4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 158
С., 14.03.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на пети март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 535/ 2012 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение от 16.11.2011 г. по т.д. № 9341/ 2011 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено в обжалваната част Решение №79- ІІ-67 от 01.11.2010 г. по гр.д. № 32888/ 2009 г. на СРС, 79 с., с което по иска по чл. 422 ГПК на [фирма] – [населено място] срещу [фирма] – [населено място] е признато за установено, че ищецът има вземане срещу ответника 14 182.09 лв. – възнаграждение по договор за изработка и за 5288.25 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода 19.06.2006 г. – 03.02.2009 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по гр.д.№ 9487/2009 г. на СРС, 67 с., с оплакване за неправилност. Жалбоподателят поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 и т. 3 ГПК. Счита, че решението е недопустимо, тъй като [фирма] – [населено място] е инициирало девет съдебни дела срещу него по реда на заповедното производство, предметът на които е един и същ – Договор за СМР от 18.04.2006 г., като фактите и обстоятелствата, от значение за отделните дела, са интерпретирани по различен начин от съдебните състави, което е довело до противоречиви решения, които жалбоподателят описва и от които прилага копия. Поради това счита, че с допускането на касационно обжалване, ще се разреши съществен за развитието на правото въпрос за еднообразното тълкуване на идентични факти и обстоятелства, произтичащи от един и същ юридически факт, и ще се допринесе за определяне на ясни правила за тълкуването и определянето на приоритет между клаузите на договора, надлежното документиране на изпълнението и фактурирането, ще се допринесе и за правилното тълкуване на чл. 422 ГПК. Жалбоподателят развива подробни съображения за неправилност и необоснованост на решението и иска същото да се отмени.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което е уважен иск за установяване на вземане, което не е с цена до 10 000 лв., затова на основание чл. 280 ал. 2 ГПК намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да потвърди решението, с което е уважен иск по чл. 422 ГПК, съдът е изложил, че по сключения Договор за изпълнение на СМР от 18.04.2006 г., предмет на делото е плащане на част от стойността на изпълнени СМР – тези по Фактура № 394/19.06.2006 г. Като е обсъдил възраженията на ответника във връзка с фактурата и със съставените протоколи обр.19, и въз основа на изслушаната счетоводна експертиза, съдът е направил извод, че работата е изпълнена от ищеца и приета от ответника, затова последният дължи неплатеното възнаграждение по чл.266 ал.1 ЗЗД,от което следва да се приспадне по възражението за прихващане на ответника 3600 лв. -неустойка за забава по чл. 36 от Договора, и остава вземане на ищеца 14 182.09 лв. – възнаграждение за СМР и 5288.25 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода 19.06.2006 г. – 03.02.2009 г., за които искът по чл. 422 ГПК е основателен.
С оглед данните по делото и поддържаните от жалбоподателя основания за допускане на касационно обжалване, ако се приеме, че жалбоподателят счита, че въззивното решение е недопустимо поради заведените срещу него от ищеца различни съдебни дела, предметът на които бил един и същ – Договор за СМР от 18.04.2006 г., оплакването е неоснователно. Трайноустановена е съдебната практика, че недопустимо е решението, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество – постановено е решение при липсата на право на иск или при ненадлежното му упражняване, решение, постановено при липса на положителна или наличие на отрицателна процесуална предпоставка, постановено решение, когато съдът е бил десезиран, решение, постановено по жалба, която е била недопустима или просрочена, какъвто не е соченият от жалбоподателя порок. Не е налице недопустимост на решението поради образувани различни съдебни дела между страните, породени от изпълнението на Договор за СМР от 18.04.2006 г. Предмет на настоящото дело е установяване на вземане на ищеца за дължимо неизплатено изцяло възнаграждение за изпълнени СМР по една от съставените фактури, а различните други дела, са с различен предмет: за неплатено възнаграждение за СМР, основано на друга фактура, за неизплатена гаранция за срочно и качествено изпълнение, за дължим ДДС като част от цена на изпълнени СМР и т.н., поради което с оглед различния предмет на делата, изходът им може да е различен, което не прави недопустимо въззивното решение.
Ако пък се приеме, че по тези съображения жалбоподателят поддържа искане за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, по което искане не е посочил релевантен за делото въпрос, искането е неоснователно, тъй като жалбоподателят не сочи и противоречива съдебна практика.
Неоснователно е искането за допускането на касационно обжалване, основано на съображенията, че ще се разреши съществен за развитието на правото въпрос за еднообразното тълкуване на идентични факти и обстоятелства, произтичащи от един и същ договор, и ще се допринесе за определяне на ясни правила за тълкуването и определянето на приоритет между клаузите на договора, надлежното документиране на изпълнението и фактурирането, както и за правилното тълкуване на чл. 422 ГПК. Установена и непротиворечива е съдебната практика по чл. 422 ГПК, която е съобразена от въззивния съд, който при разглеждането на иск за установяване на вземане на изпълнител по договор за изработка, е изследвал отношенията, основани на сключения договор и се е произнесъл по иска на изпълнителя за плащане на възнаграждение по чл. 266 ал. 1 ЗЗД. Непротиворечива е и съдебната практика по приложението на чл. 266 ал. 1 ЗЗД, която е в смисъл, че се дължи възнаграждение за изпълнена и приета от възложителя работа, в съответствие с която е постановено обжалваното решение. Не е възможно по различни дела с различен предмет, да се тълкуват по един и същи начин за конкретното дело релевантни факти и обстоятелства, не е налице съществен за развитие на правото въпрос за еднообразното тълкуване на факти и обстоятелства, предмет на различни дела, нито това е възможно, не могат да се определят по този начин ясни правила за тълкуването, нито да се определи приоритет между клаузи на договора и надлежно документиране на изпълнението.
По изложените съображения искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 и т. 3 ГПК е неоснователно, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение от 16.11.2011 г. по т.д. № 9341/ 2011 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: