4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 752
С., 19.10.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на петнадесети октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 21/ 2012 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на М. П. К. и Елени М., чрез адв. В. Д. – САК срещу Решение № 1271 от 13.07.2011 г. по гр.д. № 961/ 2011 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено в обжалваната част, с която исковете са уважени, Решение № 6242 от 29.12.2010 г. по гр.д. № 117336/ 2009 г. на СГС и е постановено друго, с което са отхвърлени исковете, предявени от М. П. К. и Елени М. срещу [фирма] – [населено място] по чл. 55 ал. 1 пр. 3 ЗЗД за 49 364.39 евро и за 900 евро с левова равностойност 1760.25 лв. – платени вноски и консултантска услуга по покупка на недвижим имот, с оплакване за неправилност. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателите поддържат основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по въпросите: 1.Сключена ли е сделка (договорна ипотека) с имота – описания в договор апартамент или само с правото на строеж за изграждането му, 2. При ипотекирано право на строеж преди изграждане на апартамента, ще се разпростре ли ипотеката по право и върху апартамента и 3. Договорната ипотека представлява ли сделка от посочените в чл. 4.2, вр. чл. 4.1 б.”б” от Договора, с която се увреждат интересите на кредитора и има ли той право да развали договора. Жалбоподателите поддържат, че по тези въпроси няма формирана трайно установена практика на ВКС и искат да се допусне касационно обжалване.
Ответникът по жалбата [фирма] – [населено място] – ответник по делото по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, както и по същество касационната жалба, като неоснователна, а третото лице – помагач на страната на ответника [фирма], [населено място] не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е отменено първоинстанционно решение, с което са уважени осъдителни искове, които са отхвърлени, както и че първият не е с цена до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли иска за 49 364.39 евро – част от платена цена на обещания за продажба ап. № А 513, находящ се в [населено място] в масивна жилищна сграда, подробно описан, и за 1760.25 лв. – платена консултантска услуга по покупката му (първоинстанционното решение като необжалвано от ищците, е влязло в сила в частта, с която исковете са отхвърлени), съдът е приел, че за ищците не е възникнало правото да развалят договора едностранно без предизвестие. Изложил е съображения, че уговореното в чл. 4.2 от Договора право на купувачите да развалят договора, ако продавачът не изпълни някои от задълженията, посочени в предходната алинея, декларирал е неверни данни или без изрично писмено съгласие на купувачите сключи каквато и да било сделка с имота, което е в отклонение с разпоредбата на чл. 87 ал. 2 и ал. 4 ЗЗД, е допустимо, но уговореното следва да се прилага стриктно, в съответствие с волята на страните, обективирана в договора. Като е посочил, че се касае за договор, който съчетава елементи на договор за строителство и на обещание за продажба, има облигационно действие и с който не се прехвърлят вещни права, съдът е счел, че при неизпълнение на задълженията на продавача, възниква правото на купувача с иск да постигне правна промяна – учредяване или прехвърляне на права. Въз основа на поетите от продавача задължения да построи имота в уговорения срок и да го предаде без тежести, възбрани, залози или ипотеки, както и да не влиза в преддоговорни отношения с трети лица, касаещи прехвърляне на каквито и да било права върху апартамента, включително ограничени вещни права, обременяване с тежести, наеми и др., които да увреждат интересите на купувачите (чл. 4.1 б.”б”), съдът е счел, че страните са уговорили задължения на продавача, които обезпечават основното му задължение да построи и прехвърли имота чист от тежести, и забрана продавачът да сключва сделки с имота и да встъпва в такива отношения, които да увредят интересите на купувача, и с оглед на така поетите задължения на продавача, трябва да се преценява правото на купувача да развали договора по чл. 4.2, когато е сключена без съгласието на купувача сделка, увреждаща интересите му. По съображения, че по право ипотеката се простира и върху постройката, ако в хода на строителството това право е учредено по отношение на поземления имот и правото на суперфиция (Р. №1029/ 1999 г. на ВКС,VТО), но преценена сключената от продавача сделка, която не е с описания в договора апартамент, а с правото на строеж за изграждането му, съдът е счел, че сделката не е увреждала интересите на кредитора – към сключването на договора за ипотека, имотът още не е изграден, не е възникнало задължението за прехвърляне и предаване на имота, чист от тежести, с договорите за ипотека продавачът е обезпечил финансирането на обекта и изграждането му, като поетапно е заличавал вписаните тежести преди прехвърлянето на обектите на купувачи и те са ги придобивали необременени с тежест, а с ищците не се е стигнало до сключване на окончателен договор за имот, чист от тежести, не се е стигнало поради на отказа им и изявлението им за разваляне. Като е заключил, че за ищците не е възникнало правото да развалят едностранно договора без предизвестие, съдът е отхвърлил исковете за неоснователно претендирани на отпаднало основание суми.
С оглед изложеното, изведените от жалбоподателите правни въпроси не са релевантни за делото. Съгласно т. 1 на ТР № 1 от 19.02. 2010г. на ОСГТК на ВКС, за да обоснове допускане на касационния контрол, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните доказателства. С изложените правни въпроси жалбоподателите обосновават оплакване за неправилност на решението – касационно основание по чл. 281 т. 3 ГПК и не обосновава основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 3 ГПК. Посочените въпроси са относими към предмета на делото и са свързани с правилността на въззивното решение, а отговорът им е обусловен от доказателствата и от тълкуване на съда на съдържанието на приложимите клаузи на Договора от 04.12.2006 г. – чл. 4.1 б. „б” и чл. 4.2. Дали са налице основания за разваляне на договора едностранно без предизвестие от купувача и дали договорите за учредяване на ипотека съставляват сделка от посочените в чл. 4.2. във връзка с чл. 4.1 б. „б”, при която се увреждат интересите на купувача, като се има предвид, че се касае за мащабно строителство и че има данни, че учредените от продавача договорни ипотеки са с цел финансиране на обекта и че поетапно са заличавани при прехвърляне собствеността върху конкретен обект – това са въпроси конкретни за делото, а не такива, които имат значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Не е налице създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или необходимост от осъвременяване на съдебна практика, нито развитите въпроси са от значение за развитие на правото, тъй като не се касае до съдебна практика, създадена по непълно, неясна или противоречива правна уредба.
По изложените съображения искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно. С оглед този изход на делото жалбоподателите следва да платят на ответника по жалбата 2000 лв. – разноски за касационната инстанция. Затова Върховният касационен съд Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 1271 от 13.07.2011г. по гр. дело № 961/2011г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА М. П. К. – от Обединено кралство Великобритания и С. И. и Елени М. – от Б., Република И., двамата със съдебен адрес: [населено място], [улица], вх. 1, ет. 1, ап. 6, чрез адв. В. Н.Д. – САК да платят на [фирма] – [населено място] 2000 лв. – разноски по делото за касационната инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: