7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 284
гр. София, 19.04.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на шести март през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 632 по описа за 2011г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Д. Г. И. срещу решение № 414 от 16.03.2011г. по т. дело № 420/2010г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав, с което е потвърдено решение от 12.07.2010г. по т. дело № 114/2009г. на Врачански окръжен съд, Търговско отделение, с което са отменени решение по т. 12 от дневния ред от Протокол на общо събрание на [фирма], [населено място] от 24.09.2009г. за изключване на Ч. Т. П. от [населено място] като съдружник от [фирма], [населено място], взето на Общо събрание на [фирма], [населено място], проведено на 24.09.2009г. в [населено място], както и решения по т. 1, 2, 3 и 4 от изменения дневен ред, взети от същото Общо събрание на същата дата след решението за изключване на Ч. Т. П. като съдружник, поради противоречието им на закона и на дружествения договор на [фирма], [населено място], и ответникът е осъден да заплати на Ч. Т. П. от [населено място] сумата 260 лв. – разноски по делото.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1/ може ли да се свика последващо общо събрание с решение на предходно общо събрание на съдружниците на О. поради липса на управител /когато управителят е сменен с решение на общо събрание, но не е извършено вписване в търговския регистър/ – чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК;
2/ може ли да се свика последващо общо събрание, без да се спази 7-дневният срок по чл. 139, ал. 1 ТЗ, при условие, че за неспазването на срока съдружниците са гласували единодушно и не оспорват неспазването на срока – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК;
3/ как се преценява признанието на ищеца за връчване на писмено предупреждение за изключване – чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК;
4/ дали недаването на срок за преустановяване на нарушенията на изключвания съдружник в писменото предупреждение съставлява съществено нарушение на чл. 126, ал. 3 ТЗ; дали недаването на срок за поправяне е задължителна предпоставка за разглеждане по същество на основанията за изключване – чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответникът Ч. Т. П. от [населено място] – ищец в първоинстанционното производство не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди изложените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и след проверка на данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да направи извод, че предявеният иск по чл. 74 ТЗ е основателен, въззивният съд е приел, че решенията на Общото събрание на съдружниците на [фирма], [населено място], приети на 24.09.2009г., са незаконосъобразни, тъй като при свикване на общото събрание са нарушени разпоредбите на чл. 138, ал. 2 и чл. 139 ТЗ, както и е нарушена процедурата за изключване на съдружник – изискването на чл. 126, ал. 3 ТЗ.
Изложил е съображения, че общото събрание се свиква от управителя на дружеството, а при отказ на управителя да свика събранието, това може да бъде направено от съдружниците, притежаващи дялове над 1/10 от капитала, поискали неговото свикване, съгласно чл. 138, ал. 2 ТЗ. Свикването на общо събрание по решение на съдружниците, взето на предходното общо събрание, е недопустимо, а обстоятелството, че ищецът е съвместявал качествата на управител и съдружник в ответното дружество към 17.09.2009г. – датата на предходното общо събрание, е без значение, тъй като ищецът е участвал в общото събрание като съдружник с право на глас, а не като управител.
Изводът за допуснати нарушения на изискванията на чл. 139 ТЗ е направен въз основа на приетото от решаващия съдебен състав, че не е спазен изискуемият минимален срок от датата на получаване на поканите от съдружниците /общото събрание е проведено на седмия ден/, чиято цел е да се предостави възможност на всеки съдружник да участва на свиканото събрание, като по този начин се гарантира неотменимото му право да участва в управлението на дружеството.
Въззивната инстанция е приела, че ответното дружество не е представило доказателства за връчване на писмено предупреждение за изключване на съдружника Ч. П. съгласно решението по т. 12 на общото събрание, проведено на 17.09.2009г., и изискването на чл. 126, ал. 3 ТЗ. Изложени са съображения, че писменото предупреждение за изключване по чл. 126, ал. 3 ТЗ следва да съдържа конкретните нарушения на съдружника, които са дали повод за стартиране на процедурата по изключването му и даване на подходящ срок, за да бъдат отстранени тези нарушения, каквито изисквания са включени и дружествения договор /чл. 14, ал. 3/. Доколкото писмено предупреждение за изключване, отговарящо на посочените изисквания, не е връчено на ищеца, е прието, че ищецът не е предупреден за основанията за изключване, нито му е даден срок за поправяне на поведението му.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора въпроси, твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Въпросът „може ли да се свика последващо общо събрание с решение на предходно общо събрание на съдружниците на О. поради липса на управител” не е релевантен за спора, тъй като от данните по делото е видно, че не е налице хипотезата на дружество без управител. С решение на общото събрание на съдружниците на [фирма], проведено на 17.09.2009г., Ч. Т. П. е освободен като управител на дружеството и на негово място е избран нов управител – В. Л. П.. Съгласно постоянната практика на ВКС, обективирана в решение № 135/09.11.2009г. по т. дело № 184/2009г. на ВКС, ТК, І т. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, действието на решението на общото събрание на съдружниците на дружество с ограничена отговорност за освобождаване на управител, респективно избирането на нов управител във вътрешните отношения между съдружниците настъпва веднага, съдружниците са обвързани от това решение и следва да го изпълняват веднага, а за третите лица управителят на дружеството ще се счита за избран от датата на вписване на това обстоятелство в търговския регистър. Позоваването на противоречие с решение № 887/24.10.2005г. по т. дело № 161/2005г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. е неоснователно, тъй като цитираният съдебен акт е постановен по реда на отменения ГПК и с решение № 135/09.11.2009г. по т. дело № 184/2009г. на ВКС, ТК, І т. о. противоречивата съдебна практика по въпроса за приложението на чл. 140, ал. 4 и чл. 138, ал. 2 ТЗ е уеднаквена.
Въпросът „може ли да се свика последващо общо събрание, без да се спази 7-дневният срок по чл. 139, ал. 1 ТЗ, при условие, че за неспазването на срока съдружниците са гласували единодушно и не оспорват неспазването на срока” също е ирелевантен за спора поради обстоятелството, че ищецът не е гласувал за неспазване на срока за свикване на общото събрание, проведено на 24.09.2009г., тъй като не е присъствал на общото събрание. Ако касаторът е имал предвид гласуването на решението на общото събрание, проведено на 17.09.2009г., то твърдяното основание за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е налице. Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. По въпроса за приложението на разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ТЗ е налице трайна съдебна практика, съгласно която, за да се счита за редовно поканен за събранието съдружникът трябва да бъде уведомен с писмена покана, в която да бъде посочен дневния ред и тя да е получена от него /съдружника/ най-малко седем дни преди датата на събранието, освен ако в дружествения договор съдружниците не са приели друг срок. Само в хипотезата на неприсъствено решение на общото събрание съгласно чл. 139, ал. 2 ТЗ, когато всички съдружници са заявили писмено съгласието си за решението, е без значение дали поканата е връчена в уговорения или законоустановения срок. В настоящия случай в дружествения договор не е предвиден друг срок, различен от посочения в чл. 139, ал. 1 ТЗ, поради което приложение намира цитираната правна норма. Поради обстоятелството, че ищецът не е съгласен с решенията на общото събрание, проведено на 24.09.2009г., не е налице взето неприсъствено решение по смисъла на чл. 139, ал. 2 ТЗ.
Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по въпроса „как се преценява признанието на ищеца за връчване на писмено предупреждение за изключване” е неоснователен. Поставеният от касатора правен въпрос не е релевантен, тъй като в представената по делото в първоинстанционното производство молба вх. № 3158/26.10.2009г. ищецът не е направил признание, че му е връчено предупреждение за изключване, съдържащо нарушенията, обективирани в протокола от заседанието на общото събрание на 24.09.2009г., нито е изразил твърдение, че предупреждението му е връчено в подходящ срок, така че да има възможност да защити правата си, респективно да поправи твърдените в предупреждението нарушения.
Освен изложените съображения, изходът на спора не зависи единствено от горепосочените правни въпроси, тъй като решенията на общото събрание на съдружниците на ответното дружество, проведено на 24.09.2009г., са отменени и поради нарушение на чл. 126, ал. 3, т. 3 ТЗ и чл. 14, ал. 3 от дружествения договор.
По въпроса „дали непредоставянето на срок за преустановяване на нарушенията на изключвания съдружник в писменото предупреждение съставлява съществено нарушение на чл. 126, ал. 3 ТЗ” е налице постоянна съдебна практика, обективирана в решение № 160/26.01.2009г. по т. дело № 379/2009г. на ВКС, ТК, І т. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, съгласно която писменото предупреждение по чл. 126, ал. 3 ТЗ цели да уведоми съдружника за наличието на констатирани нарушения по повод участието или неучастието му в дружествените работи, както и представлява известие, че дружеството би могло да предприеме действия по изключването му. С оглед характера и правното значение на писменото предупреждение по посочената правна норма е необходимо нарушенията да бъдат конкретизирани – в предупреждението по чл. 126, ал. 3 ТЗ следва да бъдат посочени конкретно основанията за изключване по чл. 126, ал. 3, т. 1 – т. 4 ТЗ, т. е. в какво точно се изразява неизпълнението на задължение за съдействие, кое решение/решения на общото събрание не са изпълнени, в какво се изразяват действията против интересите на дружеството. В този смисъл е решение № 3/19.02.2010г. по т. дело № 482/2009г. на ВКС, ТК, І т. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК. На изключвания съдружник трябва да бъде предоставено достатъчно време и възможност да се подготви за заседанието на общото събрание, да изложи доводи против съобщените конкретни нарушения, както и да коригира поведението си, ако нарушението позволява това, предвид неговия характер. Като е приела, че ответното дружество не е представило доказателства, установяващи връчване на писмено предупреждение за изключване, отговарящо на горепосочените изисквания, въззивната инстанция не се е отклонила от практиката на ВКС. Налице са и данни за несъвпадане на основанията за изключване, посочени в предупреждението, за което не е доказано дали и кога е връчено на ищеца, както и основанията за изключване, посочени в решението на общото събрание от 24.09.2009г.
По въпроса следва ли да се разглеждат по същество основанията за изключване, когато не е връчено писмено предупреждение с конкретните нарушения, послужили като основание за изключването на съдружника, и когато не е даден срок за поправяне на нарушенията, е налице трайноустановена съдебна практика, създадена по реда на отменения ГПК, съгласно която съдът не изследва наличието на нарушенията по същество, ако същите не са конкретизирани и не е предоставен подходящ срок по смисъла на чл. 126, ал. 3 ТЗ с оглед тяхното естество. Въззивното решение е постановено съобразно формираната трайна практика на ВКС, която не се налага да бъде променяна.
Поради липса на твърдените от касатора основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, въззивното решение не може да бъде допуснато до касационно обжалване. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като такива не са поскани и не са направени в касационното производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 414 от 16.03.2011г. по т. дело № 420/2010г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.