10
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 537
гр. София, 07.08.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на четвърти юни през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1718 по описа за 2013г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] чрез процесуални представители главен юрисконсулт В. К. и старши юрисконсулт Д. П. и касационна жалба на [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. С. Г. срещу решение № 1787 от 14.11.2012г. по т. дело по несъстоятелност № 2794/2012г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 9 състав, с което е потвърдено решение от 15.05.2012г. по т. дело по несъстоятелност № 55/2011г. на Окръжен съд Кюстендил, Търговска колегия.
Касаторът [фирма], [населено място] поддържа становище за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е обосновано с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси, които се решават противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
„1/ При установено от съда наличие на подобрение на финансовото състояние на дружеството и повишаване на всички показатели за ликвидност, може ли да бъде определена начална дата на неплатежоспособността, предхождаща периода на подобрение и стабилизиране на финансовото състояние на дружеството;
2/ За да се установи наличие на неплатежоспособност за търговец, достатъчно ли е да се установи наличие на влошени показатели за ликвидност на дружеството и необходимо условие ли е да се установи спиране на плащанията от страна на търговеца;
3/ Може ли да се определи начална дата на неплатежоспособност, без да се изследва и установи най-ранния падеж на непогасено задължение;
4/ Следва ли при обсъждане и вземане на решение за откриване на производство по несъстоятелност и определяне на началната дата на неплатежоспособност да се обсъдят и вземат предвид спецификите на отрасъла, в който е основната дейност на длъжника, съответно периодите за възвръщаемост на инвестициите в конкретния отрасъл и обсъждането на показателите на ликвидност да бъде съобразено с горепосочените специфики.”
По отношение на първите три материалноправни въпроса се поддържа, че се решават противоречиво от съдилищата, в подкрепа на което противоречие са решение № 1288/22.10.2012г. по т. д. № 822/2012г. на Апелативен съд П., решение № 140/12.07.2010г. по в. т. д. № 46/2010г., решение № 219/16.11.2009г. по в. т. д. № 412/2009г. на Апелативен съд В., решение № 78/27.04.2009г. по в. т. д. № 94/2009г. на Апелативен съд В., решение № 242/07.12.2009г. по в. т. д. № 565/2009г. на Апелативен съд, решение № 135/17.11.2008г. по т. д. № 237/2008г. на Апелативен съд Б. и определение № 112/14.02.2012г. по т. д. № 1297/2011г. на ВКС.
По отношение на четвъртия материалноправен въпрос се твърди, че е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, и неговото разрешаване ще отстрани непълнота в правната уредба и ще спомогне за уеднаквяването на съдебната практика и изграждането на ясна, безпротиворечива и пълна система от правни норми.
Ответникът [фирма], [населено място] дол чрез процесуален представител адв. С. П. оспорва касационната жалба на [фирма], [населено място] и поддържа становище за липса на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като по отношение на критериите за определяне обективното състояние на неплатежоспособност на длъжника е налице константна и задължителна практика на ВКС, която е съобразена от въззивния съд, а началната датата на това обективно състояние на неплатежоспособност зависи от преценката на решаващия съд, изградена въз основа на доказателствата по делото, и касае правилността на решението. Липсата на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е обоснована с необходимостта съдът да установи икономическото и финансово състояние на длъжника с оглед обективни критерии, а не да разсъждава върху теоретични хипотези и да игнорира обективните критерии спрямо някакъв хипотетичен развой на дейността на длъжника, базиран на хипотетична „макрорамка” на дадения отрасъл.
Касаторът [фирма], [населено място] релевира доводи за недопустимост на въззивното решение, тъй като въззивната инстанция не е съобразила, че първоинстанционният съд е следвало да се произнесе първо по иска с правно основание чл. 630, ал. 2 ТЗ, предвид направеното изменение с молба в първото съдебно заседание, а едва след това по евентуалния иск с правно основание чл. 630, ал. 1 ТЗ. Касаторът прави евентуално оплакване за неправилност на въззивния съдебен акт по отношение на началната дата на неплатежоспособността поради нарушение на материалния закон.
Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е обосновано с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни и материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1/ „Допустимо ли е разглеждане и произнасяне по евентуално предявен иск, без преди това съдът да е разгледал и да се е произнесъл по главния иск” – противоречие с решение № 644/03.12.2010г. по гр. д. № 1975/2009г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о. и определение № 925/04.10.2010г. по гр. д. № 524/2010г. на ВКС, ГК, ІІ г. о. /чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/ и наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК;
2/ „Може ли за начален момент на неплатежоспособността да бъде определена дата, назад във времето, независимо, че дружеството е формирало печалба в следващите два периода без да спира плащанията и е подобрило финансовите си показатели; може ли съдът да посочи начална дата на неплатежоспособност, без да е доказана трайност и непрекъснатост на състоянието на неплатежоспособност в периодите след тази дата” – противоречие с решение № 90/20.07.2012г. по т. д. № 1152/2011г. на ВКС, ТК, І т. о. и решение № 66/11.03.2008г. по т. д. № 525/2007г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. /чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/.
Ответникът [фирма], [населено място] дол чрез процесуален представител адв. С. П. оспорва касационната жалба на [фирма], [населено място] и поддържа становище, че решението е допустимо, тъй като молбата по чл. 625 ТЗ, дори изрично с нея да е поискано постановяване на решение при условията на чл. 630, ал. 2 ТЗ, съдържа в себе си имплицитно искане за постановяване на решение при условията на чл. 630, ал. 1 ТЗ. Ако съдът не се е произнесъл за наличието или липсата на предпоставките по чл. 630, ал. 2 ТЗ, е налице основание кредиторът да поиска постановяване на допълнително решение по чл. 250 ГПК и няма пречка да направи ново искане в същия смисъл до съда по несъстоятелността, ако не е изтекъл срокът за предлагане на оздравителен план. Относно материалноправния въпрос за предпоставките, които съдът трябва да изследва при определяне на началната дата на неплатежоспособността на длъжника, е налице задължителна практика на ВКС, която е съобразена от въззивната инстанция.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и инвокираните доводи за допускане на касационно обжалване, приема следното:
Касационните жалби са подадени от легитимирани страни в преклузивния едномесечен срок и са насочени срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
По отношение на касаторите въззивният съд е приел, че същите са кредитори на [фирма], [населено място] дол – с решение от 02.03.2011г. на АС при Б. по В. № 147/2010г. [фирма] /предишно наименование [фирма]/ е осъдено да заплати на [фирма] дължимо възнаграждение за извършени консултации и лихви върху него по консултантски договор от 14.03.2008г. във връзка с приватизационната процедура на Т. „Б. дол”; с допълнително споразумение № 1/26.02.2007г. към договор за предоставяне на концесия за добив на въглища от участък „Бабино”, находище „Бобовдолски въглищен басейн” [населено място] дол, сключен на 24.03.2005г., концесионерът [фирма] е прехвърлил на [фирма] правата и задълженията си по концесионния договор с Министерския съвет на РБ; [фирма] е изплатила на 26.10.2011г. на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма сумата 322 111 лв. по банкова гаранция, издадена по искане на [фирма] в полза на М., като сумата представлява 50% от концесионното възнаграждение /роялти/ за 2011г.
Въззивната инстанция, след обсъждане на заключенията на единичната и тройната съдебно-счетоводна експертиза и въз основа на данните по делото, е констатирала, че през периода от 2006г. до 2011г. коефициентите на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност и финансова автономност са под единица. През първите три години от периода дружеството – длъжник е реализирало загуба, а следващите три години е на печалба, като краен финансов резултат за периода 2006г. – 2011г. е отчетена загуба от 1 107 000 лв. По делото е установено, че дружеството работи изцяло с привлечен капитал, към 31.12.2011г. цялото имущество на длъжника и разходи за бъдещи периоди не са достатъчни за заплащане на всички негови задължения, като е констатиран недостиг от 1 601 000 лв. Решаващият съдебен състав е направил извод, че длъжникът е в тежко икономическо състояние още към 31.12.2006г., изцяло е зависим от своите кредитори, затрудненията му не са временни и той не притежава достатъчно активи за погасяване на задълженията към кредиторите си. Приходите, реализирани с натрупване за процесния период общо са по-малко от разходите и е налице траен финансов резултат под формата на отчетена загуба, като състоянието на невъзможност на длъжника да обслужва задълженията си към доставчици и публичните си задължения към държавата и общините, свързани с търговската му дейност още от 2006г. е трайно и обективно. Увеличението на обема на производство на въглища през 2010г. и 2011г. и положителният финансов резултат през 2008г., 2010г. и 2011г. не променят тежкото финансово състояние на длъжника и трайната му невъзможност да изпълнява задълженията си още от края на 2006г., когато показателите му за ликвидност са се влошили необратимо.
За да направи извод, че началната дата на неплатежоспособността е 31.12.2006г., въззивният съд е изложил съображения, че показателите за обща и бърза ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост установяват тежкото икономическо състояние на дружеството – длъжник още към края на 2006г., същото е декапитализирано, изцяло зависимо от кредиторите си, като към 31.12.2006г. затрудненията на търговеца не са временни. Извършените през 2011г. и 2012г. плащания към някои кредитори не променят началната дата на неплатежоспособността, тъй като тези плащания са спорадични и инцидентни.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касаторите твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
По касационната жалба на [фирма], [населено място]:
Посочените от касатора [фирма] правни въпроси са релевантни за спора, но по отношение на тях не са налице твърдените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Съгласно т. 3 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК може да се извърши, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК. Когато ВКС се е произнесъл по релевантния правен въпрос с решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК, първоинстанционните и въззивните съдилища са длъжни да се съобразяват с постоянната практика на ВКС и позоваването на противоречие с други съдебни актове на въззивните съдилища по същия правен въпрос е неоснователно.
Първите три материалноправни въпроса се отнасят до предпоставките и критериите за обявяване на търговско дружество в неплатежоспособност, откриване на производство по несъстоятелност и определяне началната дата на неплатежоспособността. Последователно в практиката си ВКС приема, че състоянието на неплатежоспособност и началната дата на неплатежоспособността следва да се определят като се съобрази общото икономическо състояние на длъжника въз основа на цялостен анализ на събраните по делото доказателства, установяващи икономическото състояние на длъжника и възможността му да изпълнява паричните си задължения към кредиторите. От значение за икономическото състояние на търговеца са показателите за ликвидност, които представляват количествена характеристика на способността на дружеството да изплаща текущите си задължения и когато същите са под единица е налице индиция за състоянието на дружеството. Освен показателите за ликвидност обаче, има и други показатели, обуславящи финансовото състояние на търговеца – коефициентите на финансова автономност и на задлъжнялост. След анализ на показателите следва да се определи каква е тенденцията в дейността на дружеството – за влошаване или за подобряване. Трябва да бъде отчетена и реалната способност на търговското дружество да обслужва краткосрочните си задължения, която е функция на действителната ликвидност на неговите краткотрайни активи. От значение е съотношението между обема на извършените от длъжника плащания и общия обем на изискуемите му парични задължения за съответните периоди, като изследването трябва да е за по-дълъг период от време, с оглед динамичния характер на актива и пасива на едно търговско дружество.
Началната дата на неплатежоспособността следва да се определи като се съобрази общото икономическо състояние на длъжника, съобразно изведените критерии, и момента на спиране на обслужване на задълженията му, а не от конкретно извършено или неизвършено плащане към определен кредитор. За определяне на началната дата е от значение не само най-старото непогасено задължение на длъжника, а общото му икономическо състояние и моментът, когато длъжникът е спрял плащанията към кредиторите си, а не към отделен кредитор. Спирането на плащанията трябва да бъде последица от трайната, обективна невъзможност на търговеца да изпълнява задълженията си. Като е отчел не само коефициентите за обща и бърза ликвидност, но и коефициентите за финансова автономност и задлъжнялост и е съобразил липсата на достатъчно ресурси за осъществяване на стопанската дейност, структурата на активите и трайният характер на финансовите затруднения и е определил за начална дата на неплатежоспособността 31.12.2006г., въззивният съд не се е отклонил от постоянната съдебна практика.
Позоваването на противоречие с решение № 1288/22.10.2012г. по т. д. № 822/2012г. на Апелативен съд П., решение № 140/12.07.2010г. по в. т. д. № 46/2010г., решение № 219/16.11.2009г. по в. т. д. № 412/2009г. на Апелативен съд В., решение № 78/27.04.2009г. по в. т. д. № 94/2009г. на Апелативен съд В., решение № 242/07.12.2009г. по в. т. д. № 565/2009г. на Апелативен съд, решение № 135/17.11.2008г. по т. д. № 237/2008г. на Апелативен съд Б. и определение № 112/14.02.2012г. по т. д. № 1297/2011г. на ВКС е неоснователно поради наличието на постоянна практика на ВКС по релевантните правни въпроси. Освен това различният изход на делата е обусловен от различните факти и обстоятелства, установени по всяко отделно дело с конкретни доказателства.
Не е налице и твърдяното от касатора основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Съгласно константната практика на ВКС преценката за наличие на неплатежоспособност на търговското дружество е комплексна, като особеностите и спецификите на отрасъла, в който е основната дейност на длъжника, се разглеждат заедно с всички останали обективни критерии, поради което изследването трябва да се извърши за по-дълъг период от време, което в настоящия случай е направено – заключенията на съдебно-счетоводните експертизи обхващат период от шест години /от 2006г. до края на 2011г./.
По касационната жалба на [фирма], [населено място]:
Постоянна е практиката на ВС и ВКС, че едно решение е недопустимо, когато не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, т. е. когато решението е постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване, когато съдът е бил десезиран, когато липсва положителна или е налице отрицателна процесуална предпоставка. Когато съдът се е произнесъл по непредявен иск постановеният съдебен акт е недопустим, тъй като липсва положителна процесуална предпоставка, обуславяща надлежно упражнено право на иск, за която съдът е длъжен да следи служебно.
Съдът дължи произнасяне и защита само в рамките на заявеното искане и по начина, който е поискан от ищеца. Когато са предявени в евентуално съединение няколко иска, съдът е длъжен да се произнесе по главния иск и ако същият е недопустим или неоснователен, следва да разгледа евентуалния иск. При произнасяне по евентуалния иск без да бъде разгледан главният иск, първоинстанционният съдебен акт е недопустим и подлежи на обезсилване, като делото следва да се върне на първоинстанционния съд за разглеждане на главния иск.
Решението за откриване на производство по несъстоятелност по чл. 630, ал. 1 ТЗ не е недопустимо. Съгласно разпоредбата на чл. 607а ТЗ, производство по несъстоятелност може да бъде открито при неплатежоспособност и при свръхзадълженост на търговеца. Това са основанията, които могат да бъдат релевирани в молбата по чл. 625 ТЗ и с които, с оглед диспозитивното начало на процеса, съдът по несъстоятелността е обвързан. Изборът на реда, по който следва да бъде открито производството по несъстоятелност и последиците по чл. 630, ал. 1 или ал. 2 ТЗ е предоставен на преценката на съда по несъстоятелността и е обусловен от конкретните обстоятелства на случая, като не е свързан с посоченото от молителя основание. Следователно, откриването на производството по несъстоятелност при условията на чл. 630, ал. 1 ТЗ, без последиците на ал. 2, не означава произнасяне на непредявено основание и няма за последица недопустимост на съдебното решение.
Позоваването на противоречие с решение № 644/03.12.2010г. по гр. д. № 1975/2009г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о. и определение № 925/04.10.2010г. по гр. д. № 524/2010г. на ВКС, ГК, ІІ г. о. е неоснователно, тъй като посочените съдебни актове са неотносими, защото не са постановени по молби за откриване на производство по несъстоятелност – решение № 644/03.12.2010г. по гр. д. № 1975/2009г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о. е по искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ, а определение № 925/04.10.2010г. по гр. д. № 524/2010г. на ВКС, ГК, ІІ г. о. – по иск с правно основание чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ.
Посоченият от касатора [фирма] материалноправен въпрос е релевантен за спора, тъй като се отнася до предпоставките, които съдът трябва да изследва при определяне на началната дата на неплатежоспособността на длъжника. Този въпрос е решен в съответствие с постоянната практика на ВКС, съгласно която при определяне на началната дата на неплатежоспособността трябва да се изследва общото икономическо състояние на длъжника и моментът на спиране на плащанията като израз на трайното обективно състояние на невъзможност на длъжника да погасява задълженията си, т. е. началната дата на неплатежоспособността следва да се определи с оглед на цялостното икономическо състояние на длъжника, а не само с оглед на последното извършено плащане към конкретно определен кредитор. Позоваването на противоречие с решение № 90/20.07.2012г. по т. д. № 1152/2011г. на ВКС, ТК, І т. о. и решение № 66/11.03.2008г. по т. д. № 525/2007г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. е неоснователно, тъй като различният изход на делата се дължи на различна фактическа обстановка.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че поради липса на сочените от касаторите предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение на Софийски апелативен съд не следва да се допуска до касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1787 от 14.11.2012г. по т. дело по несъстоятелност № 2794/2012г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 9 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.