5
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 4586/2013 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 85
гр.София, 18.02. 2014 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на единадесети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 4586/2013 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адвокат Е.В. от Б. срещу решението на Бургаски апелативен съд № 81/09.07.2013 год., постановено по в.т.дело № 169/2013 год. С това решение апелативният съд е потвърдил първоинстанционното решение на Окръжен съд Бургас № 528/07.03.2013 год. по т.дело № 432/2012 год., с което е отхвърлена като неоснователна молбата на ищеца-касатор по чл.625 вр. с чл.630, ал.2 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на [фирма] със седалище [населено място].
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Изложени са съображения, че съдът не е обсъдил в цялост събраните доказателства и доводите на страните, неправилно е тълкувал съдържанието на сключения договор от 12.05.2010 год., което е довело до погрешни крайни изводи досежно неплатежоспособността на длъжника да покрие задълженията си към ищеца-кредитор. Наведени са доводи, че неправилно е приложена разпоредбата на чл.608 относно тежестта на доказване на страните в процеса предвид презумптивните предпоставки в цитираната норма.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Твърди противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС по поставените процесуални и материалноправни въпроси, свързани с тълкуване на процесния договор по правилата на чл.20 ЗЗД, задължението на съда да обсъди в цялост събраните доказателства и доводите на страните както и относно приложението на чл.608 ТЗ за разпределение на доказателствената тежест в производството по несъстоятелност с оглед презумпцията предвидена в ал.2 на цитирания текст. Позовава се на приложени към жалбата решения на различни състави на гражданска и търговска колегия на ВКС.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] не изразява становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените доводи и след проверка на данните по делото намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК при спазване на указанията, дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.
Видно от данните по делото, с обжалваното решение апелативният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което на основание чл.631 ТЗ е отхвърлена като неоснователна молбата за ищеца-касатор за откриване на производство по несъстоятелност на [фирма], Тълкувайки съдържанието на клаузите на сключения между страните договор от 12.05.2010 год. по правилата на чл.20 ЗЗД в тяхната взаимна обвързаност и с оглед смисъла и целта на този договор съдът е направил извода, че действието му не е продължено след изтичането на първата година поради неизпълнение на предвидените в него условия. При това положение липсва изискуемо парично задължение, произтичащо от търговска сделка, а дори да е налице вземане на ищеца на извъндоговорно основание, това вземане не представлява предпоставка за откриване на производство по несъстоятелност с оглед изискването на чл.608, ал.1 ТЗ. Независимо от това, съдът е изследвал наличието на материалноправните предпоставки визирани в чл.608 ТЗ с оглед оборимата презумпция предвидена в ал.2 на цитирания текст и разместената доказателствена тежест при установяване състоянието на неплатежоспособност на длъжника. След извършена цялостна преценка на събраните по делото доказателства при съобразяване с разпоредбите на чл.154 и чл.235 ГПК във вр. с чл.608 ТЗ решаващият съд е приел, че ответникът разполага с достатъчно имущество за покриване на задълженията му без опасност за неговите кредитори. Основание за това дава заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, която е проследила финансово състояние на длъжника през периода 2010 год. – 2012 год. и е установила, че активите по баланса превишават задълженията на дружеството, като през 2010 год. са изплатени задължения към различни кредитори на стойност 220 хил.лева, а през 2011 год. погасените задължения възлизат на 109 хил.лева. Съгласно допълнителното заключение на експертизата дружеството е с добри показатели: коефициентът за обща ликвидност към 31.12.2010 год. е 3.23; към 31.12.2011 год. и 31.12.2012 год. съответно – 1.66, а коефициентите за бърза, незабавна и абсолютна ликвидност са положителни за двете предходни години. Нещо повече, към 30.09.2012 год. само с наличните парични средства ответникът е в състояние да погаси краткосрочните си задължения. При тези фактически данни е направен решаващият извод, че ответното дружество не е в състояние на неплатежоспособност, тъй като обективно има възможност да изпълнява паричните си задължения без опасност за интересите на кредиторите.
С оглед на изложеното, релевантният за изхода на спора материалноправен въпрос се свежда до преценката за неплатежоспособност на длъжника с оглед критериите и обхвата на установителната проверка, която извършва съда в производството по несъстоятелност. По така поставения въпрос, обаче, не е налице твърдяното от касатора основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК предвид наличието на формирана по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС, обективирана в р.№ 115/25.06.2010 год. по т.дело № 169/2010 год. на ВКС-ТК, ІІ т.о.; р.№ 64/23.03.2010 год. по т.дело № 959/2009 год. на ВКС-ТК, ІІ т.о. и др., с която практика апелативният съд се е съобразил при постановяване на обжалваното решение. Последователно в практиката си ВКС приема, че неплатежоспособността на търговец по смисъла на чл.608 ТЗ е обективно финансово състояние на длъжника и възможността му да изпълни парично задължение по търговска сделка се преценява с оглед цялостното му финансово-икономическо състояние към момента на постановяване на съдебното решение. За да се прецени дали длъжникът е оборил презумпцията по чл.608, ал.2 ТЗ е необходимо с помощта на съдебно-икономическа експертиза да се установи какви са коефициентите за обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност, които са показатели за общото икономическо състояние на длъжника и отразяват тенденцията за бъдещата му търговска дейност. В зависимост от това, дали показателите са положителни или отрицателни и какво е съотношението им, съдът се произнася неплатежоспособен ли е длъжника по смисъла на чл.608 ТЗ и налице ли е основанието по чл.607а, ал.1 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност спрямо него.
Постоянна и непротиворечива е практиката на ВКС и по въпроса, че неплатежоспособността следва да се определи при съобразяване на общото икономическо състояние за длъжника и спиране обслужването на задълженията като трайна тенденция, а не от конкретно извършено или неизвършено плащане към отделен кредитор или настъпили временни финансови затруднения през отделни периоди от време. В случая съдът е съобразил възприетите примерни критерии, като изхождайки от заключението на експертизата и събраните доказателства е направил своите фактически и правни изводи. Що се отнася до конкретните изводи направени в резултат на извършената от съда суверенна преценка на фактическия и доказателствен материал, същите са относими единствено към настоящия спор и касаят правилността на постановения съдебен акт. В тази връзка оплакванията на касатора за необоснованост и твърденията за погрешни крайни изводи представляват касационни основания за отмяна по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
Аналогично е положението и по поставения въпрос относно разпределението на доказателствената тежест с оглед презумпцията предвидена в чл.608, ал.2 ТЗ. В постоянната съдебна практика на ВКС по посочения текст се приема, че презумпциите по ал.2 и ал.3 на чл.608 ТЗ разместват доказателствената тежест при установяване изпадането на длъжника в състояние на неплатежоспособност. При наличие на данни за непогасено изискуемо парично задължение по търговска сделка, по която длъжникът е спрял плащанията, съдът по несъстоятелността следва да се произнесе дали са налице материалноправните предпоставки предвидени в чл.608, ал.1 ТЗ. В тежест на длъжника-ответник по молбата е да обори презумпцията по чл.608, ал.2 ТЗ, като докаже, че разполага с имущество достатъчно за покриване на задълженията му без опасност за кредиторите. В случая в съответствие с константната съдебна практика правилно апелативният съд е приложил оборимата презумпция по чл.608 ТЗ и разпределил доказателствената тежест между страните в процеса. С оглед конкретните данни по делото, обаче, посочената законова презумпция за неплатежоспособност е оборена, тъй като съпоставяйки критериите за определяне общото икономическо състояние на длъжника със събраните доказателства, съдът е приел за установено, че ответникът разполага с достатъчно парични средства за погасяване на задълженията си. Тези изводи са изцяло в зависимост от доказателствата по конкретното дело и са относими към правилността на постановения съдебен акт. В тази връзка, както вече беше посочено, оплакванията за необоснованост и незаконосъобразност не представляват основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК. Изводите, до които е достигнал въззивният съд не могат да бъдат ревизирани в производството по чл.288 ГПК, тъй като са предмет на самия касационен контрол, в какъвто смисъл са и указанията дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговска колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Бургаския апелативен съд № 81/09.07.2013 год., постановено по в.т.дело № 169/2013 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ