1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 639
гр. София, 18.10.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на дванадесети октомври през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Ковачева
ЧЛЕНОВЕ: Лидия Иванова
Емилия Василева
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 315 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца „Б. телекомуникационна компания” АД, гр. София, подадена чрез процесуалния му представител адв. Н. Г. Н., срещу решение от 19.10.2009г. по гр. дело № 860/2008г. на Софийски градски съд, II-А гражданско отделение, с което е отменено решение от 25.01.2008г. по гр. дело № 4597/2006г. на Софийски районен съд, 69 състав и са отхвърлени предявените от „Б. телекомуникационна компания” АД, гр. София срещу Б. Г. М. от гр. София искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата 1 430,83 лв. – стойността на ползвани телефонни услуги за м. март и април 2005г. със законната лихва върху нея, считано от 21.02.2006г. до окончателното й плащане, и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 200,26 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода 31.05.2005г. – 21.02.2006г. като неоснователни и ищецът е осъден да заплати на ответницата сумата 282,60 лв. на основание чл. 64, ал. 2 ГПК /отм./.
Касаторът прави оплакване за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на въззивното решение. В касационната жалба и писменото изложение към нея по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК обосновава допускането на касационно обжалване с наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като релевира доводи, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: дали поръчващият /абонатът/ дължи заплащане на възнаграждение за извършената работа и полезно вложените материали /предоставените телефонни услуги/ при прекратяване на договора.
Ответницата Б. Г. М. от гр. София не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на касатора относно допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт и взе предвид данните по делото, приема следното:
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Съгласно ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 правният въпрос от значение за изхода по делото е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Посоченият от касатора материалноправен въпрос „дали поръчващият /абонатът/ дължи заплащане на възнаграждение за извършената работа и полезно вложените материали /предоставените телефонни услуги/ при прекратяване на договора” не е релевантен за настоящия спор, тъй като не е формирал решаващите изводи на въззивния съд. Предявените искове не са отхвърлени поради това, че не се дължи заплащане на възнаграждение за предоставените телефонни услуги, тъй като договорът е прекратен. За да направи извод за неоснователност на предявените искове, въззивният съд е приел, че ищецът не е доказал, че начислените суми се дължат на основание договорно задължение на ответната страна, и по делото не е установено наличието нито на писмено, нито на устно съгласие за ползване на процесния телефонен пост за процесния период. Решаващият съдебен състав е изложил съображения, че ищецът не е представил заявление – договор от ответницата за откриване на телефонен пост по смисъла на чл. 8 от Общите условия на „Б.” АД, действали към момента на откриване на телефонния пост, липсват други молби, изходящи от ответницата до ищеца, нито доказателства за плащани сметки за предходен период, които да се приемат като извънсъдебно признание за наличие на договорно правоотношение. Поради това въззивната инстанция е заключила, че ответната страна не е заварен абонат по смисъла на чл. 46 от Общите условия.
Релевантният за настоящия правен спор материалноправен въпрос е: дали между страните е възникнало правоотношение по договор за откриване на телефонен пост и дали през процесния период ответницата е ползвала предоставени от ищеца телефонни услуги. Разрешаването на посочения въпрос зависи от представените по делото доказателства. В изпълнение на служебните си задължения въззивният съд при спазване на постоянната съдебна практика относно приложението на чл. 127, ал. 1 ГПК /отм./ и чл. 188, ал. 1 и 2 ГПК /отм./ е разпределил доказателствената тежест относно правнорелевантните факти, обсъдил е представените в двете съдебни производства доказателства и въз основа на установената фактическа обстановка е направил правните си изводи.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не следва да се присъждат, тъй като такива не са направени и не са поискани в касационното производство.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 19.10.2009г. по гр. дело № 860/2008г. на Софийски градски съд, II-А гражданско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.