3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 179
С., 14.03.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на дванадесети март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 1360/ 2013 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма]- [населено място] срещу Определение № 592 от 29.11.2012 г. по ч.т.д. № 671/ 2012 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено Определение № 533/ 24.08.2012 г. по т.д.№114/ 2012 г. на Силистренски окръжен съд, с което не е уважено възражението по чл.119 ал. 3 ГПК на [фирма] – [населено място] и искането за изпращане на делото за разглеждане на надлежния софийски съд. По изложените съображения, че е неправилно поради неправилно прилагане на чл.113 ГПК, жалбоподателят иска определението да се отмени и да се приеме, че ищецът по иск по чл. 226 КЗ не е потребител на съответна услуга и предявеният иск да се разгледа в съда, в района на който е седалището му. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване сочи, че по въпроса: налице ли е идентитет между термина ”потребител” по §1 т.1 от ДР на КЗ и потребител по смисъла на чл. 113 ГПК, въззивното определение противоречи на постановените от ВКС: Опр. № 649/16.07.2010 г. по ч.т.д.№ 377/2010 г. І т.о. и Опр.№ 438/05.07.2012 г. на ВКС, І т.о. по ч.т.д.№ 404/2012 на І т.о. Излага, че по въпроса: може ли служебно съдът да приложи разпоредбата на чл.113 ГПК, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с постановените от ВКС Опр.№544/11.07.2011г. по ч.т.д. № 503/2010 г. на ІІ т.о., Опр.№896/12.10.2012 г. по ч.т.д.№ 754/ 2012 г. на ІІ т.о. и Опр.№181/08.02.2011 г. на ВКС по ч.т.д.№ 984/ 2010 г. на ІІ т.о.
Ответниците по частната касационна жалба Мюхедин К. А. и Ф. М. А. – двамата от [населено място], [община] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорват основателността на искането за допускане на касационно обжалване, както и по същество частната касационна жалба, като неоснователна, а ответникът по частната жалба Ш. М. О. от [населено място], [община] не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение относно подсъдността, намира, че касационната жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното определение е потвърдено определението, с което не е уважено искането на [фирма] – [населено място] за прекратяване производството по делото, образувано пред Силистренски окръжен съд и изпращането му за разглеждане в компетентния софийски съд, на основание чл.119 ал. 3 ГПК. Съдът е изложил, че с оглед обосноваването от ищците на подсъдността, като потребители по см. на §1 от ДР на КЗ, следва да се приложи тази по чл.113 ГПК, и няма място за прилагане на общата местна подсъдност.
От изведените от жалбоподателя процесуалноправни въпроси, релевантен за делото е въпросът:как следва да се определи подсъд – ността по искове по чл. 226 КЗ, предявени в съда по постоянния адрес на ищците срещу първи ответник [фирма] – [населено място], съединени с евентуални искове по чл. 49 ЗЗД срещу деликвента. Не е релевантен въпросът може ли служебно съдът да приложи разпоредбата на чл. 113 ГПК, поради изложеното от въззивния съд, че ищците са посочили по делото като основание за избора на местна подсъдност и чл. 113 ГПК, вр. §1 от ДР на КЗ.
По релевантния за делото въпрос не следва да се допуска касационно обжалване, тъй като по него е установена съдебна практика, която е в смисъл, че изборната местна подсъдност по чл. 113 ГПК е приложима към искове за заплащане на застрахователно обезщетение, поради което при упражнено от ищеца право на избор на местна подсъдност по чл. 113 ГПК, общата местна подсъдност по чл. 108, ал. 1 ГПК се дерогира. Приложимостта на чл. 113 ГПК при определяне на местната подсъдност при тези искове е обоснована с разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на Кодекса за застраховането, придаваща на застрахованото лице качеството на „потребител на застрахователни услуги”. Съгласно §13 т. 1 от ДР на Закон за защита на потребителите, “потребител” е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон, действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. На основание сключената между ответниците по делото застраховка по риска „гражданска отговорност”, на която са основани исковете по чл. 226 ал.1 КЗ, ищците – физически лица са потребители на застрахователна услуга, тъй като ползват застрахователна услуга, която не е предназначена за извършване на търговска или професионална дейност. Затова качеството им на потребител в широк смисъл, определя иска като иск на потребител, съгласно чл. 113 ГПК. Ищците, като потребители, търсят правата си срещу застрахователя въз основа на специален закон – Кодекс за застраховането, поради което съгласно §1 от ДР на КЗ, се преценява качеството им на “потребител на застрахователни услуги” с оглед застрахователния договор на който основават исковете си.
В съответствие с изложеното е решил въпроса въззивният съд и в този смисъл са постановените от ВКС:Опр.№474/05.08.2009 г. по ч.т.д.№361/2000 г.на ІІт.о.,Опр.№507/05.07.2011 г. по ч.т.д.№ 83/2010 г. ІІт.о., Опр.№ 268/09.04.2010 г. по ч.т.д.№148/2010 г. на ІІ т.о., Опр. №158/1.03.2010 г.по ч.т.д.№102/2010г.на ІІ т.о.,Опр.№837/26.10.2011 г. по ч.т.д.№127/ 2011 г. на ІІ т.о., Опр.№ 876/12.12.2011 г. по ч.т.д. №775/2011 г. на І т.о., Опр.№ 474/05.08.2009 г.по ч.т.д.№ 361/ 2009 г. на ВКС, ІІ т.о.,Опр.№268/09.04.2010 г. по ч.т.д.№148/2010 г. на ВКС, ІІ т.о. В посочените от частния жалбоподател определения на ВКС са приети различни решения с оглед на конкретните особености на всеки разглеждан случай.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 592 от 29.11.2012 г. по ч.т.д. № 671/ 2012 г. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: