1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 613
гр. София, 04.10.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Ковачева
ЧЛЕНОВЕ: Лидия Иванова
Емилия Василева
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 197 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. Х. А. като ЕТ „Б. А.”, с. Новоселяне, община Б. дол, област К., подадена чрез процесуалния му представител адв. Е. Д., срещу решение № 410 от 30.11.2009г. по в. гр. дело № 994/2009г. на Окръжен съд В. Т., с което е потвърдено решение от 25.05.2009г. по гр. дело № 2384/2008г. на В.търновски районен съд, с което е отхвърлен предявеният на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във връзка с чл. 372 ТЗ във връзка с Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/ от Б. Х. А. като ЕТ „Б. А.” против „М.” ЕООД, гр. В. Т. иск за заплащане на сумата 1 173 лв., представляваща възнаграждение по договор за автомобилен превоз на товари от 07.08.2008г. с предмет натоварване, превоз и предаване на стоката – захар с палети, по маршрут гр. К. – гр. Ираклия, Г. за времето от 08.08.2008г. до 09.08.2008г. като недоказан.
Касаторът прави оплакване за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост на въззивното решение. В касационната жалба и писменото изложение към нея по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК обосновава допускането на касационно обжалване с наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, като релевира доводи, че въззивният съд е приложил неправилно чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 372 ТЗ, пренебрегнал е задължението на ответното дружество да представи извадки от водените счетоводни книги, постановил е необосновано решение в противоречие с решение № 909/10.06.2008г. по гр. дело № 21/2008г. на Пловдивски окръжен съд и решение от 23.02.2005г. по гр. дело № 1334/2004г. на Софийски апелативен съд. Сочи, че ответното дружество, което носи доказателствената тежест, не е доказало установяване неистинност на заявката, както и че с представените CMR – товарителница и извадка от хронологичния регистър на ищеца за осчетоводяване на превоза се доказва неговото извършване.
Ответникът „М.” ЕООД, гр. В. Т. не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на касатора относно допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт и взе предвид данните по делото, приема следното:
За да направи извод за неоснователност на предявения иск, въззивният съд е изложил съображения за липса на данни и доказателства, установяващи наличието на сделка между страните и изпълнение от страна на превозвача. Приел е, че представените копия на заявка – договор и фактура не са достатъчни да подкрепят исковата претенция, а в копието на уведомителното писмо за получена доставка на адрес в Г. е посочена като доставчик друга фирма, като не е ясно кой е извършил превода.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Касаторът не е посочил кои според него са материалноправните и процесуалноправни въпроси, от които зависи изходът на спора и които се решават противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Материалноправният въпрос, от който зависи изходът на спора, е дали ищецът е страна по превозния договор. Решаването на посочения въпрос зависи от представените по делото доказателства. Трайноустановена е съдебната практика относно доказателствената тежест за сключване на превозния договор и извършване на превоза – същата се носи от ищцовата страна, която твърди, че е страна по превозния договор и е извършила превоза по заявка на ответника, като установяването на тези обстоятелства може да бъде проведено с представяне на съответната товарителница, разписка за предаване на товара и други подходящи документи. В изпълнение на служебните си задължения въззивният съд при спазване на постоянната съдебна практика относно приложението на чл. 235 ГПК /аналогичен на чл. 188 от отменения ГПК/ е обсъдил представените в двете съдебни производства доказателства и въз основа на тях е направил правните си изводи.
Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е неоснователен. Съгласно т. 3 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК хипотезата на посочения законов текст е налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК. Относно представеното решение № 909/10.06.2008г. по гр. дело № 21/2008г. на Пловдивски окръжен съд не са налице данни за влизането му в сила. Въззивният съдебен акт – предмет на касационната жалба не е постановен в противоречие с решение от 23.02.2005г. по гр. дело № 1334/2004г. на Софийски апелативен съд, тъй като и в двата съдебни акта е прието, че за да е налице договор за превоз не е достатъчно само подписването на заявка – договор, но и изпълнение от страна на превозвача и предаване на товара.
Не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Точното прилагане на закона по смисъла на цитираната разпоредба е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не доказва, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват.
Развитите оплаквания за неправилност на въззивното решение поради неговата необоснованост са пороци, относими към правилността на постановения съдебен акт и са основания за касирането му по смисъла на чл. 281, ал. 3 ГПК, но не представляват основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК. Доводите, че ответното дружество не е доказало установяване неистинност на заявката, както и че с CMR – товарителницата и извадката от хронологичния регистър на ищеца за осчетоводяване на превоза се доказва неговото извършване, са относими към претенцията по същество, а не към основанията за допускане на касационно обжалване.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд В. Т.. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не следва да се присъждат, тъй като такива не са направени и не са поискани в касационното производство.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
. НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 410 от 30.11.2009г. по в. гр. дело № 994/2009г. на Окръжен съд В. Т..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.