2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 536
С., 21.06.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесети юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 435/ 2012 год.
Производството е по чл. 248 ал. 3, вр. чл. 274 ал. 3 пр. 2 ГПК, образувано по частна жалба на Държавен фонд ”Земеделие”- [населено място] срещу Определение № 78 от 2.ІІ.2012 г. по гр.д. № 518/ 2011 г. на Варненски апелативен съд, с което на основание чл. 248 ГПК е допълнено въззивното решение в частта за разноските, като ДФ ”Земеделие” – [населено място] е осъдено да плати на [община], Шуменска обл. 10 800 лв. – разноски за въззивното производство – адвокатско възнаграждение, с оплакване за неправилност. Жалбоподателят поддържа, че съдът неправилно е присъдил разноски, тъй като [община] не е представила списък на разноските и едва с молбата по чл. 248 ГПК е представила доказателства, че е направила такива. Иска определението да се отмени. Представя и Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, в което, като обсъжда въпроса за списъка по на разноските по чл. 80 ГПК, поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
Ответникът по частната жалба [община], Шуменска обл. не изразява становище по същата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира, че определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 248 ал. 3, вр. чл. 274 ал. 3 т. 2 ГПК, тъй като е постановено от въззивен съд и с него е допълнено в частта за разноските решение, което подлежи на касационно обжалване.
С обжалваното определение въззивното решение, с което е отхвърлен искът по чл. 422 ГПК на ДФ ”Земеделие” – [населено място] срещу [община], Шуменска обл., е допълнено в частта за разноските и ищецът е осъден да плати на ответника 10 800 лв. – разноски за въззивното производство – адвокатски хонорар. Доказателства за направените разноски: данъчна фактура от 1.ІХ.2011 г. и преводно нареждане от 8.ІХ.2011 г. [община] е представила с молбата по чл. 248 ГПК.
По съдържащия се в частната жалба въпрос за последиците от непредставяне на списък за разноските, искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно. Въззивният съд е решил този въпрос в съответствие с установената практика на ВКС по чл. 80 ГПК, която е в смисъл, че представянето на списък за разноските, е условие за подаване на жалба срещу акта на съда за разноските, но не е условие за подаване на молба за допълване на този акт и когато единствените претендирани разноски, са разходите за адвокатска защита, представянето на списък не е необходимо, тъй като в този случай самият документ, доказващ разходите, изпълнява функцията на списък – в този смисъл Опр. №13/13.І.2011 г. по гр.д. №1527/2010 г. на ВКС,ІVг.о. Представеното от жалбоподателя Опр.№19/11.І.2012 г. по гр.д.№758/2010 г. на ВКС се отнася за значението на списъка по чл. 80 ГПК, когато страната иска изменение на решението в частта за разноските, за който случай ВКС е приел, че последица от непредста- вяне на списъка, е лишаване на страната от правото да иска измене – ние на решението в частта за разноските – да оспорва присъдения размер. Настоящият случай не е такъв, тъй като въззивният съд е допълнил решението в частта за разноските, които не е присъдил.
По изложените съображения искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 78 от 2.ІІ.2012 г. по гр.д. № 518/ 2011 г. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: