значение за неговото възникване, съществуване и изискуемост, в степен, която да даде възможност на длъжника да прецени дали да възрази срещу заповедта за изпълнение или да не оспорва вземането. При заявено искане за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК заявителят следва да индивидуализира документа. Когато в заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК като основание на вземането е посочен един документ, а към заявлението са приложени и други документи, които не са посочени като основание на вземането, заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК следва да се издаде въз основа на описания в заявлението документ, ако последният е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. В хипотезата на чл. 417, т. 2 ГПК, когато се претендира вземане в полза на банка, представляващо непогасено задължение по договор за издаване и обслужване на кредитна карта, договорът представлява основанието, на което се претендира сумата, а извлечението от счетоводни книги има характер на доказателствено средство, което е допустимо в заповедното производство съгласно чл. 417, т. 2 ГПК.
В настоящия случай, като е обсъдил посочения в т. 12 от заявлението договор за издаване и обслужване на международна фирмена кредитна карта и е приел, че не удостоверява от външна страна подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, както и че в заявлението липсва изложение на фактическите обстоятелства относно вземането, въззивният съд не се е отклонил от постоянната практика на ВКС. В заявлението заявителят не е изложил обстоятелства кога са усвоени сумите, респективно извършени плащания от картодържателя с кредитната карта, кога е следвало да бъдат възстановени сумите, периода на просрочието им, нито е конкретизирал относно нотариалните такси връчване на какви нотариални покани и на кои наследници е направил, предвид обстоятелството, че длъжник по заявлението е картодържателят К. К. К..
Процесуалноправният въпрос следва ли в заявлението, респективно в т. 12 от него заявителят да се позове изрично и на извлечение от счетоводни книги, освен на конкретния документ /в случая договор за издаване и обслужване на международна фирмена кредитна карта/, както и да бъде решен, не би променил изходът на делото, тъй като претендираните вземания не са достатъчно индивидуализирани в подаденото заявление, както е приел въззивният съд.
Позоваването на противоречиво разрешаване на посочените от частния жалбоподател правни въпроси в различни съдебни актове на Районен съд Пловдив е неоснователно, тъй като е формирана постоянна практика на ВКС. Поради същите съображения не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалвания въззивен съдебен акт, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. По релевантните правни въпроси е налице постоянна практика на ВКС в горепосочения смисъл, която не се налага да бъде променяна.
Предвид липсата на твърдените от частния жалбоподател основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК въззивното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. С оглед изхода на делото разноски на частния жалбоподател не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 320 от 29.01.2013г. по ч. гр. дело № 279/2013г. на Пловдивски окръжен съд, X. граждански състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.