1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 104
[населено място], 25.01.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 861 по описа за 2010г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Д. фонд „Земеделие”, [населено място] чрез процесуалния му представител юрисконсулт Г. Г. срещу определение № 10976 от 20.07.2010г. по ч. гр. дело № 7116/2009г. на Софийски градски съд, Търговска колегия, с което е отменено разпореждане от 24.02.2009г. по гр. дело № 1167/2009г. на Софийски районен съд, 72 състав [фирма], [населено място] да заплати на ДФ „Земеделие”, [населено място] сумата 226 535,86 лв. – главница и 51 275,20 лв. – лихва за периода от 28.06.2007г. до 07.01.2009г. и законна лихва от датата на заявлението – 08.01.2009г. до окончателното плащане, въз основа на приложено към заявлението извлечение от сметка – по партидата на длъжника, открита по договор № 1228/09.07.2004г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на специалната предприсъединителна програма на ЕС за развитието на земеделието и селските райони, и е обезсилен издаденият изпълнителен лист.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт поради противоречието му с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Обосновава допускането на касационно обжалване на въззивното определение с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК– съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които сe решават противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: удостоверява ли извлечението/ документът от счетоводните книги на ДФ „Земеделие” подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника; когато се иска издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ или извлечение от счетоводните книги, поставена ли е изискуемостта на вземането в зависимост от изпълнението на задължението или настъпването на обстоятелството, които да е необходимо да бъдат удостоверени с официален или изходящ от длъжника документ.
Ответникът [фирма], [населено място] не изразява становище по частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди инвокираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да отмени разпореждането на Софийски районен съд и обезсили издаденият изпълнителен лист, Софийски градски съд е приел, че представеното извлечение от партидата на длъжника [фирма] по договор № 1228/15.07.2004г. не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, тъй като в извлечението липсва отбелязване на падежа на задължението за връщане на получената на 13.12.2005г. субсидия от дружеството. Решаващият съдебен състав е изложил съображения, че документът по чл. 417 ГПК има презумптивна доказателствена сила по отношение на това, което е удостоверено в него, поради което законодателят е ограничил извършваната служебно от съда проверка само до редовност от външна страна, като единственото изключение от това е необходимостта от установяване от страна на съда на изискуемостта на вземането от съдържанието на документа към датата на заявлението. Поради това, че тази предпоставка липсва, разпореждането за незабавно изпълнение е отменено, а изпълнителният лист – обезсилен.
Допускането на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на делото и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи и с оглед данните по делото и въззивното определение, релевантният за изхода на делото процесуалноправен въпрос може да бъде уточнен: следва ли в извлечението от счетоводните книги на ДФ „Земеделие” да бъде посочен падежът на задължението за връщане на получената на 13.12.2005г. субсидия от дружеството. Този въпрос е във връзка с въпроса за задължението на съда при издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 и чл. 418 ГПК да провери дали документът е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, по който въпрос е налице трайноустановена съдебна практика. Представеното от заявителя ДФ „Земеделие” извлечение от счетоводните книги трябва да бъде редовно от външна страна – да е издадено от компетентен орган и да съдържа достатъчна информация за претендираното вземане: длъжник, основание за възникване на заявеното вземане, падеж, размер на главницата, размер и период на лихвата. В настоящия случай падежът на задължението за връщане на предоставената субсидия не е конкретизиран в извлечението от счетоводните книги на заявителя, нито е посочен в подаденото заявление. Позоваването в заявлението на нарушаване на разпоредбата на чл. 27, т. 1 от Наредба № 15/18.05.2001г., т. 8.1. от договора и връчването на нотариална покана за доброволно изпълнение на дружеството на 12.09.2008г., без в извлечението от счетоводните книги на заявителя да е посочен конкретен падеж на вземането, не е достатъчно основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК. Като е констатирал липсата на отбелязване на падежа на задължението за връщане на получената на 13.12.2005г. субсидия от дружеството, поради което е направил извод, че представеното извлечение от партидата на [фирма] по договор № 1228/15.07.2004г. не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, въззивният съд се е съобразил със съдебната практика, която не се налага да бъде променяна.
Поставеният от частния жалбоподател въпрос „когато се иска издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ или извлечение от счетоводните книги, поставена ли е изискуемостта на вземането в зависимост от изпълнението на задължението или настъпването на обстоятелството, които да е необходимо да бъдат удостоверени с официален или изходящ от длъжника документ” е ирелевантен за делото, тъй като въззивният съд при постановяване на обжалвания съдебен акт не се е позовал на чл. 418, ал. 3 ГПК и липсата на официален или изходящ от длъжника документ по смисъла на посочения законов текст.
Неоснователен е доводът на частния жалбоподател за наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Частният жалбоподател не е доказал наличие на противоречива съдебна практика по релевантния за настоящия спор правен въпрос. Представеното определение № 690/13.11.2009г. по ч. т. дело № 604/2009г. на ВКС, ТК, II т. о. дава отговор на въпроса кой точно документ представлява несъдебно изпълнително основание по чл. 417, т. 2 ГПК във връзка с чл. 27, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители. В настоящия случай въззивният съд в съответствие с практиката, обективирана в това определение на ВКС, е приел, че по силата на чл. 27, ал. 2 ЗПЗП извлечението от счетоводните книги на ДФ „Земеделие” е основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 ГПК, поради което предпоставките за допускане на незабавно изпълнение следва да се преценяват с оглед редовността на извлечението от счетоводните книги. Относно представените четири определения на Софийски градски съд не са налице данни, че са влезли в сила.
Неоснователен е доводът за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Точното прилагане на закона по смисъла на цитираната разпоредба е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че след като не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, въззивното определение не следва да бъде допускано до касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 10976 от 20.07.2010г. по ч. гр. дело № 7116/2009г. на Софийски градски съд, Търговска колегия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.