О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 49
София 31.01.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и девети януари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 315/ 2012 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Държавна агенция ”Д. р. и в. з.” – [населено място] срещу Решение № 186 от 12.01.2012 г. по гр. дело № 151/2011г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Решение № 7 от 12.07.2011 г. по гр.д. № С-83/ 2007 г. на СГС, с което е отхвърлен искът, предявен от ДА”Д.” – [населено място] срещу [фирма] – [населено място] по чл. 92 ЗЗД за 33 545.28 лв. – неустойка за липсващи при проверка на 28.06.2006 г. материали, предоставени по Договор за съхранение на В. от 24.04.1998 г., с оплакване за неправилност и необоснованост. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа основания по чл. 280 ал. 1 т.1 и т.2 ГПК, по разрешените процесуални и материално – правни въпроси, които са повлияли на изхода на делото: по въпроса за неустойката излага несъгласието си с изводите на съда при тълкуване на съдържащата се в договора клауза, които счита за неправилни, позовава се на тълкуване, дадено от САС по гр.д.№С-10/2005 г., по което е установена липса на съхранявани материали, излага съображения в подкрепа на оплакването за незаконосъобразно решаване и в противоречие с практиката на ВКС по процесуалноправен въпрос за забраната по чл. 133 ал. 1 б. ”в” ГПК (отм.) – недопустимо САС е оборил със свидетелски показания факта на установената с протокол липса. Жалбоподателят излага подробни съображения в подкрепа на оплакването за незаконосъобразност на извода по отношение на липсата на предоставени за съхранение материали, констатирана с протокола от 28.06.2006 г. и направените от съда неправилни изводи. Иска на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК да се допусне касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване – счита, че жалбоподателят не е формулирал разрешените по делото правни въпроси, възразява, че претендираните от жалбоподателя нарушения на материалния закон и на процесуалните правила се отнасят до възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд и законосъобразността на направените изводи и не съставляват касационно отменително основание.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което е отхвърлен осъдителен иск, цената на който не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
С оглед съдържанието на Изложението към касационната жалба и приетото в т. 1 на ТР № 1 от 19.02. 2010г. на ОСГТК на ВКС, че за да обоснове допускане на касационния контрол, материално – правният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните доказателства, следва да се приеме, че изложените от жалбоподателя правни въпроси съставляват оплакване за неправилност на решението – касационно основание по чл. 281 т. 3 ГПК и не обосновават основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК. Посочените въпроси са относими към предмета на делото и са свързани с правилността на въззивното решение, а отговорът им е обусловен от доказателствата и от тълкуването от съда на съдържанието на приложимата клауза от Договора за съхранение от 24.04.1998 г. – р.ІІІ т.1. Дали е налице липса на предоставени за съхранение стоково-материални ценности и дали с оглед поведението на ответника влиза в сила клаузата за неустойка – това са въпроси, конкретни за делото и оплакването за неправилното им решаване съставлява касационно основание по чл. 281 т. 3 ГПК, а не основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 186 от 12.01.2012 г. по гр. дело № 151/2011г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: