3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 229
С., 17.04.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на осми април две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 3313/ 2013 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение № 670 от 05.04.2013 г. по т.д. № 2452/ 2012 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено Решение № 24 от 27.04.2012 г. по т.д. № 74/ 2011 г. на Врачански окръжен съд, с което е отхвърлен искът на [фирма] – [населено място] срещу [община] за 65 629.21 лв. – обезщетение за пропуснати ползи от нереализирана печалба за периода 01.11.2009 г. – 31.12.2010 г. и в частта, с която е отменено първоинстанционното решение, с което е уважен искът на [фирма] – [населено място] срещу [община] за 48 464.86 лв. – обезщетение за претърпяна загуба от влагането на средства за преустройство на имот, който иск е отхвърлен, с оплакване за неправилност и необоснованост. Първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, с която е уважен искът за прогласяване нищожността на Договор за наем от 28.04.2009 г., и в частта, с която е уважен за 44 946.38 лв. искът за обезщетение за извършените подобрения в наетия общински имот.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи решените по делото въпроси: 1. Следва ли ищецът да носи риска и отговорността от настъпила нищожност на договора в резултат на отменен от съда като незаконосъобразен административен акт, 2.Когато не е изпълнен елемент от фактическия състав на една сделка – влизане в сила на административен акт – в рамките на коя хипотеза следва да се развият правоотношенията на страните в случай на последваща отмяна на акта: чл. 55 ал. 1 пр. 1 или чл. 55 ал. 1 пр. 3 ЗЗД, 3. Има ли допуснато от административния орган предварително изпълнение на административния акт, когато целените с него правни последици са осъществени преди влизане на акта в сила или затова е необходимо изрично волеизявление. Жалбоподателят счита, че е дадено неправилно разрешение по тези въпроси и иска да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, тъй като правилното им решаване е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото и е налице въпрос, решен противоречиво от САС и АС – Враца.
Ответникът по касационната жалба [община] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, тъй като не са налице основанията по чл. 280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК, сочи, че жалбоподателят не е формулирал правните въпроси – изводите на въззивния съд нямат връзка с поставения от жалбоподателя първи въпрос, вторият въпрос касае правната квалификация на исковете, а третият въпрос не е решаван от въззивния съд.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него съответно е потвърдено и отменено решение, с което са разгледани осъдителни искове, цената на които не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Допускането на касационно обжалване, съгласно чл. 280 ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по правен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280 ал.1 т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване Върховният касационен съд извършва въз основа на изложените от жалбоподателя въпроси и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Жалбоподателят е посочил решените по делото правни въпроси, но не е изложил съображения защо поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Това основание не е налице, тъй като изискването на закона е кумулативно: разрешените правни въпроси да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по важни правни въпроси е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което в случая не е налице.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 670 от 05.04.2013 г. по т.д. № 2452/ 2012 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място] да плати на [община] 1000 лв. – разноски за касационната инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: