О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 487
София, 08.07.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 2 410/2013 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от [фирма] [населено място], чрез процесуалния му представител адв. П. Н. К. от САК, срещу определение № 675 от 15.03.2013 г. по ч. гр. дело № 635/2013 г. на Софийски апелативен съд. Със същото се потвърждава определение № 543 от 22.01.2013 г. по т. д. № 6221/2012 г. на СГС, с което е отхвърлена молбата на дружеството за възстановяване на срока на обжалване по решение от 30.11.2012 г. като неоснователна.
По съображения, изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на въззивното определение. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са наведени доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. В подкрепа на твърденията си жалбоподателят е представил определение № 707 от 23.07.2012 г. по ч. т. д. № 501/2012 г. на Върховен касационен съд, ТК, ІІ отд.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е към подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
За да бъде допуснато определението на въззивен съд до касационно обжалване е необходимо да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
С решение № 2 072/30.11.2012 г. по т. д. № 6 221/2012 г. Софийски градски съд обявява неплатежоспособността на [фирма] [населено място], с начална дата – 31.12.2011 г., открива производство по несъстоятелност, налага запор и възбрана върху имуществото на длъжника, постановява прекратяване дейността на предприятието и спира производството по несъстоятелност. Същото е вписано в Търговския регистър на 06.12.2012 г. На 20.12.2012 г. по делото е постъпила молба с вх. № 135 096 от процесуалния представител на дружеството, с искане на осн. чл. 64, ал. 2 ГПК да бъде възстановен срока за обжалване на постановено решение, посочен в чл. 633, ал. 1 ТЗ. В подкрепа на твърденията си за наличието на непредвидими обстоятелства, които не е могла да преодолее адв. К. е представила „медицинска бележка”, от която е видно, че дъщеря й Н. К. е била болна и се е нуждаела от домашно лечение за периода от 10.12.2012 г. до 14.12.2012 г. За прецизност следва да се отбележи, че върху датата (14.12.2012 г.) са нанасяни корекции. С определение № 543/22.01.2013 г. СГС е отхвърлил молбата на частния жалбоподател, тъй като не са представени доказателства, от които да се установи, че пропускането на срока за въззивно обжалване се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които са с непреодолим характер. Този съдебен акт е обжалван пред САС, който с определение № 675/15.03.2013 г. по ч. гр. д. № 635/2013 г. (предмет на настоящото производство) го потвърждава.
Жалбоподателят е посочил въпрос, който смята, че е от значение за изхода по конкретното дело и е обусловил решаващата воля на съда при постановяване на обжалвания съдебен акт. Поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. От данните по делото е видно, че най – общо това е въпросът свързан с приложението на чл. 64, ал. 2 ГПК аналогична на чл. 37, ал. 1 от отменения ГПК.
С разпоредбата на чл. 64, ал. 2 ГПК аналогична на чл. 37, ал. 1 от отменения ГПК законодателят е регламентирал възможността страната, която е пропуснала установения от закона или определения от съда срок, може да поиска неговото възстановяване, ако докаже, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Съгласно константната практика на ВКС „особени непредвидени обстоятелства“ са налице в случаите, при които страната или нейният процесуален представител бъдат възпрепятствани по обективни, неочаквани и независещи от тях причини – болест, злополука, природно бедствие – да извършат съответното процесуално действие. Препятствието трябва да бъде внезапно, изненадващо и непреодолимо, да не е краткотрайно и да бъде единствената причина за пропускане на срока. Когато е налице заболяване, в съдебната практика се приема за допустимо да се преценява неговата тежест и предписаното лечение с оглед възможността страната да извърши необходимото за да бъде спазен съответния процесуален срок. За възстановяване на срока се изисква страната да докаже пред съда особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее, т. е. всички основания за възстановяване са и основания за продължаване на срок, докато не всички основания за продължаване са и основания за възстановяване на срок. В конкретния случай, адвокат К. е представила единствено „медицинска бележка”, от която е видно, че дъщеря й Н. К. е била болна и се е нуждаела от домашно лечение за периода от 10.12.2012 г. до 14.12.2012 г. (видно е, че в едната дата са нанасяни корекции). Това доказателство не налага извода, че процесуалният представител е бил възпрепятстван да подаде въззивната жалба в срока по чл. 633, ал. 1 ТЗ, тъй като няма данни същият да е гледал болното дете. За да бъде прието заболяването на дъщеря й като особено непредвидимо обстоятелство, за която тя се е грижила в срока за домашно лечение, поради което не е могла да извърши процесуалните си задължения, адв. К. е следвало да представи болничен лист за гледане на болно дете, издаден от личния лекар по съответния ред, съгласно изискванията на чл. 38 от Наредба за медицинската експертиза. И тъй като не е доказано наличието на особените обстоятелства, визирани в чл. 64, ал. 2 ГПК правилно молбата за възстановяване на срока е оставена без уважение. Освен това, в случая не се касае за заболяване на самия процесуален представител до степен, че тя обективно да е била лишена от възможност да предприеме елементарни действия по уведомяване на доверителя, с оглед осигуряване на друг адвокат, който да поеме защитата. При постановяване на обжалваното определение САС се е съобразил с практиката на ВКС.
Представеното от частния жалбоподател определение е постановено при друга фактическа обстановка, с оглед на което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 675 от 15.03.2013 г. по ч. гр. дело № 635/2013 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: