4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 160
С., 14.03.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на пети март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 580/ 2012 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано е по касационна жалба на Камелия П. К. – от [населено място] срещу Решение от 09.03.2012 г. по гр.д. № 366/ 2011 г. на Окръжен съд – Монтана, с което е обезсилено Решение от 04.08.2011 г. по гр.д. № 25/ 2010 г. на Районен съд – Монтана съд, с което е отхвърлен искът й срещу [фирма] – [населено място] и С. П. К. – от [населено място] за обявяване за нищожен на основание чл. 26 ал.1, вр. чл. 167, ал.3 ЗЗД на Договор за ипотека, предмет на нот.акт №48/2005 г. в частта за ? ид.ч. от апартамент № 17, находящ се в [населено място], комплекс ”Изгрев”, в Ж. ”К.”, [жилищен адрес] вх.”б”, ет.7, с таванско и избено помещение, и гараж, подробно описани, и е прекратено производството по делото, с оплакване, че е неправилно и необосновано. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателката поддържа, че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос от значение за решаване на делото: приложим ли е институтът за погасяване на права, по отношение на недействителна ипотека. Поддържа, че по въпроса за действителните ипотеки има достатъчно и непротиворечива съдебна практика, но липсва съдебна практика по въпроса за недействителни ипотеки – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, като счита, че има съдебна практика по повдигнатия въпрос, в съответствие с която се е произнесъл въззивният съд. Ответникът по касационната жалба Т. Н. С. – от [населено място] – трето лице – помагач на страната на ответниците, по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, като счита, че поставеният въпрос не е решаван от въззивния съд. Ответниците по касационната жалба С. П. К. – от [населено място] – ответник по делото и Б. М. П. – от [населено място] – трето лице – помагач на страната на ответниците, не изразяват становища по искането за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделе- ние, като констатира, че решението е въззивно и с него е обезсилено първоинстанционно решение, с което е отхвърлен установителен иск, и е прекратено производството по делото, цената на който иск не е до 10 000 лв., намира, на основание чл. 280 ал. 2 ГПК, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да обезсили първоинстанционното решение и да прекрати производството по делото, въззивният съд е приел, че за ищцата липсва правен интерес от иска за обявяване нищожност на договорна ипотека, на основание чл. 26, ал. 2, вр. чл.167, ал. 3 ЗЗД. Посочил е, че ипотекираният имот, е изнесен на публична продан и е възложен на Т. Н. С., с което договорната ипотека е погасена, съгласно чл. 175, ал. 1 ЗЗД, като няма данни ищцата да е защитила правата си с иск по чл. 440 ГПК до приключване на изп.д.№ 406/2007 г. на ЧСИ М. Иванова, по което е извършена публичната продан, затова у ищцата липсва правен интерес от предявения иск. Съдът е посочил, че правен интерес липсва и защото ищцата е имала на разположение друг иск, с който е могла да защити правата си – с иск за собственост, в производството по който да направи възражението за недействителност на договорната ипотека, какъвто иск е предявила по гр.д.№ 663/2008 г., но делото е прекратено на основание чл. 231 ал. 1 ГПК, поради което е безпредметно предявяването на иска за недействителност на ипотеката. Като е заключил, че правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка, при отсъствието на която производството се прекратява, въззивният съд е обезсилил решението, с което искът е разгледан, и е прекратил производството по делото.
Искането за допускане на касационно обжалване на така постановеното решение е неоснователно. Установена и непротиворечива е съдебната практика, че с извършване на продажбата и влизане в сила на постановлението за възлагане, учредените ипотеки са погасени ex lege, на основание чл. 175 ал. 1 ЗЗД. Липсата на правен интерес у ищцата от предявяване на иска за недействителност на ипотеката поради извършването на публична продан, с което ипотеката се погасява, прави поддържания от нея въпрос: прилага ли се разпоредбата на чл. 175 ал. 1 ЗЗД към недействителна договорна ипотека, ирелевантен. Първо у ищцата следва да е налице правен интерес, който да обуслови разглеждането на иска по същество, и ако това е налице, могат да се обсъждат доводите й за недействителност на договора за ипотека досежно притежаваната от нея ? ид.ч. от имота. Липсата на правен интерес за разглеждане на иска, поради приложението на чл. 175 ал. 1 ЗЗД, което прави иска недопустим, изключва да е релевантен поставеният от жалбоподателката въпрос за недействителността на договорната ипотека, предмет на делото. В разпоредбата на чл. 175 ал. 1 ЗЗД е предвидено, е с извършването на публична продан на недвижим имот всички ипотеки и вещни права върху имота, учредени след първата ипотека, се погасяват, като законът не прави разлика действителни или недействителни са учредените ипотеки. С извършване на продажбата и влизане в сила на постановлението на съдебния изпълнител за възлагане, с което имотът е възложен на Т. Н. С., договорната ипотека е погасена ex lege, на основание чл. 175, ал.1 ЗЗД. Изводът, че липсва правен интерес у ищцата от предявяване на иска за недействителност на ипотеката, следва от законовата разпоредба, която изрично предвижда погасяване на ипотеката, като последица от успешно проведената публична продан – купувачът по публичната продан купува имота чист от всякакви тежести – или по силата на закона или при липсата на изключението, предвидено в чл. 175 ал. 2 ЗЗД. Поради погасяване на ипотеката, съдът, сезиран със спора, не би могъл да се произнесе дали са основателни доводите на ищцата за недействителността й.
Тъй като е налице съдебна практика по приложението на чл. 175 ЗЗД, която норма не е неясна или непълна и създадената съдебна практика не се нуждае от промяна, не е налице поддържаното снование за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Изискването на закона е кумулативно, като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по правен въпрос, релевантен за делото, е наложено от непълнота на закона, или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на непълнота или неяснота на правната норма, какъвто не е настоящият случай.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение от 09.03. 2012 г. по гр.д. № 336/ 2011 г. на Окръжен съд – Монтана.
ОСЪЖДА Камелия П. К. – от [населено място] да плати на [фирма] – [населено място] 1050 лв.- разноски за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: