2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 81
София, 21.01.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на седемнадесети януари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Ковачева
ЧЛЕНОВЕ: Лидия Иванова
Емилия Василева
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 1044/ 2010 год.
Производството е образувано по частна жалба на “Р. (България)“ Е. – гр. София срещу Определение № 684 от 2.ХІ.2010 г. по ч.гр.д. № 379/ 2010 г. на Р. окръжен съд, с което е отменено първоинстанционното определение и е постановено друго, с което на основание чл. 420 ал. 1 ГПК е уважено искане за спиране принудителното изпълнение на издадена по чл. 417 ГПК по ч.г.д. № 1315/2010 г. на Р. районен съд Заповед № 801/ 25.ІІ.2010 г. по отношение на [заличено наименование на фирма] – гр. Р.. Жалбоподателят излага съображения в подкрепа на оплакването за неправилност на определението и в Изложение на основанията по чл. 280 ал. 1 ГПК поддържа, че въпросът за основателността на спирането по чл. 420 ал. 1 ГПК, когато обезпечението е учредено при възникване на договорните отношения между страните, а не по реда на чл.180-181 ЗЗД при подаване на възражението, съдът е решил в противоречие с установената съдебна практика: Опр.№ 453/25.VІ. 2010 г. по ч.т.д.№ 478/ 2010 г., Опр.№163/1.ІІІ.2010 г. по ч.т.д.№ 504/ 2009 г., Опр. № 454/ 29.ХІІ.2008 г. по ч.гр.д.№2260/2008 г., всички на ВКС и Опр. от 2.ХІІ.2008 г. по гр.д.№492/2008 г. на Я. ОС, последното невлязло в законна сила.
Ответниците по жалбата не изразяват становища по същата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като провери данните по делото, констатира, че подадената частна жалба е недопустима.
Въззивният съд по изложените съображения е отменил първоинстанционното определение по чл. 420 ал. 2 ГПК и е спрял принудителното изпълнение на Заповедта по чл. 417 ГПК по отношение на [заличено наименование на фирма] – гр. Р.. Така постановеното определение не подлежи на последващ инстанционен контрол. С въззивното определение, постановено по реда на чл. 420 ал. 2 ГПК нито се оставя без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото, нито се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Извън посочените определения в чл. 274 ал. 3 т. 1 и т. 2 ГПК, определенията на въззивните съдилища могат да бъдат атакувани с частна жалба пред Върховния касационен съд на основание чл. 274, ал. 2 от ГПК само в случаите, когато са постановени за пръв път от въззивен съд и отговарят на изискванията на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК.
В този смисъл е преобладаващата установена практика на ВКС, ТК, изразена в Определение № 652/18.ХІ.2009 по ч.т.д.№543/ 2009 г., Опр.№614/9.ХІ.2009 г. по ч.т.д.№589/2009 г., Опр.№ 340/ 26.ІV.2010 г. по ч.т.д.№261/2010 г., Опр.№ 306/27.ІV.2010 г. по ч.т.д.№ 257/2010 г., Опр. №395/18.V.2010 г. по ч.т.д.№295/2010 г., Опр.№498/ 5.VІІ. 2010 г. по ч.т.д.№ 288/ 2010 г. и др., към която практика се присъединява и настоящият съдебен състав и изоставя практиката, съдържаща се в представените от жалбоподателя актове на ВКС.
Поради изложеното частната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на “Р. (България)” Е. – гр. София срещу Определение № 684 от 2.ХІ.2010 г. по ч.т.д. № 349/ 2010 г. на Р. окръжен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: