1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 35
гр. София, 26.01.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 300 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответницата Е. Л. Х. като [фирма], [населено място] чрез процесуалния си представител адв. Е. Н. М. срещу решение № 245 от 07.12.2010г. по в. т. дело № 102/2010г. на Апелативен съд Велико Т., с което е оставено в сила решение № 18 от 24.04.2008г. по т. дело № 80/2007г. на Окръжен съд Русе в частите, с които Е. Л. Х. като [фирма], [населено място] е осъдена да плати на [фирма], понастоящем [фирма], [населено място] следните суми: 20 662,04 лв. – неизплатена сума по договор за заем, сключен на 12.11.2004г., ведно със законната лихва, считано от 23.07.2007г. до окончателното й изплащане; 20 000 лв. – част от дължима неустойка.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В писмено изложение към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК – въззивният съд е постановил решението в противоречие с трайната практика на ВКС и със задължителните указания в отменителното решение на ВКС, съгласно която практика при преценка на съдържанието на договорите същите следва да бъдат тълкувани съобразно действителната воля на страните, като това съдържание има силата на закон между тях; касационното решение е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като въззивният съд е тълкувал неправилно представените и приети по делото доказателства и е стигнал до погрешни правни изводи, както и поради това, че е недопустимо съдилищата да не се съобразяват с правните норми – чл. 20 и чл. 20а ЗЗД. Значението на правния спор за развитието на правото е обосновано с подчиняването на отразяването на паричните отношения между търговците на счетоводните правила и норми и изискванията на данъчното законодателство. Касаторът поддържа становище, че определеното счетоводно записване и отразяване в определени счетоводни сметки и регистри има своето правно значение и не може да бъде пренебрегвано при правното тълкуване на отношенията между търговците.
Ответникът [фирма], [населено място] /предишно наименование [фирма]/ оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като в решението си ВКС е отговорил на релевантния въпрос относно приложението на чл. 20 и чл. 20а ЗЗД, а именно „дали при тълкуване на търговските сделки е необходимо да се отчита не само качеството на съконтрахентите, но съществуващите помежду им трайни търговски отношения и формалните счетоводни записвания за вида и характера на отделните сделки, когато счетоводното им отразяване и извършваните във връзка с тях счетоводни операции противоречат на вписаното в клаузите на самия договор“.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и взе предвид данните по делото, приема следното:
Въззивният съд е приел, че между страните е възникнало валидно облигационно отношение по договор за заем от 12.11.2004г., съгласно който [фирма] – праводател на ищеца е предоставило на [фирма] сума в размер 305 720,21 лв., която последният в качеството си на заемател е следвало да върне в срок до 20.11.2004г. Относно вида на сключения между страните договор решаващият съдебен състав се е позовал на постановеното от ВКС, ТК, Второ отделение при първоначалното разглеждане на делото решение № 10/07.09.2010г. по т. дело № 241/2009г. След обстоен анализ на събраните по делото доказателства /писмени доказателства и съдебно-счетоводна експертиза/ решаващият съдебен състав е установил, че след извършено прихващане на насрещни задължения до размер 223 290,17 лв. и платена сума в размер 82 430,04 лв., едноличният търговец дължи на ищцовото дружество сумата 20 662,04 лв., поради което е направил извод за основателност на предявения иск по чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 240, ал. 1 ЗЗД.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен за спора материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е разрешен с обжалвания съдебен акт. Без касаторът да посочи този въпрос, обжалваният съдебен акт не може да се допусне до касационен контрол. Касационният съд не е длъжен да изведе релевантния правен въпрос от твърденията на касатора и сочените от него в касационната жалба факти и обстоятелства. В настоящия случай касаторът не е посочил правния въпрос от значение за изхода на делото, което е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без ВКС да разглежда сочените допълнителни основания.
Направените оплаквания, че въззивният съд е тълкувал неправилно представените и приети по делото доказателства, стигнал е до погрешни правни изводи и не се е съобразил с нормите на чл. 20 и чл. 20а ЗЗД, сочат, че касаторът е имал предвид въпроси, свързани с приложението на чл. 20 и чл. 20а ЗЗД при тълкуване на договорите и изясняване на действителната обща воля на страните и необходимостта от отчитане на формалните счетоводни записвания в счетоводните книги, сметки и регистри. Тези въпроси обаче са били релевантни при първоначалното разглеждане на делото, по тях е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с определение № 570/31.08.2009г. по т. дело № 241/2009г. на ВКС, ТК, Второ отделение и същите са решени в постановеното от съдебният състав на ВКС решение № 10/07.09.2010г. С посочения съдебен акт съдебният състав е дал отговор в смисъл, че „когато клаузите на сключената търговска сделка са неясни или недвусмислени, налагащи по необходимост да бъде издирена истинската обща воля на съконтрахентите, решаващият съд следва да приложи общото тълкувателно правило на чл. 20 ЗЗД, но като допълващ фактор трябва да отчете и съпостави и обкръжаващите сключването на договора факти, в които съществуващите трайни търговски отношения между страните и обикновените човешки презумпции се включват”. В мотивите на решението на ВКС е прието, че в конкретния случай видът на възникналото между страните правоотношение е установен правилно от въззивния съд – по договор за заем, но въззивното решение на Великотърновски апелативен съд № 301/24.11.2008г. по в. гр. дело № 364/2008г. е отменено в частта по исковете с правно основание чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД поради съществено процесуално нарушение, обусловило извода, че не е настъпило погасяване на поетото с договора за заем задължение на едноличния търговец. Делото е върнато за ново разглеждане в отменената му част на въззивния съд със задължителни указания съдът да извърши преценка на събраните доказателства относно погасяване на задължението поотделно и в тяхната съвкупност, като се съобрази формалната доказателствена сила на нотариалното удостоверяване до евентуално доказване на неговата неверност, с оглед направеното оспорване на приложения препис /нотариално удостоверен препис от оригинала на протокол от 28.06.2006г., с който [фирма] чрез законния си представител в качеството си на кредитор е приел за напълно удовлетворяващо го и погасяващо изцяло вземането му към заемателя Х., направено от последната чрез пълномощника й Х. Ж. Х. плащане на сумата 93 575,27 лв./. При тези данни при повторното разглеждане на делото въззивният съд е процедирал съобразно дадените указания въз основа на установената фактическа обстановка.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че след като при първото разглеждане на делото от ВКС правният въпрос е разрешен и при постановяване на обжалваното въззивно решение при повторното разглеждане на делото въззивната инстанция не се е отклонила от формираната съдебна практика и се е съобразила с решението, постановено по реда на чл. 290 ГПК, то не са налице твърдените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, поради което обжалваният съдебен акт не следва да се допусне до касационно обжалване. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не са налице данни, че такива са направени за касационното производство и не са поискани.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 245 от 07.12.2010г. по в. т. дело № 102/2010г. на Апелативен съд Велико Т..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: