5
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 1596/2013 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 421
гр.София, 26.06.2014 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на трети декември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 1596/2013 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адвокат А.К. от АК-Р. срещу въззивното решение на Русенския окръжен съд № 282/16.11.2012 год., постановено по в.т.дело № 358/2012 год. С това решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение на Русенския районен съд № 1243/02.07.2012 год. по гр.дело № 630/2012 год., с което е осъден ответника-касатор да заплати на [фирма], [населено място] сумата 11 724,91 лева представляваща частично неизплатена цена за извършени и приети строително-монтажни работи по фактура № 11/06.02.2007 год., както и сумата 7 280,59 лева-мораторна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД за забавено плащане за периода до предявяването на иска, която претенция има акцесорен характер и е в зависимост от изхода на спора досежно главницата.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че съдът не е обсъдил в цялост събраните доказателства, неправилно е интерпретирал фактите по делото и приложил разпоредбата на чл.76 ЗЗД, което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения. Наведени са доводи, че без да е направено изменение на иска двете съдебни инстанции са изследвали извършени плащания между страните по издадени фактури извън процесната, която е предмет на спора.
В допълнително изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Повтаряйки оплакванията за необоснованост и незаконосъобразност касаторът поставя хипотетични въпроси по тълкуването и приложението на чл.153 вр. с чл.147, т.1 и чл.214 ГПК, твърдейки, че без да се направи изменение на иска и без да е уточнено, че е предявен като частичен, съдът е изследвал правоотношенията между страните извън процесната фактура, включително извършени плащания и по други фактури. Посоченото основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК се поддържа и по поставения въпрос, свързан с тълкуването на чл.76 ЗЗД в следната хипотеза: „Когато едно лице има към едно и също лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, когато длъжникът изрично посочи поредността, размера и начина на погасяване на тези задължения, изявлението на длъжника задължително ли е за кредитора /съответно за съда”.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] не изразява становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и провери данните по делото намира, че същата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК при спазване на указанията, дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.
Видно от данните по делото, с обжалваното решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният иск по чл.79, ал.1 вр. с чл.258 и сл.ЗЗД и е осъден ответника-касатор да заплати неизплатената част от цената на извършените СМР, както и мораторна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД за периода на забавата до предявяването на иска, която претенция има акцесорен характер и е изцяло в зависимост от изхода на спора досежно главницата. Анализирайки в цялост събрания по делото доказателствен материал съдът е приел за безспорно установено, че между страните са възникнали облигационни отношения по договор за изработка по смисъла на чл.258 ЗЗД, че възложените СМР са извършени и приети от възложителя с два протокола обр.19, като са направени частични плащания по издадените от ищеца фактури №№ 9, 10 и 11 от 06.02.2007 год. Към 31.12.2009 год. остава неиздължена сумата от 11 724,91 лева – факт, който се признава и от самия ответник видно от представеното по делото писмо от 14.01.2010 год., подписано от главния счетоводител на [фирма]. Този факт се потвърждава и от извършената от вещото лице проверка за извършените плащания в счетоводствата на двете дружества. При тези фактически данни съдът е направил решаващия извод, че ответникът следва да бъде осъден да заплати неиздължения остатък от дължимата цена за извършената работа – предмет на предявения иск, както и съответната мораторна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД върху посочената главница за периода на забавата до предявяването на иска пред съда.
Съгласно указанията дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, за да обоснове допускане на касационен контрол, материалноправният или процесуален въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение с оглед въз приемането на фактическата обстановка от въззивния съд или преценка на събраните доказателства. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение предвидени в чл.281, т.3 ГПК.
В случая, изхождайки от данните по конкретното дело и съдържанието на изложението към касационната жалба, поставените в т.1 от същото хипотетични процесуални въпроси по тълкуването на чл.153 във вр. с чл.147 и чл.214 ГПК са ирелевантни за изхода на спора. Това е така, защото въобще не се касае за предявен частичен иск, а за неизплатен остатък от дължимата цена по изпълнен договор за изработка в резултат на извършени частични плащания от страна на ответника на стойността на приетите от него СМР по издадените от ищеца три броя фактури от 06.02.2007 год., в резултат на което е останала неизплатена сумата 11 724,91 лева – предмет на предявения иск. В тази връзка назначената по делото експертиза е проследила всички извършени плащания по процесните фактури, за да се установи каква сума от дължимото възнаграждение е останала неизплатена от страна на възложителя. Касае се за неизпълнение на едно основно задължение от страна на ответника, произтичащо от правоотношения по един и същ договор за изработка с ищеца. Претендира се целият размер на неизплатения остатък от цената, а не част от него, поради което в това производство следва да бъдат изследвани и съобразени всички авансови и последващи плащания по издадените фактури. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и взаимна връзка и не се е произнесъл извън предмета на спора, изследвайки плащанията извън процесната фактура № 11/06.12.2007 год., с което е спазил разпоредбите на чл.153, чл.154, ал.1 и чл.235 ГПК.
Ирелевантен за изхода на спора се явява и поставеният в т.2 от изложението правен въпрос, свързан с тълкуването на чл.76 ЗЗД, тъй като обжалваното въззивно решение не съдържа изрично произнасяне по така поставения въпрос, нито по приложението на посочената правна норма. Не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съгласно указанията дадени в т.4 на ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, точното прилагане на закона по смисъла на цитирания текст е насочено към преодоляване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна поради неточно тълкуване съдебна практика, каквито данни в случая липсват. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществения материалноправен или процесуален въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неясноти в правната норма, какъвто не е настоящия случай. По приложението на разпоредбата на чл.76 ЗЗД е формирана трайноустановена съдебна практика на ВКС, включително и при действието на новия ГПК, обективирана в р.№ 111/27.10.2009 год. по т.дело № 296/2009 год. на ТК, І т.о.; р.№ 294/18.10.2013 год. по гр.дело № 1276/2013 год. на ГК, ІV г.о.; р.№ 150/25.06.2012 год. по гр.дело № 574/2011 год. на ГК, ІV г.о. и др., постановени по реда на чл.290 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Русенския окръжен съд № 282/16.11.2012 год., постановено по в.т.дело № 358/2012 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ